Русия на Путин се приближава към съкрушителна победа. Основите на Европа треперят
Трябва да говорим за Украйна. Докато вниманието на света е насочено към войната между Израел и Хамас, мрачни трусове разтърсват тази богата черна почва. Контраофанзивата на Украйна се провали – или, по думите на Володимир Зеленски, „не постигна желаните резултати“.
Докато изтощените украинци отстъпват от укрепленията и минните полета на Русия, инициативата се насочва към нашествениците. Русия напредва през скелетните останки на това, което някога е било Маринка, град в Донецк, може би с по-голямо психологическо, отколкото стратегическо значение. Ракетите отново удрят Киев. Първата дама на Украйна, Олена Зеленска, се обърна към BBC, за да предупреди, че страната й е в „смъртна опасност“.
Сега е ред на украинците да се окопаят, за да се опитат да задържат това, което имат . Както и през 1914 г., укрепена линия минава по дължината на фронта, от делтата на Днепър до руската граница. И както тогава, военната технология е в полза на защитника, така че малките печалби се купуват на ужасна цена.
Първата световна война в крайна сметка приключи отчасти, защото съюзниците разполагаха с по-голяма работна сила. Брутално, те успяха, особено след като Америка беше напълно мобилизирана до началото на 1918 г., да хвърлят повече хора на фронтовата линия от Централните сили.
Този път демографското предимство е с Русия, чието население е три и четвърт пъти по-голям от този на Украйна. Русия е пренасочила една трета от предвоенното си гражданско производство към оръжия и боеприпаси и сега може да има предимство, когато става дума за дронове – този съвременен еквивалент на бодливата тел и картечниците, които дадоха на отбраняващата се страна такова смъртоносно предимство в Фландърска кал.
Дългосрочните разходи за руския народ от това преминаване към военновременна икономика са ужасни. Владимир Путин осъди своите многострадални мъже на години безпаричие и глад. Но засега свърши работа. Русия стигна до зимата без украински пробив.
Всички сме склонни към пристрастия със задна дата и без съмнение ще има статии за това как винаги е било трудно да се свалят окопалите се защитници. Но тази безизходица далеч не беше предвидима, когато контранастъплението започна през юни.
Аз бях един от онези, които очакваха Украйна да пробие към Азовско море, ход, който можеше да сложи край на войната. През 2022 г. Украйна демонстрира, че Русия не може да снабди Крим през Керченския пролив. Прекъсването на сухопътния мост щеше да остави руския гарнизон на полуострова откъснат. Украйна можеше да спре електричеството и храната си и щеше да се отвори пространство за преговори.
Защо се обърках? Разговарях не само с украинци, но и с британски военни наблюдатели с пряко познаване на бойното поле. Те бяха наблюдавали невероятните украински успехи в Харков и Херсон през 2022 г. – успехи, които насърчиха Запада да предложи видовете материали, които преди това въздържаха да изпращат, за да не попаднат в ръцете на врага.
Украйна сега имаше ракети с голям обсег, комплект за разминиране и модерни танкове. В същото време бунтът на Пригожин показа колко мека е Русия зад твърдата черупка на своите фронтови линии.
Но нашествениците се поучиха от предишните си грешки. Докато Украйна се втурна да обучава хората си как да работят с новите си оръжия миналата пролет, Русия засяваше миля след миля противопехотни мини, изграждаше укрепления, изкопаваше окопи и натрупваше дронове.
Путин трябва само да издържи още 12 месеца. Дори и Доналд Тръмп да не бъде избран – бившият президент не крие възхищението си от руския тиранин, като веднъж стигна дотам да заяви, че се доверява на Путин пред службите за сигурност на САЩ – републиканските конгресмени се обърнаха срещу войната. Миналата седмица те блокираха пакета от 88 милиарда британски лири за помощ на президента Байдън за Украйна.
Притесненията им са уж финансови, но по-сериозният мотив може да е партийната им неприязън към Байдън, същият неблагороден импулс, който ръководи по-ранно поколение Републиканските конгресмени ще се противопоставят на войната на Хари Труман в Корея. За крилото на MAGA има и продължително негодувание от епизодичната роля, която Украйна изигра в драмата с импийчмънта на Тръмп.
