Цензурата е решаващо допълнение към геноцида
Миналия месец във водещата новинарска програма на Би Би Си, Newsnight, авторът и журналист Хауърд Ерик Джейкъбсън се оплака, че британската обществена телевизия е показвала твърде много изображения на палестинските страдания през Газа. Той добави, че като предава по телевизията палестинското страдание по този начин, BBC „взема страна“ и че макар да е „агонизиращо да види какво се случва… има причини за това“.
И това едва ли беше първият израз на това чувство. Няколко седмици преди това в платформата за професионална мрежа LinkedIn се проведе дискусия относно това дали на сайта има „твърде много публикации за Израел/Палестина“ и дали това трябва да се промени. Мнозина отговориха, че трябва – искаха хората да спрат да говорят за гладни, бомбардирани и погребани под развалините палестинци.
Може да изглежда странно, че хора като Джейкъбсън признават огромните нива на страдание в Газа, но в същото време изискват светът да чува по-малко за това.
Но това изобщо не е изненадващо. Цензурата винаги е била необходимо допълнение към геноцида.
С продължаващия геноцид в Газа, усилията да бъдат заглушени тези, които се опитват да вдигнат тревога, са приели различни форми.
Много се каза и напише за отказа на Израел да позволи на чуждестранни журналисти да влизат свободно в Газа, за да отразяват геноцида и целенасочените атаки срещу палестински журналисти там, които рискуват живота и здравето си, за да покажат на света реалността за това, което се прави на техния народ. Но дори журналистите, които са на хиляди километри от палестинския анклав, са наказани, че се осмеляват да говорят за геноцида.
Миналия декември Австралийската радио и телевизионна корпорация (ABC) уволни водещата Антоанета Латуф за повторно споделяне на публикация на Human Rights Watch (HRW), в която се твърди, че „Израел използва глада като оръжие за война в Газа“. Самата ABC съобщи за твърдението на HRW, което оттогава беше повторено от ООН. Латуф, за която се смята, че е първата арабско-австралийска жена, работила като репортер в комерсиална телевизия, казва, че се страхува, че Ей Би Си се поддаде под натиска на произраелски групи, които я обвиняваха в „антисемитизъм и пристрастия“ поради нейната подкрепа за палестинските права и критики към Израел, откакто беше наета за първи път. Тя съди ABC за несправедливо уволнение.
По време на този геноцид, учители и университетски преподаватели по целия свят, които се опитаха да бъдат солидарни с палестинците, също бяха заглушени. Израелски учител беше уволнен от работа, арестуван и поставен в изолация за критикуване на действията на израелската армия. Единственото „престъпление“ на Меир Баручин беше публикация във Фейсбук, която той направи в деня след атаката на Хамас срещу Израел, в която се казваше: „Ужасяващи образи се изсипват от Газа. Цели семейства бяха унищожени... Всеки, който смята, че това е оправдано заради случилото се вчера, трябва да се отпише. Моля всички останали да направят всичко възможно това безумие да спре. Спри сега. Не по-късно, сега!!!”
И по-рано този месец Еврейският университет в Йерусалим отстрани от работа професора по право Надера Шалхуб-Кеворкян, която е палестински гражданин на Израел, за това, че критикува войната на Израел срещу Газа и ционизма като цяло.
Заглушаването на учители и университетски преподаватели не се ограничава само до Израел. През ноември в Съединените щати Университетът на Аризона (UA) „временно замени“ асистент професор Ребека Лопес и Ребека Запиен, отговорник за връзките с общността, за улесняване на дискусия в класната стая относно войната на Израел срещу Газа. Произраелски групи твърдяха, че лекцията им е „предубедена, антисемитска, явно невярна и подкрепяща тероризма“. Двама учители в първи клас в обществено чартърно училище в района на Лос Анджелис също бяха пуснати в отпуск, след като публикуваха в социалните медии за урок, който преподаваха на тема „геноцидът в Палестина“.
Политиците и държавните служители в Израел и в страните, подкрепящи войната на Израел срещу Газа, също не са имунизирани срещу такава цензура.
През януари Офер Касиф, член на израелския Кнесет от лявата партия Хадаш-Таал, обяви намерението си да се присъедини към Южна Африка в нейното съдебно производство срещу Израел, заведено съгласно Конвенцията на ООН за геноцида . В отговор на решението на Касиф да подкрепи делото за геноцид в Южна Африка, 85 израелски членове на парламента (от 120) го обвиниха в „предателство“ и подписаха петиция за изключването му от Кнесета.
На другия край на света, в Канада, Сара Джама, която е член на провинциалния парламент на Онтарио, беше принудена да се извини за изявление, което направи непосредствено след атаката на Хамас срещу Израел през октомври, където тя призова за незабавно прекратяване на огъня в Газа и край на израелската окупация и апартейда. Извинението на Джама дойде, след като премиерът на Онтарио Дъг Форд призова нейната оставка.
