Тунизийският Сайед е лицемер по отношение на Палестина

Пропастта сред настояванията на арабското население за по-решителни отговори на геноцидната война на Израел против Газа и срамното безмълвие и скритото съучастничество на доста от техните водачи още веднъж разкри десетилетия насам наклонност на властнически арабски режими, експлоатиращи публичната поддръжка за палестинската идея за политически облаги – наклонност, която сега се оглавява от не какъв да е, а от диктаторския президент на Тунис Каис Сайед.

На пръв взор отговорът на Сайед на войната против Газа наподобява отразява непоколебимата поддръжка на тунизийското население за палестинската идея. Представяйки се като корав бранител на палестинската освободителна битка от началото на своето президентство, Сайед неведнъж е твърдял през последните няколко години, че Тунис има „ обвързване да застане до палестинския народ “ и че всяка арабска нация, която възстановява връзките с Израел е " изменник ". И от 7 октомври той е гласов, твърдоглав и несклоняем в осъждането си на дейностите на Израел в Газа, както и на неговата десетилетна противозаконна окупация и апартейд. Неговата пламенна изразителност за Палестина резонира с тунизийците, които от дълго време са солидарни с потиснатите палестински братя и сестри и са прегърнали тяхната битка като своя.

Когато обаче погледнете оттатък пламенните изказвания, става явно, че поддръжката на Сайед за Палестина не е нищо друго с изключение на фасада. Страстните речи на тунизийския президент за Палестина в никакъв случай не са подкрепени от действия; той просто употребява публичната поддръжка за палестинската освободителна битка за политическа полза.

Лицемерието на Сайед е невероятно да се пропусне, в случай че погледнете по-отблизо материалния отговор на тунизийския режим на войната против Газа през последните няколко месеца.

Въпреки че президентът не пропуща нито една опция да осъди обществено геноцидната война на Израел против палестинците, той също по този начин поредно се противопоставяше на всички директни политически и правни дейности, предлагани против зверствата на Израел.

Например, той отхвърли да поддържа препоръчаното законодателство, ориентирано към санкциониране на нормализирането с Израел в границите на границите на Тунис и в чужбина. Такова законодателство освен би удостоверило уговорката на Тунис към палестинската идея, само че също по този начин би изпратило ясно обръщение до Израел, че неговата окупация на Палестина и потисничеството на палестинците в никакъв случай няма да бъдат признати. Сайед в никакъв случай не е предложил свястно пояснение за опълчването си на такова законодателство, с изключение на неразбираеми внушения, че то може по някакъв метод да заплаши сигурността на Тунис или да попречва икономическите му ползи.

Истината, несъмнено, е елементарна: Сайед дава приоритет на стратегическото и икономическо преимущество – колкото и да е малко, двусмислено и несъществено – пред палестинското избавление и правдивост.

Освен отхвърли да поддържа законодателство, което би предоставило материална поддръжка на палестинската идея, Сайед също употребява дълбокия публичен яд против Израел и неговите западни поддръжници, с цел да одобри законодателство, което би лимитирало работата на процъфтяващата локална Неправителствени организации общественост в страната и би сложило техните действия под директния надзор на режима на Сайед.

Като употребява по този метод про-палестинските настроения на тунизийската общност, Сайед разкри моралния банкрут на своя властнически режим и опетни имиджа на Тунис като страна, която пази палестинското избавление.

След своята гражданска война от 2011 година, с помощта на централната роля, която изигра в Арабската пролет, триумфа си в установяването на основите за функционална народна власт върху руините на брутална тирания и поредната си поддръжка за правата на палестинците, Тунис беше приветстван като нововъзникващ бастион на демокрацията и справедливостта в район, към момента обиден от робия и подтисничество.

Под ръководството на Сайед обаче Тунис освен претърпя невиждана демократична ерозия и обърна всичките си демократични придобивки след революцията, само че също по този начин изостави същинската палестинска взаимност за празно театралничене, разрушавайки тази известност вечно.

Трябва обаче още веднъж да се означи, че лицемерието на тунизийския режим във връзка с Палестина не е особеност или неповторим пропуск в арабския свят. Подкрепата на доста властнически арабски режими за Палестина е куха и перформативна, като тази на Сайед, доста преди началото на тази последна война.

В продължение на доста години арабските владетели в целия район изповядваха взаимност с Палестина, до момента в който участваха в секрети покупко-продажби с Израел и поддържаха напъните за нормализиране. В устрема си да поддържат позитивни връзки със Съединените щати, мнозина прекратиха всички на практика старания за продължение на палестинската битка за избавление, отстъпвайки контрола върху всички начинания за разрешаване на десетилетния спор на Вашингтон – главният източник на политическа и дипломатическа легитимност на Израел, оръжия и военна поддръжка.

Днес, шест месеца след израелския геноцид в Ивицата Газа, който умъртви повече от 33 000 палестинци, осакати десетки хиляди други и трансформира по-голямата част от палестинския крайбрежен анклав в отломки, доста мощни арабски режими не престават да държат вратата отворен за спокойно съглашение с Израел. Други даже не отдръпнаха своите посланици.

В резултат на това арабското население, което вижда палестинската битка като своя лична, се усеща ядосано, предадено и изоставено. Те желаят техните сякаш пропалестински водачи да поддържат буйната си изразителност с съответни дейности. Те желаят палестинската битка да бъде определящият приоритет на външната политика на техните страни, само че се борят да бъдат чути от своите водачи.

Всъщност в доста страни техните претенции за незабавни, смислени политически, дипломатически и стопански дейности против Израел срещат принуждение. Протестите се разпръскват от полицията, а пропалестинските деятели се криминализират.

Много тунизийци и други араби в района са освен неведнъж травматизирани от ежедневните актове на дехуманизация и геноцид против палестинците, само че и от лицемерието и бездействието на личните си водачи.

Сайед е двуличник във връзка с Палестина и бездействието му в името на поддържането на положителни връзки с потисниците на Палестина и запазването на извоюваната по нелеки метод власт вреди освен на многострадалните палестинци, само че и на Тунис и неговия народ.

Това е моментът тунизийците и другите араби в района в същата позиция да дадат ясно да се разбере на водачите им, че не са удовлетворени от празната позиция на техните водачи по отношение на Палестина. Време е те да покажат, че не биха се задоволили с нищо друго с изключение на с политически, правни, дипломатически и стопански дейности, които ясно биха съобщили на Израел, че арабите няма да си затварят очите за геноцида на техните палестински братя и сестри.

Прекратяването на арабското блаженство в опустошението на палестинците и подвеждането под отговорност на лицемерни и жадни за власт водачи като Сайед е от значително значение освен за обезпечаване на мир и правдивост в Палестина, само че и за гарантиране на сигурност и непоклатимост в района.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.