Тези украински тийнейджъри потърсиха убежище от войната в Израел. Тогава те бяха обхванати от ужасите на атаката на Хамас

Предполагаше се, че е сигурно убежище – нов живот за онези, които търсят убежище от турбуленцията на войната.

Но когато десетки хиляди украинци избягаха в Израел след инвазията на Русия, те нямаха представа какво ще им бъде бъдещето.

При мъжете на възраст от 18 до 60 години, на които е забранено да напускат Украйна, бежанците са предимно жени, деца и възрастни хора. Сред тях четирима смели тийнейджъри, които пристигнаха сами в Израел, за да започнат нов живот в резултат на нападението на Москва срещу родината им на 24 февруари 2022 г.

Малко повече от година и половина по-късно тези млади хора се оказаха потопени в друг конфликт, докато учат в интернат само на 8 мили от Газа.

„Предишният ден беше много мирен“, спомня си 18-годишният Артем Карпин за атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври. „Спомням си, че си мислех, че не съм наистина готов с домашните си и се чудех как да отложа крайните си срокове.“

Карпин живее и учи в Кфар Силвър, младежко село близо до Ашкелон, близо до мястото, където бойци на Хамас проникнаха на границата онази съботна сутрин. Той е един от около 40 украински бежанци, които се записват там, откакто Русия нахлу в страната му.

Управлявано от глобалната образователна благотворителна организация World ORT, „селото“ всъщност е разтегнат комплекс за 1090 деца от труден произход – включително 250 обитатели.

Първоначално от югозападния град Одеса, Карпин е посещавал роднини в Израел, когато Русия нахлува в Украйна. Баща му не му остави друг избор, освен да остане на място.

„Започнах да плача, когато започнах да разбирам, че няма да се върна“, каза той пред CNN в Kfar Silver. „Чувствах се предаден. Не смятах, че е мъдро решение да ме оставиш тук.

Близо 2000 мили от родителите си, Карпин, тогава 16-годишен, се записва в Kfar Silver, където скоро започва да учи езика, да се сприятелява и да се установява. Това беше, докато животът не беше преобърнат отново на 7 октомври.

„Тази сутрин всички тичахме от общежитията до приюта в училището“, каза той. „Бях уплашен, но не и ужасен. Опитвах се да обсъдя всичко рационално и това наистина помогна.

Карпин беше един от 63-мата ученици на място този ден, както и 18-годишният Майкъл Рейдер.

Първоначално от Киев, Рейдер пристигна в Израел през март 2022 г. след изтощително пътуване от родината си до Полша, където прекара една седмица сам, преди да отлети.

На онзи „черен шабат“ на 7 октомври той каза: „Събудих се и имаше много сирени и летяха ракети.

„Вече бях преживял едно нашествие и сега това беше второ. Не знам как да го обясня – не се страхувах наистина. Чувствах се някак ядосан и сякаш имах енергията да се бия.

Ученици и служители останаха в приюта с часове, докато безпрецедентният ужас бушува около тях.

Амос Гофер, който е служил в IDF в продължение на 25 години, преди да стане главен изпълнителен директор на Kfar Silver, каза пред CNN: „По време на военната ми служба прекарах време в Ливан, Газа, окупирани територии. Видях някои неща, но 7 октомври беше най-трудният ден в професионалния ми живот.

„Бяхме ужасени. Много рано знаехме, че ситуацията е много лоша, че има много терористи.

„Хиляди ракети“

Петък бе белязал края на едноседмична религиозна ваканция, така че за щастие много малко ученици бяха на училище, каза Гофер. Повечето от украинските студенти обаче нямаше къде другаде да бъдат.

„Бях сигурен, че терористите ще дойдат тук, за да ни убият“, каза Гофер, който пази на бюрото си останките от ракета, избухнала на територията на училището.

„Имах трима души с лични пистолети, което беше нищо в сравнение с тежките боеприпаси, които имаха терористите.

„Не видяхме нито хеликоптери, нито полиция, нито военни – все още не разбирам защо отне толкова време“, каза Гофер, позовавайки се на широко разпространени съобщения от 7 октомври, че на армията и силите за сигурност са отнели часове да реагира на набезите.

Гофер каза пред CNN, че "хиляди ракети" са прелетели над селото, докато навсякъде около тях са избухнали пожари.

Без отговор на многократните му обаждания до армията и службите за спешна помощ, които се занимаваха с продължаващи атаки на множество места, Гофер най-накрая се обади на мениджър на автобусна компания, когото познаваше.

„Той ми каза, че никой от шофьорите на автобуса му не желае да дойде... всички бяха ужасени.“

Двама шофьори от автобусната компания в крайна сметка се включиха доброволно да евакуират децата в друго село по на север, добави той. „Казаха ми, че ако не излязат оттук след две-три минути, ще тръгнат без учениците.“

Карпин си спомня: „Имахме няколко минути, за да опаковаме дрехите си и да хукнем към автобусите. Взех най-необходимите неща и това е. След час-два бяхме в Нетания.”

Четири дни по-късно родителите на Карпин, които се върнаха в Украйна, настояха той да напусне Израел с други роднини и да отиде в Европа.

„След три седмици започнах да чувствам, че искам да се върна (в Израел)“, каза той за времето си в Гърция и Германия. „Липсваха ми обучението и приятелите ми. В Израел ставаше малко по-безопасно, така че убедих семейството си, че трябва да се върна.