Търсене на надежда за пени сред геноцида в Газа
През октомври 1973 г. – 40 години преди събитията от 7 октомври 2023 г. – войната избухна в Близкия изток. Египетската армия стартира операция Бадр, пресичайки Суецкия канал и превземайки линията Бар Лев, укрепена пясъчна стена на източния бряг на канала.
Палестинските бежанци бяха изпълнени с надежда, че земята им скоро ще бъде освободена и те ще се върнат в домовете, от които Израел ги е прогонил. Това не се случи. Вместо това, след края на войната, арабските лидери поискаха мир с Израел.
Няколко месеца по-късно палестинският сатирик Емил Хабиби публикува романа си Тайният живот на Саид: Песоптомистът, метафорична критика на палестинската реалност. Романът разказва историята на Саид, палестинец, който губи селото си в Накба през 1948 г. Сред мизерията на лишаване от собственост и окупация, той се скита по света с наведена глава, в случай че намери шекел на улицата, който да го развесели .
Събуждам се всеки ден в капан в света на Саид. Масовата смърт в Газа продължава. И все пак трябва да търся стотинка на земята, знак за по-добри неща, които идват. Може ли решението на Международния съд (МС) от 26 януари да е такова?
На 13 декември Ал Сатар Ал Шарки, източната част на моя град, Хан Юнис беше обект на сухопътна инвазия от израелската армия. Четирите деца на моята роднина Алаа, учителка в училище на ООН, заедно с бившия й съпруг Муса, бяха хванати по средата.
По време на атаката израелските войници изгониха децата от дома им и арестуваха Муса заедно с всички тийнейджъри и мъже в района. Майката на Муса, която беше свидетел на тази бруталност, се опита да се обади на Алаа, но войниците взеха телефона. Оттогава Ала не е чувала нищо за децата си – осемгодишния Ямин, шестгодишните близнаци Канан и Оркид и тригодишната Карми. Дали са болни, затворени, гладуващи – или нещо по-лошо?
Отчаяните опити на Алаа през последните 45 дни да намери децата си чрез организации като Международния комитет на Червения кръст и Палестинското дружество на Червения полумесец (PRCS) бяха посрещнати с обичайното студено отхвърляне от израелската армия. Тя се обърна към журналисти, местни и социални медии, а сега се обръща към всеки, който иска да слуша, ходейки по улиците на Рафа, превърнат в концентрационен лагер за повече от един милион души, търсейки децата си.
Гласът й е безмилостен вик на отчаяние в тъмнината. Всеки изминал час впечатлява още една година в душата й, докато се бори с вълните на мъката, като едва спира да яде или спи. Като цяла Газа, тя се превърна в жив призрак.
Решението на МС не донесе облекчение на Алаа. Израелската армия все още отказва да предостави информация за местонахождението на децата й.
„Държавата Израел... трябва незабавно да прекрати всякакви действия и мерки в нарушение на тези задължения, включително такива действия или мерки, които биха могли да убият или да продължат да убиват палестинци“, обяви съдът на 26 януари.
>Израел отрича да участва в подобни действия. Въпреки това на 29 януари израелски танкове откриха огън в град Газа по кола, пълна с цивилни, опитващи се да избягат на безопасно място.
Страхувайки се за живота си, те се обърнаха към PRCS, молейки за спасение. Петнадесетгодишният Лаян Хамаде разговаря по телефона с PRCS, когато танковете отново откриха огън. В записа на разговора се чуват писъци, след това тишина.
Само шестгодишният Хинд Раджаб, братовчед на Лаян, оцелява. Тя говори с майка си три часа по-късно, като й каза, че чичо й и леля й и четиримата й братовчеди са били убити, а самата тя е ранена.
Служителите на PRCS тръгнаха да я намерят, но комуникациите бяха прекъснати. Повече от седмица по-късно съдбата на Хинд и съдбата на спасителния екип на PRCS остават неизвестни. Майка й живее с надежда, че ще излезе жива. Тя задава същите въпроси като Алаа: Хинд болен ли е, ранен, гладен, затворен – или по-лошо?
В цяла Газа хората гладуват. Обсаденият медицински комплекс Nasser и болницата al-Amal в Khan Younis вече са атакувани. Запасите от храна, лекарства, кислородни резервоари, вода и основни неща за персонала, пациентите и хилядите разселени хора са свършили. Още по-тревожно е, че новините показват, че армията нахлува в тези болници и принуждава хората да напуснат.
В Газа въздухът е плътен от скръб. Всеки удар на сърцето е доказателство за устойчивост в лицето на невъобразима загуба.
Във Вашингтон въздухът е наситен с предателство. Всяко изявление и всяко действие на правителството на САЩ, според палестинците, е свидетелство за бруталност, страхливост и неспазване на основните човешки ценности.
След решението на Международния съд, упълномощаващо Израел да спре своите геноцидни дейности и нареждане на временни мерки, включително нареждане на израелските власти, като окупационна сила, да гарантират предоставянето на основни услуги и основна хуманитарна помощ за цивилни, нищо не се е променило. Геноцидът в Газа продължава.
Откривам, че вървя, като Саид, с наведена глава с надеждата да намеря надежда за стотинка.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
