Строгите закони на Дания за просията удрят ромските жени с малко други възможности
Копенхаген, Дания – В една студена сутрин в Копенхаген Лоредана почива на стол в оживен приют за бездомни хора и наркотици потребители.
Хората си бъбрят навсякъде, но тя е сама в ъгъла, с ръце в скута си. Тя носи вълнообразна пола, няколко слоя дебели пуловери и ветровка, които обгръщат малката й фигура. Дълбоки бръчки покриват лицето й на 25 години.
Пазарска количка до нея е препълнена с куп мокри списания.
„Вече не мога да ги продам“, казва тя с тих глас.
Лоредана е частично няма и глуха – така че отнема известно време, за да разбере и да бъде разбрана.
„Как ще мога да си купя храна?“ пита тя, вдигайки ръце от безсилие.
Подобно на много ромски жени в Копенхаген, тя е тук със съпруга си, докато останалата част от семейството е у дома, в Румъния.
В Източна Европа повечето ромски семейства живеят под прага на бедността. Някои се преместват на запад с надеждата да върнат пари на роднините си.
„Имам четири деца в Румъния“, казва Лоредана. „Родителите ми се грижат за тях, докато сме тук.“
Но намирането на работа беше предизвикателство.
Тя е неграмотна, като средно 20 процента от ромите. Това, че си глух и ням, не помага, а на всичкото отгоре има и дискриминация.
В цяла Европа ромите са най-уязвимото и стигматизирано малцинство.
В Дания проучване от 2019 г. установи, че етническото малцинство е позиционирано като „липсващо каквито и да е полезни качества“ в политиката и медийния дискурс. Това води до ограничен достъп до датския пазар на труда. Административната „уловка-22“ създава друга бариера.
В Дания някои работодатели и наемодатели ще поискат социалноосигурителен номер, преди да предложат работа или дом. И все пак получаването на този номер зависи преди всичко от наличието на трудов договор и адрес. В резултат на това нискоквалифицирани мигранти като Лоредана остават бездомни с малко възможности за работа.
Някои ромски жени в Копенхаген събират бутилки, за да ги депозират в центровете за връщане в замяна на пари.
Други като Loredana продават списание, наречено Strada, или Street, което се продава изключително от улични хора, подобно на The Big Issue в Обединеното кралство.
Бездомните плащат 20 крони ($2,91) на списание и го продават за 40 ($5,83) - печелят 20 крони печалба.
Лоредана бръкна в гънките на сакото си и извади съдебна заповед, която съдържа препоръка да бъде депортирана в последния параграф.
Престъплението, довело до тази заплаха? Седи пред магазин за хранителни стоки, протяга ръце и казва „моля“ и „храна“ на минувачите.
От правна гледна точка: Лоредана наруши раздел 197 от датския наказателен кодекс, който забранява просията въпреки предупреждението. Била е и пред супермаркет – което е „утежняващо“ обстоятелство.
Въпросното предупреждение дойде, след като полицай каза на Лоредана да спре. За втори път нарушава същия закон.
„Първия път изпратиха съпруга ми и мен в затвора“, обяснява тя. „Наскоро излязохме.“
Тя прибира съдебната заповед и след това вади снимка на ултразвуково сканиране. Тя потрива корема си.
„Бременна съм в няколко месеца“, казва тя.
Всъщност тя беше видимо бременна, когато беше в затвора.
Забраната на просията означава забрана на ромите
„Дания е една от европейските държави с най-строги закони за просия“, казва Пиа Юстесен, адвокат по правата на човека, която е проучвала няколко случая на просия през последните години.
„Само Унгария има подобни закони, отговарящи на тяхното ниво на строгост.“
През 2017 г. министърът на правосъдието на Дания по това време, Сорен Папе Поулсен, каза, че има за цел „да се отърве от ромите“.
Тази година Дания прие набор от закони, изрично насочени към „чуждестранните посетители“ по улиците на страната.
