Турският президент Ердоган и президентът на Кипър виждат различни пътища за разделения остров
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който беше в Северен Кипър, с цел да означи 50 години от нахлуването на турските сили, сподели, че не вижда смисъл в продължаването на ООН- води договаряния за бъдещето на средиземноморския остров.
„ Вярваме, че федерално решение не е допустимо в Кипър. За никого няма изгода да споделяме да продължим договарянията там, където ги спряхме в Швейцария преди години “, сподели Ердоган в самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република (ТРСК) в събота.
Северен Кипър е отцепническа страна, приета единствено от Турция, и нейното кипърско турско управление желае интернационално самопризнание.
Ердоган участва на боен церемониал в Северна Никозия, с цел да означи деня през 1974 година, когато Турция стартира своята атака. Оттогава Кипър е разграничен по етнически симптом, като кипърските гърци и турци живеят от двете страни на патрулираната от Организация на обединените нации граница.
Мирните договаряния бяха в застой и последният кръг от договарянията в Кран Монтана, Швейцария, се провали през 2017 година
„ Турция е подготвена да договаря, да разисква, да реализира дълготраен мир, решение в Кипър “, сподели Ердоган, добавяйки, че и двете страни „ би трябвало да седнат на масата като равни “.
Говорейки на настрана събитие в Никозия в събота, президентът на Кипър Никос Христодулидес сподели пред кореспонденти, че обединяването е единственият път напред.
„ Каквото и да вършат или споделят господин Ердоган и неговите представители в окупираните региони, Турция, 50 години по-късно, продължава да носи отговорност за нарушаването на човешките права на целия кипърски народ и за нарушаването на интернационалното право “, сподели Христодулидес след възпоменателна работа в южната част на Никозия в последната разграничена столица на Европа.
Христодулидес, чиято роля в договарянията за обединяване беше като водач на общността на кипърските гърци, сподели, че денят е тъмен ден на размисъл и възпоменание на мъртвите.
„ Ако в действителност желаеме да почетем всички тези хора, които бяха пожертвани за нас, с цел да сме тук през днешния ден – като Република Кипър – би трябвало да създадем всичко допустимо за [мирния] разговор да стартира още веднъж “, сподели Христодулидес в петък вечер.
Гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис също трябваше да участва на събития в южната част на Никозия.
През май Ердоган сподели на Мицотакис, че няма „ неразрешими проблеми “, в това число Кипър, сред техните страни, до момента в който двамата водачи се срещнаха в турската столица Анкара.
Кипър получи самостоятелност от Англия през 1960 година, само че споделената администрация сред кипърските гърци и турци бързо се разпадна вследствие на принуждение, което докара до изтеглянето на кипърските турци в анклави и изпращането на мироопазващи сили на Организация на обединените нации.
През 1974 година Турция завладя повече от една трета от острова и прогони повече от 160 000 кипърски гърци на юг.
Кипърските гърци в интернационално приетата южна част на острова през 2004 година с огромно болшинство отхвърлиха подкрепения от Организация на обединените нации проект за обединяване на референдум.
