Строгите закони на Дания за просията удрят ромските жени с малко други възможности

Копенхаген, Дания – В една студена заран в Копенхаген Лоредана почива на стол в многолюден подслон за бездомни хора и опиати консуматори.

Хората си бъбрят на всички места, само че тя е сама в ъгъла, с ръце в скута си. Тя носи вълнообразна пола, няколко пласта дебели пуловери и ветровка, които обгръщат дребната й фигура. Дълбоки бръчки покриват лицето й на 25 години.

Пазарска количка до нея е претъпкана с куп мокри списания.

„ Вече не мога да ги продам “, споделя тя с спокоен глас.

Лоредана е отчасти няма и глуха – тъй че лишава известно време, с цел да разбере и да бъде разбрана.

„ Как ще мога да си купя храна? “ пита тя, вдигайки ръце от изтощение.

Подобно на доста ромски дами в Копенхаген, тя е тук със брачна половинка си, до момента в който останалата част от фамилията е вкъщи, в Румъния.

В Източна Европа множеството ромски фамилии живеят под прага на бедността. Някои се реалокират на запад с вярата да върнат пари на роднините си.

„ Имам четири деца в Румъния “, споделя Лоредана. „ Родителите ми се грижат за тях, до момента в който сме тук. “

Но намирането на работа беше предизвикателство.

Тя е необразована, като приблизително 20 % от ромите. Това, че си ням и глух, не оказва помощ, а на всичкото от горната страна има и дискриминация.

В цяла Европа ромите са най-уязвимото и стигматизирано малцинство.

В Дания изследване от 2019 година откри, че етническото малцинство е позиционирано като „ изчезнало каквито и да е потребни качества “ в политиката и медийния дискурс. Това води до стеснен достъп до датския пазар на труда. Административната „ уловка-22 “ основава друга преграда.

В Дания някои работодатели и наемодатели ще изискат социалноосигурителен номер, преди да предложат работа или дом. И въпреки всичко приемането на този номер зависи на първо място от съществуването на трудов контракт и адрес. В резултат на това нискоквалифицирани мигранти като Лоредана остават бездомни с малко благоприятни условия за работа.

Някои ромски дами в Копенхаген събират бутилки, с цел да ги подават в центровете за връщане в подмяна на пари.

Други като Loredana продават списание, наречено Strada, или Street, което се продава извънредно от улични хора, сходно на The Big Issue в Обединеното кралство.

Бездомните заплащат 20 крони ($2,91) на списание и го продават за 40 ($5,83) - печелят 20 крони облага.

Лоредана бръкна в гънките на сакото си и извади правосъдна заповед, която съдържа рекомендация да бъде депортирана в последния параграф.

Престъплението, довело до тази опасност? Седи пред магазин за хранителни артикули, протяга ръце и споделя „ апелирам “ и „ храна “ на минувачите.

От правна позиция: Лоредана наруши раздел 197 от датския углавен кодекс, който не разрешава просията макар предизвестието. Била е и пред супермаркет – което е „ утежняващо “ събитие.

Въпросното предизвестие пристигна, откакто служител на реда сподели на Лоредана да спре. За повторно нарушава същия закон.

„ Първия път изпратиха брачна половинка ми и мен в пандиза “, изяснява тя. „ Наскоро излязохме. “

Тя прибира правосъдната заповед и по-късно вади фотография на ултразвуково сканиране. Тя потрива корема си.

„ Бременна съм в няколко месеца “, споделя тя.

Всъщност тя беше очевидно бременна, когато беше в пандиза.

Забраната на просията значи възбрана на ромите

„ Дания е една от европейските страни с най-строги закони за милостиня “, споделя Пиа Юстесен, юрист по правата на индивида, която е проучвала няколко случая на милостиня през последните години.

„ Само Унгария има сходни закони, отговарящи на тяхното равнище на суровост. “

През 2017 година министърът на правораздаването на Дания по това време, Сорен Папе Поулсен, сподели, че има за цел „ да се отърве от ромите “.

Тази година Дания одобри набор от закони, категорично ориентирани към „ задграничните гости “ по улиците на страната.

Той не разрешава „ създаващи неустановеност “ лагери за бездомни хора; вкара възбрана за зониране; и стегна съществуващия си закон против просията.

