Училищата се опитват да осигурят терапия на повече ученици. Не всички родители са съгласни
НЮ ЙОРК (AP) — Дери Оливър е била в пети клас, когато за първи път е говорила с майка си за посещение на терапевт.
Тя живееше в Джорджия с нея брат, докато майка й беше в Ню Йорк, търсейки работа и апартаменти преди преместването на семейството. Беше тежка година разлика. Оливър, сега на 17 години, се чувстваше депресиран. Служител на училище повдигна идеята за терапевт.
Майката на Оливър, също на име Дери Оливър, постави под въпрос оценката на училището и не даде съгласие за терапия. „Ти си толкова млад“, припомни си мисълта майката. „Нищо не ти е наред. Това са болки в растежа.“
Въпросът кипи отново по време на пандемията от COVID-19, когато по-младият Оливър, борейки се с изолацията на дистанционното обучение, се обърна за помощ към своята гимназия в Бруклин. Училищните специалисти по психично здраве, като социалните работници, могат да предоставят някои консултации без разрешение от родител. Но в Ню Йорк насочването на ученик към по-интензивна терапия почти винаги изисква съгласието на родителя. В случая на Оливър това доведе до повече конфликти.
„Беше много емоционално и за двама ни, защото разбирах нейните разочарования и страхове“, спомня си по-младият Оливър. „Но в същото време понякога е най-добре детето ви да има достъп до това, вместо да го държи далеч от себе си.“
Докато училищата в цялата страна реагират на кризата с психичното здраве на младите хора, ускорена от пандемията, много от тях са изправени пред трудните правни, етични и практически предизвикателства да накарат родителите да се включат в лечение. Въпросът се политизира, като някои щати се стремят да рационализират достъпа, тъй като консервативни политици на други места предлагат допълнителни ограничения, обвинявайки училищата, че се опитват да индоктринират учениците и да отхвърлят родителите.
Различните гледни точки за психичното здраве не са нещо ново за родители и деца, но се появяват повече конфликти, тъй като младите хора се чувстват по-удобно да говорят открито за психичното здраве и лечението става по-лесно достъпно. Училищата са инвестирали пари за облекчаване на пандемията в наемането на повече специалисти по психично здраве, както и в телездраве и онлайн консултиране, за да достигнат до възможно най-много ученици.
„Това е липсата на връзка“, каза Челси Траут, социален работник в чартърен фонд училище в Бруклин. „Всички деца са в TikTok или в интернет и разбират, че терапията говори и че това е нещо, което може да бъде полезно за психичното им здраве и се интересуват от него, но нямат изричното одобрение от родителите си.“
Изследванията показват, че необходимостта от получаване на родителско разрешение може да бъде значителна пречка за достъпа на тийнейджъри до лечение.
Достъпът до терапия може да бъде от решаващо значение, особено за ЛГБТК+ младежи, които са значително по-склонни от своите връстници да опитат самоубийство и чиито родители може да не знаят или да не одобряват тяхната сексуална ориентация или полова идентичност. Джесика Чок-Голдман, социален работник в гимназията Bard Early College в Манхатън, каза, че е виждала много случаи, при които проблемите с психичното здраве стават тежки, отчасти защото тийнейджърите не са получили по-ранен достъп до терапия.
„A много деца биха били хоспитализирани поради суицидни идеи или намерения, тъй като превантивната работа не е дала резултат,” каза тя.
Въпросът кога младите хора могат да се съгласят на лечение за психично здраве привлича все повече внимание от политиците. Щати като Калифорния и Колорадо наскоро намалиха възрастта за съгласие за лечение до 12 години. Но в някои щати като Северна Каролина въпросът беше пометен в по-големи политически дебати относно приноса на родителите в учебната програма и правата на транссексуалните ученици.
Има и огромно препятствие извън закона: терапията рядко е безплатна и плащането за нея или подаването на застрахователни искове често изисква родителска подкрепа.
Тийнейджърите в Ню Йорк могат да се съгласят на терапия, започваща на 16-годишна възраст, а разпоредба позволява на лекарите да разрешават лечение на по-малки деца, ако преценят, че е в техен най-добър интерес. Но има предупреждения: законите за съгласие се прилагат само в амбулаторни условия, лицензирани от държавата, и те не обхващат предписването на лекарства.
Кметът на Ню Йорк Ерик Адамс наскоро обяви партньорство с платформата Talkspace за предоставяне на безплатно онлайн консултиране на всички градски тийнейджъри чрез програма, известна като NYC Teenspace. Не изисква застраховка, но се изисква родителско съгласие, „освен в случай на специални обстоятелства“, според уебсайта на програмата.
За Оливър и нейната майка годините на разговори са довели до известен напредък , но не толкова достъп до терапия, колкото иска по-младият Оливър.
Преди няколко години семейство Оливър се съгласиха на компромис. Те намериха чернокожа жена терапевт, което беше важно и за двамата като чернокожо семейство. По-големият Оливър е почувствал ужилването да бъде наричан „агресивен“ за изразяване на нормални емоции като чернокожа жена и е имал негативни преживявания с терапевти и лекарства за депресия, което според нея я карало да се чувства като „зомби“.
По-големият Оливър се съгласи, че дъщеря й може да започне терапия - стига да присъства на сесиите. Но терапевтът смени работата си след около месец и оттогава Оливър не е виждал друг терапевт.
„Трябва да е някой, на когото може да се вярва“, каза по-възрастният Оливър за потенциален терапевт за дъщеря си.
Траут, училищният социален работник в чартърното училище в Бруклин, каза, че се е сблъскала с много родители които, подобно на Оливър, не се доверяват на препоръките на училището и се чудят защо детето им ще се нуждае от терапия, ако успява академично и социално.
„Ако мислим за преобладаващо черни и кафяви общности, ако взаимодействието ви със социални работници или служби за психично здраве или нещо в тази сфера досега не е било положително,” каза тя, „как бихте могли да им поверите децата си?”
Статистиката показва расово разделение. През 2021 г. 14% от белите деца съобщават, че са посещавали терапевт в даден момент през тази година, в сравнение с 9% от чернокожите деца, 8% от латиноамериканските деца и само 3% от азиатските американски деца, според проучване на Centers for Контрол и превенция на заболяванията.
Без достъп до терапия, по-младият Оливър е потърсил съвет за управление на емоциите си чрез приятели, училищни социални работници и интернет. Но тя е убедена, че може да направи много повече с постоянна професионална помощ.
Оливър вече е влязла в редица колежи — за огромна гордост на майка си — и претегля възможностите си за следващата година.
Едно нещо, което обмисля: какъв достъп предлагат до терапевти.
___
Образователното отразяване на Асошиейтед прес получава финансова подкрепа от множество частни фондации. AP е единствено отговорен за цялото съдържание. Намерете стандартите на AP за работа с филантропи, списък с поддръжници и финансирани зони на покритие на AP.org.
