„Съжалявам, че хвърлих гранати в мазето ви.“ Необичайната съдба на първата къща, освободена в десанта на плажа в деня на D

Тяхната цел беше елегантна двуетажна вила, ситуирана самотна на мъгляв плаж. Наблизо нямаше къщи, единствено минни полета, военни противодотове и противников картечни постове.

Беше денят D и в онази облачна заран на 6 юни 1944 година 10 лодки, цялостни с канадски бойци, прекосиха бурните води на Ламанша, с цел да се насочат към сектора от 1500 ярда от бреговата линия на Нормандия, където се намираше къщата.

Малката част на тези бойци в най-голямата морска инвазия в света беше завладяването на крайбрежния град Берниер сюр Мер. Завземането на вилата би било основна цел. Снимки от въздуха ги накараха да повярват, че това е железопътна гара. Независимо от това какво е било, съюзническите военни планиращи са желали да го употребяват като наблюдателна точка към морето, откакто плажът бъде високомерен.

За да стигнат до там, войските ще би трябвало да пресекат открития плаж. Щеше да е щурмов десант, съвсем нямаше къде да се скрие.

Войските удариха брега в 7:15 сутринта и бяха посрещнати от безсърдечен картечен и минохвъргачен огън. В рамките на 20 минути бойците, които са съумели да оцелеят при първичната офанзива, доближават до вилата и изгонват немските войски вътре. По всяка възможност това беше първата къща, която беше освободена след десанта на плажа по време на интервенция Overlord.

Цената беше изключителна. Около 100 канадци починаха на този плаж в първите няколко минути на борбата.

Вилата, въпреки и надупчена с дупки от патрони и други бойни белези, беше непокътната.

Осемдесет години по-късно къщата с фахверк остава. Нарича се „ La Maison de Canadiens “ на френски или Canada House на британски и в този момент е мемориал, отдаден на канадците, които са дали живота си, с цел да освободят Франция, с помощта на работата на една френска двойка.

Отваряне на вратата на непознати

След като Никол и Ерве Хофер се женят през 1975 година и по-късно имат деца, те стартират да прекарват повече време във ваканционния дом на фамилията Bernieres-sur-Mer. Никол видя, че хората, които се разхождат по крайбрежната алея сред къщата и плажа, постоянно стопират, с цел да създадат фотоси на постройката. Тя попита брачна половинка си за какво, само че той не знаеше.

Вилата е издигната през 1928 година от парижанин, който желал двете му деца да имат лични ваканционни къщи. Така той построи две прилежащи къщи, едната страна за щерка му, а другата за сина му. Бабата и дядото на Ерве Хофер са закупили страната на дъщерята през 1936 година

Семейство Хофер знаело, че къщата е била окупирана от германците през 1942 година и по-късно се върнала на фамилията им пет години по-късно, за благополучие относително непокътната. Безброй други домове бяха унищожени от съюзническата бомбардировка по време на борбата за Нормандия.

Но за какво хората продължаваха да снимат къщата си беше тайнственост. Така Хофър започнаха да разпитват и доста от хората, които правеха фотоси, се оказаха канадски ветерани на поклонение назад до мястото, където са кацнали в Деня Д. Двойката ги канеше вътре за бира, чаша калвадос – ябълкова ракия, произхождаща от Нормандия – или храна, на която някогашни бойци споделяха своите истории.

„ Дори в моето лично семейство съм бил подложен на критика... по какъв начин бих могъл да отворя вратата на непознати? “ сподели Никол Хофер. „ Бих споделил, добре, в случай че не бяха пристигнали чужденците, можеше да не сте тук през днешния ден. Те ни донесоха независимост, доста с риск за живота си.

Семейство Хофер нормално намират първите моменти от срещата за изключително вълнуващи. Докато ветераните сядаха за първи път, те гледаха през прозореца, като че ли бяха във филм, който е взел пауза от десетилетия, сподели Никол Хофър. След това щяха да споделят истории, които даже техните фамилии и другари в никакъв случай не са чували.

С всяка среща историята на ваканционния дом на семейство Хофер изплува част по част.

Семейството научило, че когато канадските войски кацнали в час H, началото на амфибийното нахлуване, германците, които били вътре в дома, стреляли по тях от картечница, инсталирана на скамейка и ориентирана отвън предния прозорец. Много от бойците, които не бяха убити, се скриха зад плажна стена покрай дома, откъдето съумяха да се прегрупират и да изгонят немските войски от къщата.

Много бойци, които се завръщат, сподели Никол Хофер, са сюрпризирани да открият, че стената я няма, затрупана от пясък през годините. Къщата обаче към момента наподобява съвсем същата.

Лятна къща, изпълнена със мемоари от войната

Семейство Хофер открива, че защото ветераните не престават да се връщат през годините, от ден на ден и повече стартират да носят сувенири за тях, толкоз доста, че лятната им къща в този момент на процедура се удвоява като музей. Тяхната книга за посетители е събрала стотици – в случай че не и хиляди – подписи от ветерани и техните фамилии, които се завръщат в Juno Beach. Един подписал, Ърни Келс, даже се извини, че е хвърлил гранати в мазето им, с цел да прогони немските войски.

Дарени медали, флагове, картини и други сувенири украсяват стените, в това число кръст с икона на Исус, чиято ръка явно е била отнесена, до момента в който е била в джоба на боец. Мъжът беше намерил кръста недокоснат в близката къща и шрапнел, който го удари, може да е избавил живота му. Години по-късно, на смъртното си легло, мъжът помолил фамилията си да върне кръста в дома на Хофер.

„ В къщата можете да намерите доста мемоари “, сподели тя.

В последна сметка Хофър започнаха да провеждат лична гала в чест на починалите бойци на Канада. Около седмица преди 6 юни палят парафинов фенер и го оставят да гори на балкона. След това във вечерта на годишнината гайдари свирят, до момента в който светилникът се хвърля в морето, до момента в който гостите слагат цветя и кръстове там, където водата среща пясъка.

Ерве Хофер беше виновен за хвърлянето на лампата до неочакваната си гибел през 2017 година За да уважи паметта му, Никол Хофер отвори къщата за още повече ветерани, в сравнение с когато беше жив.

„ Сега има пътувания, цели рейсове, които идват и питат дали можем да отворим къщата “, сподели тя.