„ Просията тук е противозаконна от стотици години. Но през 2017 година Народното събрание реши да се отърве от по този начин наречената „ сплашваща “ милостиня “, изяснява Юстесен.

„ Ако просите на едно от четирите места – на пешеходна улица, пред или в супермаркет, в градския превоз или на гара – това автоматизирано се смята за „ сплашващо “. Не е нужно да сте плашещи в държанието си: става дума единствено за местоположението. “

Преди 2017 година просията, в случай че бъде хваната, ще бъде последвана от предизвестие. Сега наказването е 14 дни категоричен затвор за „ заплашване “ на милостиня – като първо нарушаване.

Тези ограничения засягат членовете на ромската общественост, само че Юстесен споделя, че Дания не е направила задоволително, с цел да увеличи осведомеността по отношение на своите закони.

„ Има доста случаи, в които хора са седнали на пластмасова кутия с хартиена чаша пред тях и са били наказани – даже в случай че не са протягали ръка към минувачите или даже не са ги гледали “, споделя Юстесен. „ Със закона за просията можете да бъдете въздържан и отново да бъдете наказан. “

Изчислено е, че в Копенхаген към 62 % от бездомните хора са датчани.

Въпреки че няма налични надеждни цифри за тези, които се самоопределят като роми, от 2017 година до 2023 година румънците и българите съставляват 84 % от самостоятелните присъди за милостиня в Дания.

Криминализиране на бездомността, компрометиране на репродуктивните грижи

За бременните дами от ромски генезис бедността усилва риска от акушерски затруднения. Законът за просията криминализира една от единствените благоприятни условия, които ромските дами имат в Дания, с цел да печелят пари и на собствен ред това съществено визира репродуктивното им здраве.

„ Когато става въпрос за репродуктивно опазване на здравето, като приемане на пренатална или предиродова грижа, ромските дами изпитват повсеместна липса на достъп “, споделя Бърнард Рорке, бранител и полицейски чиновник в Европейския център за правата на ромите.

Докато жителите на Дания имат право на грижи посредством обществената система, мигранти без документи като Лоредана имат достъп до здравни грижи в държавни лечебни заведения и клиники единствено в случай че положението им се смята за тежко.

Бременността сама по себе си не се смята за остро положение. В Закона за опазването на здравето на Дания този термин се ползва единствено за бременности отвън термина и физическия акт на раждане.

„ Основното предизвикателство е, че заради Закона за здравето не постоянно можем да предоставим на дамите, които идват при нас, грижи преди или след раждането “, споделя Дите Данданел Бил, началник на националната работа в Каритас Дания.

Неправителствени организации ръководи здравна клиника, която приема анонимни пациенти в Копенхаген. „ Освен това нашият екип от лекари-доброволци изпитва комплициране по отношение на това, което се смята за „ остро “, споделя Бил. „ Те не постоянно са сигурни дали положението на една жена е задоволително съществено, с цел да я насочат към държавната здравна система. “

През 2017 година Комитетът на Организация на обединените нации по правата на детето предложи на Дания да обезпечи цялостен достъп до здравни грижи за деца без документи и бременни дами. Комитетът по стопански, обществени и културни права на Организация на обединените нации последва образеца със същата рекомендация през 2019 година

Но законодателството остава същото.

„ За дамите с расова принадлежност, като ромките, има нарушаване, присъщо на закона за просията. Това разстройване утежнява всевъзможни неприятни здравословни условия и е изключително нездравословно за дамите със фамилни отговорности “, прибавя Рорк. „ И лишаването от независимост коренно разстройва всичко, да не приказваме за тежестта върху психологичното здраве. “

Международните институции рутинно подлагат на критика закона за просията. Например през 2021 година Върховният комисар на Организация на обединените нации за бежанците прикани Дания да го анулира, само че без резултат. През 2023 година мрежа от юристи в целия Европейски съюз подаде тъжба на трета страна до Европейския съд по правата на индивида с аргумента, че възбраната на просията в Дания е противозаконна. В момента чакат съдът да се произнесе по случая.

„ Това, което ме безпокои “, споделя Юстесен, „ е, че се опитваме да разгадаем обществени проблеми, като вкарваме хора в пандиза. “