Те плуваха и играеха на плажа в северната част на Газа. Сега тези деца се чудят дали някога ще се върнат у дома
Преди войната Мохамед Хамуда и съпругата му Дина се разхождаха по плажовете в Северна Газа, където трите им малки деца обичаха да плуват, да ядат сладолед и да яздят камили на брега.
В други дни петчленното семейство седеше с роднини на балкона с изглед към зелена градина в дома им в Бейт Лахия. „Децата ми водеха обикновен живот. Излизахме навън през уикендите“, каза напуснатият здравен работник пред CNN. „Те се забавляваха много.“
Сега звукът на смях е заменен от този на израелските удари, валящи се над анклава.
„Те са много уплашени. Цял ден трябва да сме до тях“, разсъждава Хамуда от Рафа, в южната част на Газа, където са избягали. „Продължават да ме питат кога ще се приберем у дома.“
Но семейството няма дом, в който да се върне. Те наскоро научиха, че къщата им в Бейт Лахия е разрушена. Най-малкото дете на Хамуда, Карим, 2, е твърде малко, за да разбере, но най-големите му деца, Ела, 6, и Сила, 4, бяха съкрушени от загубата и не спираха да плачат. „Не можах да намеря думи, за да я утеша (Ела)“, каза той.
От 2,2 милиона души, живеещи в Газа, около половината са на възраст под 18 години. В резултат на частичната блокада на Израел, очакваната продължителност на живота на палестинците в Газа вече е с десетилетие по-къса, отколкото в Израел, с проценти на новородени, бебета и майки смъртността над три пъти по-висока, според Световната банка. Откакто започна войната, животът на младите хора в ивицата стана още по-крехък.
Почти пет месеца след офанзивата на Израел, палестинските деца в Газа живеят с насилие, бездомност, глад и прекъсване на образованието. Някои са останали сираци, докато други страдат от страха родителите им да бъдат убити от израелските удари. Дните, прекарани в игра с приятели или ходене на училище, са заменени от принудително преместване от един приют в друг – без обещание за безопасност. Няколко родители и полагащи грижи казаха на CNN, че се борят да обяснят войната на децата, които според тях са психологически тероризирани от безмилостните бомбардировки.
Израел започна военната си офанзива в Газа, след като въоръжената групировка Хамас нападна Израел на 7 октомври, убивайки най-малко 1200 души, включително 36 деца, и отвлече повече от 250 други.
Си Ен Ен разчита на данни, публикувани от Министерството на здравеопазването в Газа и агенциите на ООН за данни за смъртните случаи и ранените. CNN не може независимо да потвърди числата поради липсата на достъп на международни медии до Газа.
Израелските атаки в Газа сега са достигнали нов мрачен крайъгълен камък: повече от 30 000 палестинци са били убити, според Министерството на здравеопазването. Най-малко 8000 от тях са жени и около 12 550 са деца, добави министерството. Средно израелските удари в Газа са убивали почти 90 деца на ден от началото на войната, според изчисления на CNN, базирани на данни от Министерството на здравеопазването.
„Липсват ми стаята и играчките ми“, каза Ела в гласово съобщение пред CNN. „Иска ми се да мога да видя училището, да видя приятелите и учителите си.
Чувствам се уплашен и се страхувам, че самолетите ще ни бомбардират, особено когато баща ми замине за работа.
Ела Хамуда, 9, разселена в южната част на Газа
Без облекчение за ранени деца
Военната кампания на Израел в Газа разруши семейни домове, унищожи цели квартали и превърна части от територията в пълна с развалини пустош. През последните седмици израелската армия засили въздушните удари в централната и северната част на Газа, преди очакваната сухопътна офанзива в Рафа. Семейства като Хамуда се опасяват, че няма да има къде да избягат.
Смята се, че почти 30% от жителите на Газа нямат дом, в който да се върнат, като повече от 60% от жилищните единици в ивицата са или напълно унищожени или частично повредени, съобщи Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) през февруари.
Ела мечтае за деня, в който може да се върне на плажа със своите приятели, братя и сестри Амира, на 8, Йехия, 10, и Мохамед, 6, каза Хамуда.
Той не е имал сърцето да й каже, че Амира е била убита, заедно с баща си, Уасийм Ел Остаз, и съпругата му, Хелал, при удар в дома им в Бейт Лахия през ноември. Хамуда се почувства способен да каже на дъщеря си само за смъртта на родителите на Амира, които бяха близки приятели на семейството.
„Тя плака много и беше много тъжна… Спря да яде“, каза Хамуда от Ела. „Тя ме помоли да доведа тези деца след като войната свърши и да ги заведа на плажа... за да им се реванширам, защото са загубили родителите си, така че тя да може да играе роля в това да им помага и да ги утешава.“
Както Йехия, така и Мохамед са изгорени при удара, според Хамуда. Йехия също е получила фрактура на долен крайник. Двамата братя и сестри бяха преместени в къщата на роднина в Дейр ал-Балах, в централната част на Газа.
Много деца са претърпели животозастрашаващи наранявания от израелските удари, според Агенцията на ООН за децата (УНИЦЕФ). Около 1000 деца са загубили единия или двата си крака от началото на войната до края на ноември, съобщи УНИЦЕФ.
Здравните работници по-рано казаха на CNN, че не могат да предложат животоспасяващо лечение на палестинци, ранени във войната – включително деца и бебета – защото бомбардирането и обсадата на Израел на болниците в Газа смазаха медицинската система. Израелските отбранителни сили (IDF) твърдят, че Хамас използва болници за своите военни операции. Хамас отрича да използва болници като прикритие. CNN не може независимо да потвърди нито едно от твърденията.
Принудителното разселване води до несигурност, глад
8-годишният Аяс, който е бил инвалид и е живял в сиропиталище в град Газа, е бил на път за болница в Рафа, когато е починал, каза Хазем Саид Ал-Наизи, директор на сиропиталището.
Състоянието му се е влошило, след като сиропиталището е било принудено да избяга с всичките си 40 млади хора в него – повечето от тях деца и бебета, живеещи с увреждания – и да ги доведе на юг. Поради недостиг, Аяс не можа да получи лекарствата, от които се нуждаеше. Без него мускулите му се втвърдиха, конвулсиите и възпалението му се увеличиха, което го затрудняваше да яде или да спи, каза Ал-Наизи.
Надяваме се, че тази война ще свърши и страданията на децата на Палестина ще свършат. Аяс е просто дете сред хиляди деца, които страдат тук в Газа и чийто живот е изложен на опасност всеки ден. Те умират от глад, болести, страх или бомбардировки.
Хазем Саид Ал-Наизи, директор на сиропиталище, разселен в южната част на Газа
УНИЦЕФ предупреди през януари за тройна заплаха за децата в Газа – не само опасността от бушуваща война, но
