Стига с лейкопластите, Байдън — трябва да спрем Иран сега

„Приетата мъдрост“ на администрацията на Байдън е, че Съединените щати не искат да видят войната в Близкия изток „разширена“.

Това не е мъдрост.

Това е краткотрайна лейкопласт при гнойна инфекция.

Иран гледа на това като на покана да продължи да атакува нас и нашите съюзници чрез своите пълномощници: Хизбула, Хамас, хусите и все повече Ирак.

Единственият истински победител в сраженията от 7 октомври насам е Иран.

Без да губят много войници или материални ресурси, моллите — пряко и непряко — нанесоха значителни щети на Америка и нашите съюзници.

И те се смеят по целия път до банката, тъй като печелят от регионалната нестабилност и търговските препятствия, които съзнателно са причинили.

От деня, в който моллите уредиха да превземат американското посолство и да държат нашите граждани като заложници през 1979 г., Иран е в състояние на война с нас.

Това не е нито студена, нито гореща война, в традиционния смисъл на тези термини.

Това е тлееща война, която понякога кипи, а друг път остава топла.

Иран също беше в състояние на война с Израел, след като изпрати своите пълномощници да убиват израелски цивилни и войници в много части на света.

Това се квалифицира като гореща война, особено след като Иран също атакува директно израелски дипломати и граждани.

Както Съединените щати, така и Израел имат право, като въпрос на международното право, да контраатакуват военно Иран.

Въпросът е: Трябва ли да упражняват това право?

Има сериозни аргументи, че това ще насърчи дългосрочния мир в региона.

Един законен удар срещу Иран може да служи за множество цели в зависимост от естеството и обхвата на операцията.

Една пълномащабна атака може да доведе до смяна на режима, което би било добре дошло за повечето иранци и техните съседи.

Актуализация на израелската война

Вземете най-важните разработки в региона, глобално и локално.

Щраквайки по-горе, вие се съгласявате с Условията за ползване и Политика за поверителност.

Благодарим, че се регистрирахте!
Никога не пропускайте история.

Една успешна атака срещу програмата за ядрени оръжия на Иран би елиминирала — поне в близко бъдеще — голяма заплаха за региона и може да насърчи смяната на режима отвътре.

Една по-ограничена, но директна атака, съчетана с обещание за повторение, би изпратила възпиращо послание срещу подновения тероризъм от нейните пълномощници.

Текущите убождания изпращат обратното съобщение.

Нито един от тези варианти не е без значителен риск, но позволяването на Иран да продължи да дестабилизира Близкия изток носи още по-големи рискове.

Това е особено важно, тъй като Иран се доближава до разработването на оперативен ядрен арсенал, който може да използва като чадър, под който да разшири своя износ на тероризъм и да заплаши с унищожаването на Израел, който той описа като „държава с една бомба“ способни да бъдат окончателно унищожени чрез изхвърляне на едно ядрено оръжие.

Мнозина ще видят застъпничеството за военна атака срещу Иран сега като войнолюбие и прекалено агресивно, но помислете за поуките, които трябва да научите от неуспеха на Великобритания и Франция да нападнат Германия в началото до средата на 1930 г., както имаха право да направят по силата на Версайския договор.

Това бездействие позволи на нацисткия режим да изгради военния си капацитет в нарушение на този договор.

Крайният резултат беше световна война, в която бяха убити десетки милиони цивилни, а не превантивна военна акция срещу по-слаба Германия, която можеше да убие хиляди.

Дори нацисткият лидер Йозеф Гьобелс беше изненадан, че победителите от Първата световна война не предприеха превантивни военни действия, преди Германия да е готова да започне война.

„През 1933 г. един френски премиер трябваше да каже (и ако бях френски премиер, щях да го кажа): „Новият райхсканцлер е човекът, който написа Mein Kampf, който казва това и това. Този човек не може да бъде толериран в близост до нас. Или той изчезва, или ние тръгваме!“, пише Гьобелс през април 1940 г. „Но те не са го направили. Оставиха ни сами и ни оставиха да се промъкнем през рисковата зона и успяхме да обиколим всички опасни рифове. И когато свършихме и добре въоръжени, по-добре от тях, тогава те започнаха войната!”

Ще се стигне ли дотам, ако не действаме сега?

Ще ни коства ли още много животи, ако изчакаме Иран да има ядрен арсенал?

Ще един ирански лидер ще напише някой ден това, което е написал Гьобелс?

Страхуваме се от тези трагични възможности, ако Америка просто остави Иран да си проправи пътя, да изгради своя военен капацитет и да спечели настоящата война – което очевидно прави сега.

Алън Дершовиц е почетен професор в Юридическия факултет на Харвард. Андрю Щайн, демократ, е бил президент на градския съвет на Ню Йорк, 1986-94 г.

Последвайте ни в