Те плуваха и играеха на плажа в северната част на Газа. Сега тези деца се чудят дали някога ще се върнат у дома

Преди войната Мохамед Хамуда и брачната половинка му Дина се разхождаха по плажовете в Северна Газа, където трите им дребни деца обичаха да плуват, да ядат сладолед и да яздят камили на брега.

В други дни петчленното семейство седеше с родственици на балкона с аспект към зелена градина в дома им в Бейт Лахия. „ Децата ми водеха елементарен живот. Излизахме на открито през уикендите “, сподели напуснатият здравен служащ пред CNN. „ Те се забавляваха доста. “

Сега звукът на смях е сменен от този на израелските удари, валящи се над анклава.

„ Те са доста уплашени. Цял ден би трябвало да сме до тях “, разсъждава Хамуда от Рафа, в южната част на Газа, където са избягали. „ Продължават да ме питат по кое време ще се приберем вкъщи. “

Но фамилията няма дом, в който да се върне. Те неотдавна научиха, че къщата им в Бейт Лахия е разрушена. Най-малкото дете на Хамуда, Карим, 2, е прекомерно малко, с цел да разбере, само че най-големите му деца, Ела, 6, и Сила, 4, бяха съкрушени от загубата и не спираха да плачат. „ Не можах да намеря думи, с цел да я утеша (Ела) “, сподели той.

От 2,2 милиона души, живеещи в Газа, към половината са на възраст под 18 години. В резултат на частичната обсада на Израел, предстоящата дълготрайност на живота на палестинците в Газа към този момент е с десетилетие по-къса, в сравнение с в Израел, с проценти на новородени, бебета и майки смъртността над три пъти по-висока, съгласно Световната банка. Откакто стартира войната, животът на младежите в линията стана още по-крехък.

Почти пет месеца след офанзивата на Израел, палестинските деца в Газа живеят с принуждение, бездомност, апетит и спиране на образованието. Някои са останали сираци, до момента в който други страдат от страха родителите им да бъдат убити от израелските удари. Дните, прекарани в игра с другари или вървене на учебно заведение, са сменени от наложително пренасяне от един подслон в различен – без заричане за сигурност. Няколко родители и полагащи грижи споделиха на CNN, че се борят да обяснят войната на децата, които съгласно тях са психически тероризирани от безмилостните бомбардировки.

Израел стартира военната си атака в Газа, откакто въоръжената формация Хамас атакува Израел на 7 октомври, убивайки минимум 1200 души, в това число 36 деца, и отвлече повече от 250 други.

Си Ен Ен разчита на данни, оповестени от Министерството на здравеопазването в Газа и организациите на Организация на обединените нации за данни за смъртните случаи и ранените. CNN не може без значение да удостовери числата заради неналичието на достъп на интернационалните медии до Газа.

Израелските офанзиви в Газа сега са достигнали нов тъмен крайъгълен камък: повече от 30 000 палестинци са били убити, според Министерството на здравеопазването. Най-малко 8000 от тях са дами и около 12 550 са деца, добави министерството. Средно израелските удари в Газа са убивали съвсем 90 деца дневно от началото на войната, съгласно калкулации на CNN, основани на данни от Министерството на здравеопазването.

„ Липсват ми стаята и играчките ми “, сподели Ела в гласово известие пред CNN. „ Иска ми се да мога да видя учебното заведение, да видя приятелите и учителите си.

Чувствам се изплашен и се опасявам, че самолетите ще ни бомбардират, изключително когато татко ми замине за работа.

Ела Хамуда, 9, разселена в южната част на Газа

Без облекчение за ранени деца

Военната акция на Израел в Газа унищожи фамилни домове, унищожи цели квартали и трансформира елементи от територията в цялостна с отломки пустота. През последните седмици израелската войска ускори въздушните удари в централната и северната част на Газа, преди предстоящата сухопътна атака в Рафа. Семейства като Хамуда се притесняват, че няма да има къде да избягат.

Смята се, че съвсем 30% от жителите на Газа нямат дом, в който да се върнат, като повече от 60% от жилищните единици в линията са или напълно унищожени или отчасти развалени, заяви Службата на Организация на обединените нации за съгласуваност на филантропичните въпроси (OCHA) през февруари.

Ела мечтае за деня, в който може да се върне на плажа със своите другари, братя и сестри Амира, на 8, Йехия, 10, и Мохамед, 6, сподели Хамуда.

Той не е имал сърцето да й каже, че Амира   е била убита, дружно с татко си, Уасийм Ел Остаз, и брачната половинка му, Хелал, при удар в дома им в Бейт Лахия през ноември. Хамуда се почувства кадърен да каже на щерка си единствено за смъртта на родителите на Амира, които бяха близки другари на фамилията.

„ Тя плака доста и беше доста тъжна… Спря да яде “, сподели Хамуда от Ела. „ Тя ме помоли да доведа тези деца откакто войната свърши и да ги заведа на плажа... с цел да им се реванширам, тъй като са изгубили родителите си, тъй че тя да може да играе роля в това да им оказва помощ и да ги утешава. “

Както Йехия, по този начин и Мохамед са изгорени при удара, съгласно Хамуда. Йехия също е получила фрактура на низък крак. Двамата братя и сестри бяха преместени в къщата на родственик в Дейр ал-Балах, в централната част на Газа.  

Много деца са претърпели животозастрашаващи пострадвания от израелските удари, съгласно Агенцията на Организация на обединените нации за децата (УНИЦЕФ). Около 1000 деца са изгубили единия или двата си крайници от началото на войната до края на ноември, заяви УНИЦЕФ.

Здравните служащи по-рано споделиха на CNN, че не могат да предложат животоспасяващо лекуване на палестинци, ранени във войната – в това число деца и бебета – тъй като бомбардирането и обсадата на Израел на лечебните заведения в Газа смазаха здравната система. Израелските отбранителни сили (IDF) настояват, че Хамас използва болници за своите военни интервенции. Хамас отхвърля да употребява лечебни заведения като прикритие. CNN не може без значение да удостовери нито едно от изказванията.

Принудителното разселване води до неустановеност, глад

8-годишният Аяс, който е бил неработоспособен и е живял в сиропиталище в град Газа, е бил на път за болница в Рафа, когато е умрял, сподели Хазем Саид Ал-Наизи, шеф на сиропиталището.

Състоянието му се е влошило, откакто сиропиталището е било насила да избяга с всичките си 40 младежи в него – множеството от тях деца и бебета, живеещи с увреждания – и да ги докара на юг. Поради дефицит, Аяс не можа да получи медикаментите, от които се нуждаеше. Без него мускулите му се втвърдиха, конвулсиите и възпалението му се усилиха, което го затрудняваше да яде или да спи, сподели Ал-Наизи.

Надяваме се, че тази война ще свърши и страданията на децата на Палестина ще свършат. Аяс е просто дете измежду хиляди деца, които страдат тук в Газа и чийто живот е изложен на заплаха всеки ден. Те умират от апетит, заболявания, боязън или бомбардировки.

Хазем Саид Ал-Наизи, шеф на сиропиталище, разселен в южната част на Газа

УНИЦЕФ предупреди през януари за тройна опасност за децата в Газа – освен заплахата от вилнееща война, но