Не може да сте пропуснали пролетта в стъпките на Путин. Дълго време той беше твърде уплашен, за да излезе извън границите на Русия. Освен международната заповед за арест, той е имал основателен страх от убийство. Единствените му чуждестранни начинания бяха в бивши съветски държави и две приятелски диктатури: Иран и Китай.
Но тази седмица той посети две неутрални диктатури – ОАЕ и Саудитска Арабия. Кадрите показват без съмнение, че това е бил лично деспотът, а не негов двойник. Какво му вдъхна увереност да пътува до места, които имат връзки със сигурността със Запада? Възможно ли е да е постигнато някакво условно споразумение? Възможно ли е саудитците да са били помолени да го разкрият, дискретно и отречено, като възможна прелюдия към мирните преговори?
Ако е така, рискуваме катастрофа на ниво Суец за западните демокрации. Всяка сделка, която възнаграждава руската агресия, ще сигнализира на останалия свят, че НАТО, с цялото си колективно богатство и въоръжение, не може да успее в минималната цел да спаси страна, която имаха двете му най-мощни членове, САЩ и Обединеното кралство предприети за защита.
Случаят за намеса в Украйна не е, че тя е либерална демокрация. Разбира се, тя е значително по-либерална от Русия, но не отговаря на нашите стандарти. Русофилските партии са забранени и има опасения, че репресиите могат да обхванат и прозападните опозиционни политици. Тази седмица бях на среща на глобалните дясноцентристки партии, на която Петро Порошенко, бившият президент, трябваше да говори. В последния момент на него и на двама от неговите депутати беше забранено да напускат Украйна – и въпреки че Порошенко патриотично отказа да вдигне шум, това ме накара да се чудя, не за първи път, защо Зеленски отказва да привлече други партии във военновременна коалиция.
От друга страна, Полша беше управлявана от авторитарно правителство през 1939 г. Това не промени факта, че тя беше нападната без провокация, след като бяхме гарантирали нейната независимост – точно както гарантирахме независимостта на Украйна през 1994 г., когато тя се предаде нейния ядрен арсенал.
Въпреки че този път ние самите не сме във война, ние сме толкова ангажирани с украинската кауза, че руска победа – и поглъщането на завоювана територия е руска победа, представи го както искаш – би означават катастрофална загуба на престиж за Запада и идеите, свързани с него: лична свобода, демокрация и права на човека.
Конфликтите ще се разпространят, когато режимите, които никога не са се интересували от либералните ценности, на първо място осъзнаят, че има вече не е полицай на ъгъла. Възмутителните претенции на Венецуела срещу Commonwealth Guyana са само началото на този процес.
„Западът спечели света не чрез превъзходството на своите идеи, ценности или религия... а по-скоро чрез превъзходството си в прилагането на организирано насилие ”, написа Самюел Хънтингтън. „Западняците често забравят този факт; незападните никога не го правят.“
Но това още не е приключило. Украйна изгони Русия от западното Черно море, което отново е отворено за международно корабоплаване. Трябва да бъдем нащрек срещу тенденцията, която Джордж Оруел наблюдава по време на Втората световна война, при която интелектуалците претълкуват всяко ново военно развитие – тенденция, според него, която не се споделя от обикновените хора. Точно както имаше прекомерен песимизъм веднага след нахлуването на Русия и прекомерна еуфория, когато Херсон беше превзет отново, така че не трябва да правим твърде много заключения от този неуспех.
Все още е възможно да си представим мирно споразумение, което не възнаграждавайте агресията. Може би източните области биха могли да спечелят автономия под хлабав украински суверенитет; може би в демилитаризиран Крим може да се проведе референдум под международно наблюдение.
Но ако Русия в крайна сметка анексира земя със сила, не само Западът ще загуби; това е целият международен ред след 1945 г.
Светът става все по-студен. Нощите наближават.
Вижте коментарите