Мениджър по организационно представяне и капитал за град Еванстън, Илинойс в САЩ също беше уволнен, след като изрази симпатиите си към палестинците в Газа в социалните медии. През януари Лиъм Бърд заведе федерален иск срещу бившия си работодател. Делото също така твърди, че висши градски служители „„хореографираха“ общественото възмущение срещу Бърд относно предложена резолюция, призоваваща за прекратяване на огъня в Газа, преди представянето й на Комисията за справедливост и овластяване през ноември.
Усилията за цензуриране и сплашване на всеки и всеки, който говори срещу геноцида на Израел в Газа, несъмнено са тревожни, но по никакъв начин не са изненадващи. Поглед към глобалната история разкрива, че подобно заглушаване на критичните гласове е помогнало за създаването на благоприятна среда за масови зверства и най-лошото зверство от всички, геноцид, от поне един век насам.
Във Федерална република Югославия на Слободан Милошевич бяха приложени няколко мерки за потискане и цензуриране на всички независими публикации, както и на телевизионни и радиостанции, които се осмеляваха да говорят срещу или дори да споменават по естествен начин зверствата, извършени от сърби срещу албанци, бошняци и хървати в целия регион. През 1998 г. петима редактори на независими вестници бяха „обвинени в разпространение на дезинформация“, тъй като в публикациите им се споменаваха албанците, убити в Косово, като „хора“, а не като „терористи“.
Когато НАТО в крайна сметка заплаши да нахлуе в Косово, за да сложи край на жестокостите, сръбското правителство удвои решимостта си да заглуши всички гласове на несъгласие. Член на коалицията на Милошевич каза: „Ако не можем да грабнем всичките им [НАТО] самолети, можем да грабнем онези, които са в нашия обсег, като различни хелзинкски комитети и групировки на Куислинг“. Той добави, че онези, за които е доказано, че са „участвали в услуга на чужда пропаганда... не трябва да очакват нищо добро [от държавните органи]“.
Две десетилетия след босненския геноцид, който беше придружен от тъмната сянка на цензурата навсякъде, властите в Китай стартираха „Кампания за силен удар срещу насилствения тероризъм“, насочена към уйгури и други тюркски мюсюлмани в Синдзян Уйгур автономна област. Според китайски служител, цитиран от HRW, целта на кампанията срещу мюсюлманските малцинства в автономния регион е била „да се прекъсне тяхното родословие, корените им, връзките им и произходът им“. Правозащитни организации изчисляват, че един милион турски мюсюлмани са били изпратени в лагери за „политическо образование“, центрове за предварително задържане и затвори от началото на „операцията“.
И тук цензурата придружаваше зверствата. Властите спряха интернета в региона за месеци. Те хвърлиха в затвора уйгурски основатели, писатели и редактори на уебсайтове за престъпления като „разколничество, издаване на държавни тайни и организиране на незаконна демонстрация или застрашаване на държавната сигурност“. Те също така подложиха региона на екстремни нива на наблюдение в социалните медии, като изтриха около 25 процента от всички коментари в социалните медии. Те също така поразиха проуйгурското изказване на други места в страната.
Цензурата и потискането на свободата на словото също бяха ключови характеристики на нацисткия Холокост. Това включваше забраната на еврейската литература и систематичното изгаряне на „нежелани книги“, класифицирани като „ненемски“ в стремежа за „морално обновление“.
Нацистите затвориха или превзеха всички опозиционни вестници в Германия в началото на управлението си и до самия край контролираха всяка новина – за нацистката партия, нейната политика срещу евреите и военните усилия въобще – появили се във вестниците, по радиото и в кинохрониката. На германците беше забранено да слушат чуждестранни радиостанции и само много ограничена – и строго подбрана и цензурирана – информация за страната и нейните военни усилия беше разрешено да се споделя с останалия свят. Партията дори контролира какво пишат германските войници от различни фронтове по света. Крайният резултат от това огромно усилие за цензура беше, че преобладаващото мнозинство в международната общност не научи за реалния мащаб на нацистките зверства и страданието на евреите в контролираните от Германия територии, докато не приключи Втората световна война.
Сега в Газа е в ход още един геноцид и цензурата отново играе своята роля. В ерата на телефоните с камери и сайтовете за социални медии се оказа донякъде невъзможно за онези, които извършват и подпомагат геноцида, да спрат палестинците да споделят своята реалност, а хората по света да надигнат гласа си, за да ги подкрепят.
Но точно затова се полагат непрестанни усилия да се заглушат и цензурират журналисти, академици, политици и активисти, подкрепящи Палестина – усилията да се гарантира, че сърцераздирателните образи на болка и страдание от Газа спрат да си проправят път към нашите екрани.
И точно затова е наша колективна отговорност да вмъкваме „Палестина“ и „палестинци“ навсякъде – всяка статия, всяко произведение на изкуството, всяка дискусия. Единственият ни шанс да спрем този геноцид е да се поучим от историята и да продължим да говорим за Палестина.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
