Цитат на деня от Чарлз Буковски: „Един интелектуалец казва едно просто нещо по труден начин…“

„ Един интелектуалец споделя едно просто нещо по сложен метод. Художник споделя едно мъчно нещо по елементарен метод. “

Това е Чарлз Буковски в неговия най-Буковски, внезапен, акуратен и съдържащ повече истина на дума от множеството есета с дължина три страници. Редът е построен като съвършено огледало: две фрази, идентична конструкция, противоположно значение. И в контраста сред тях цялостен спор защо в действителност е изкуството.

Буковски не обичаше искания. Не вярваше в това, както човек изпитва съмнение към нещо, което го е наранило преди. Той прекара задоволително време отвън литературната честност, с цел да развие ясно око за разликата сред езика, който осветява, и езика, който извършва.

Този откъс е резултат от това ясно око.

Какво значи

Интелектуалецът, в рамката на Буковски, приема нещо, което всъщност е просто: наблюдаване, концепция, страст. Те го обгръщат в толкоз доста апарати, че стават недостъпни: диалект, абстракция и пластове подготовка.

Идеята изчезва в личната си опаковка. Читателят приключва параграфа, знаейки по-малко от преди, само че усещайки неясно, че би трябвало да бъде впечатлен.

Артистът прави противоположното. Те одобряват нещо в действителност мъчно, тъга, самотност, особената тежест на един вторник следобяд, когато нищо не е наред и нищо не е вярно, и намират точните думи, които карат различен човек да го почувства незабавно. Те го вършат без пояснение, без бележки под линия, без да се постанова да работят за това.

Едният е сложността в услуга на неизвестността. Другото е простотата в услуга на дълбочината. Отвън наподобяват сходни. Отвътре те са изцяло разнообразни.

Откъде идва

Чарлз Буковски е роден в Германия през 1920 година и израства в беднотия в Лос Анджелис. Той прекара години в ръчен труд, пощенски служби и евтини стаи, пиейки доста и пишейки непрестанно.

Когато работата му в последна сметка откри аудитория, не беше посредством академично самопризнание. Това беше посредством читатели, които усещаха, от време на време за първи път, че някой е описал почтено живота им, вместо да го е излъскал.

Буковски нямаше самообладание за литературния истаблишмънт. Той откри, че множеството от това, което се чества в университетите, е тъкмо това, което този откъс разказва: комплицирано по метод, който скрива, вместо да разкрива.

Неговото лично писане беше умишлената диаметралност: къси фрази, съответни изображения и никакво разстояние сред възприятието и страницата.

Той не беше антиинтелигентен. Той беше срещу представянето. Цитатът ясно прави това разграничаване. Проблемът не е да имаш комплицирани мисли. Проблемът е потреблението на сложността като стена сред себе си и хората, до които се допуска, че се пробвате да достигнете.

Друга вероятност

Буковски също написа: „ Думите, от които се нуждаете, са постоянно там. Те просто са скрити под страха. “

Тази съпътстваща мисъл преформулира истинския откъс. Интелектуалецът протяга ръка към комплицирания език частично тъй като елементарният език изисква храброст.

Да кажеш нещо ясно значи да си уязвим. Ако го кажете ясно и то не успее да се приземи, няма къде да се скриете. Сложността ви дава покритие. Простотата не го прави.

Художникът, съгласно Буковски, приема това излагане. Те по този начин или другояче споделят сложното, толкоз ясно, колкото могат, и имат вяра, че честността е сама по себе си форма на връзка.

Тази подготвеност да бъдеш свестен, а не просто почитан, е това, което отличава създателя от интелектуалеца в неговата рамка.

Как да го използван през днешния ден

Вземете за у дома 1: Преди да напишете нещо, запитайте се почтено дали обяснявате или изпълнявате. Целта на връзката е да прехвърлите нещо от вашия разум в мозъка на различен човек допустимо най-чисто.

Извод 2: Простото не е същото като повърхностното. Най-сложните хрумвания в историята са били изразени на елементарен език.

Извод 3: Ако установите, че посягате към по-дълги думи, по-дълги фрази и по-абстрактни рамки, спрете и попитайте от какво в действителност се страхувате. Често сложността е предпазен механизъм.

Най-трудното нещо във всяка форма на връзка е да кажеш мъчно нещо просто и да вярваш, че простотата е задоволителна. Повечето хора в никакъв случай не стигат до там. Тези, които го вършат, са тези, които помним.

Свързани четива

Пощенска работа от Чарлз Буковски

Това е първият му разказ, написан за три седмици, за човек, който работи безизходна работа и оцелява с непримиримост и алкохол.

За писането от Стивън Кинг

Това е работещ справочник на писателя за занаята, който спори на съвсем всеки страница, за същия принцип, който Буковски артикулира в едно изречение.

The Elements of Style от William Strunk Jr. и E.B. White

Това е най-цитираното управление за писане на британски език, построено напълно върху концепцията, че простотата и прецизността са най-висшите добродетели, налични за един публицист.

Бележки от подземието от Фьодор Достоевски

Това е доказателство, че едно в действителност мъчно нещо може да се каже на език, който е непосреден, пряк и неосъществим за отменяне. Темата е сложна. Гласът е елементарен.