Той забранява „създаващи несигурност“ лагери за бездомни хора; въведе забрана за зониране; и затегна съществуващия си закон срещу просията.
„Просията тук е незаконна от стотици години. Но през 2017 г. парламентът реши да се отърве от така наречената „сплашваща“ просия“, обяснява Юстесен.
„Ако просите на едно от четирите места – на пешеходна улица, пред или в супермаркет, в градския транспорт или на гара – това автоматично се счита за „сплашващо“. Не е нужно да сте плашещи в поведението си: става дума само за местоположението.“
Преди 2017 г. просията, ако бъде заловена, ще бъде последвана от предупреждение. Сега наказанието е 14 дни безусловен затвор за „сплашване“ на просия – като първо нарушение.
Тези мерки засягат членовете на ромската общност, но Юстесен казва, че Дания не е направила достатъчно, за да повиши осведомеността относно своите закони.
„Има много случаи, в които хора са седнали на пластмасова кутия с хартиена чаша пред тях и са били осъдени – дори ако не са протягали ръка към минувачите или дори не са ги гледали“, казва Юстесен. „Със закона за просията можете да бъдете пасивен и пак да бъдете осъден.“
Изчислено е, че в Копенхаген около 62 процента от бездомните хора са датчани.
Въпреки че няма налични надеждни числа за онези, които се самоопределят като роми, от 2017 г. до 2023 г. румънците и българите съставляват 84 процента от индивидуалните присъди за просия в Дания.
Криминализиране на бездомността, компрометиране на репродуктивните грижи
За бременните жени от ромски произход бедността увеличава риска от акушерски усложнения. Законът за просията криминализира една от единствените възможности, които ромските жени имат в Дания, за да печелят пари и на свой ред това сериозно засяга репродуктивното им здраве.
„Когато става въпрос за репродуктивно здравеопазване, като получаване на пренатална или предиродова грижа, ромските жени изпитват повсеместна липса на достъп“, казва Бърнард Рорке, защитник и полицейски служител в Европейския център за правата на ромите.
Докато жителите на Дания имат право на грижи чрез публичната система, мигранти без документи като Лоредана имат достъп до здравни грижи в държавни болници и клиники само ако състоянието им се счита за тежко.
Бременността сама по себе си не се счита за остро състояние. В Закона за здравеопазването на Дания този термин се прилага само за бременности извън термина и физическия акт на раждане.
„Основното предизвикателство е, че поради Закона за здравето не винаги можем да предоставим на жените, които идват при нас, грижи преди или след раждането“, казва Дите Данданел Бил, ръководител на националната работа в Каритас Дания.
НПО управлява здравна клиника, която приема анонимни пациенти в Копенхаген. „Освен това нашият екип от лекари-доброволци изпитва объркване относно това, което се счита за „остро“, казва Бил. „Те не винаги са сигурни дали състоянието на една жена е достатъчно сериозно, за да я насочат към държавната здравна система.“
През 2017 г. Комитетът на ООН по правата на детето препоръча на Дания да осигури пълен достъп до здравни грижи за деца без документи и бременни жени. Комитетът по икономически, социални и културни права на ООН последва примера със същата препоръка през 2019 г.
Но законодателството остава същото.
„За жените с расова принадлежност, като ромките, има нарушение, присъщо на закона за просията. Това смущение влошава всякакви лоши здравословни условия и е особено вредно за жените със семейни отговорности“, добавя Рорк. „И лишаването от свобода радикално разстройва всичко, да не говорим за тежестта върху психичното здраве.“
Международните институции рутинно критикуват закона за просията. Например през 2021 г. Върховният комисар на ООН за бежанците призова Дания да го отмени, но без резултат. През 2023 г. мрежа от адвокати в целия Европейски съюз подаде жалба на трета страна до Европейския съд по правата на човека с аргумента, че забраната на просията в Дания е незаконна. В момента чакат съдът да се произнесе по случая.
„Това, което ме безпокои“, казва Юстесен, „е, че се опитваме да разрешим социални проблеми, като вкарваме хора в затвора.“
