С войната на прага си, може ли Европа отново да приеме задължителната военна служба?

Пълномащабното навлизане в Украйна наложи преоценка на изчисленията, довели до стесняване на европейските военни след Студената война.

След нашествието на Русия в Украйна, дебатът за наложителната военна работа още веднъж изплува в цяла Европа, като доста страни премислят дали наборната тегоба може да укрепи националната им сигурност.

През деветнадесети и двадесети век европейските всеобщи армии разчитаха значително на всеобщата наборна тегоба за мъжете. Но след Студената война тези всеобщи армии бяха систематично съкращавани.

Стокхолмският интернационален институт за проучване на мира (SIPRI) оповестява, че военните разноски в Западна Европа са се сринали от приблизително 2,4% до 1,6% от Брутният вътрешен продукт през този интервал период.

През 1990 година единствено Западна Германия можеше да се похвали с 215 бойни батальона; все пак до 2023 година, макар обединяването на Германия, този брой е понижен до едвам 31 батальона – изумително понижение от 84%.

Италия и Обединеното кралство претърпяха сходни спадове. Броят на италианските батальони понижа с 67%, до момента в който английските батальони бяха съвсем на половина.

Предположението беше, че ерата на широкомащабни спорове в Европа е завършила, сменена от ерата на условен мир и непоклатимост.

Но последните геополитически събития, изключително съветската инвазия в Украйна, постановиха преоценка. Тъй като бюджетите за защита се свиват, готовността и способността на европейските армии да реагират даже на обичайните закани в този момент се слага под въпрос.

Докато европейските политически анализатори и някои държавни управления от ден на ден признават, че статуквото в районната сигурност и защита към този момент не е устойчива, мненията се разграничават по въпроса дали наложителната военна работа има роля.

Докато източноевропейските народи като Латвия и Литва към този момент са въвели още веднъж някаква форма на наборна тегоба, концепцията набира известност в Западна Европа.

Германия вкара наложителната наборна тегоба през 1956 година, изисквайки мъжете над 18 години да служат една година. Практиката последователно беше отстранена и в последна сметка отстранена през 2011 година като част от ограниченията за икономисване на разноски, само че в този момент още веднъж се разискват разнообразни форми на наложителна военна работа.

Патрик Сенсбург, президент на немските аварийни бойци Асоциацията сподели пред Euronews, че страната би трябвало да вкара наложителна година трудов стаж за младежите.

„ Германия се нуждае от мощна цялостна защита и свързаната с нея резистентност за съществено и надеждно средство за въздържане “, сподели той. „ Не става въпрос за наново въвеждане на остарялата наборна тегоба, а по-скоро за необятна и обща работа, която включва всички равнища на гражданска и военна отбрана.

Той акцентира, че този модел ще усили броя на резервистите, осигурявайки по-бързо разрастване и по този метод възпиращи евентуални агресори.

Сенсбург също по този начин призна забележителните разноски, свързани с повторното въвеждане на наложителната работа, само че твърди, че бездействието би било още по-скъпо.

Задължителна услуга би означавала, че можем да осигурим по-бърз ритъм на разрастване, в случай че е належащо, което от своя страна би възпряло автократите и диктаторите да се осмелят да нападат.

В продължение на доста години европейските въоръжени сили действаха въз основа на догатката, че всички бъдещи спорове ще зависят доста от напредналите технологии.

Линда Слапакова, която управлява общността на работната мощ и въоръжените сили на защитата изследователско портфолио в RAND Europe, акцентира сложността на повторното въвеждане на национална услуга.

„ Руското навлизане в Украйна сигурно накара повече страни да обмислят нови пътища за подсилване на военния потенциал, което може да включва някаква форма на наборна работа или национална работа “, сподели тя пред Euronews.

Въпреки това тя акцентира също, че националната работа варира в необятни граници и не постоянно включва наложителна военна работа за всички младежи.

Някои страни, като Австрия, оферират избор сред военна и цивилна работа, модел, който може да е по-осъществим за други страни, които се тормозят от обществените и политически последствия от наборната или наложителната работа.

Кои европейски страни поддържат наложителната наборна работа?

Сред тези, които имат възобновена наложителна работа през последните години са Латвия, Литва и Швеция.

Кипър, Гърция, Турция, Австрия, Швейцария, Дания, Естония, Финландия и Норвегия в никакъв случай не са спирали наборната военна работа.

Норвегия и Швеция са въвели това, което се назовава селективна наложителна военна работа, система в който претендентите за военна работа се избират въз основа на тяхната мотивация и подготовка.

Длъжностни лица в Холандия и Германия показаха своето удивление от „ шведския модел “ и демонстрираха интерес към използването на сходна форма на наложителна работа.

Желаят ли европейците да се бият за страната си?

В целия спор обаче стои въпросът какви политики в действителност са подготвени да одобряват европейските жители.

Дебатът по отношение на наборната работа отразява по-широки въпроси за ролята на военната работа в днешното общество. Неотдавнашно разкри, че единствено 32% от жителите на Европейския съюз биха били подготвени да защитят страната си при положение на война.

„ Дори наборната работа да помогне за справяне с проблемите с набирането на военни, в доста страни това би могло да бъде обществено и политически спорна дотам, че ускорява поляризацията, води до противоположна реакция или социални/политически безредици и подкопава по-широките изгоди за сигурността, които биха могли да бъдат извоювани от него “, споделя Слапакова.

Въпреки че някои страни гледат на националната работа като средство за подсилване на общественото доближаване и резистентност, сподели тя, тези резултати са сложни за премерване.

Тя допусна, че страни с индивидуалистични култури и малко обичаи на групови подходи към националната сигурност може да се борят да ползват дейно наборната военна работа в кратковременен проект.