Училищата се опитват да осигурят терапия на повече ученици. Не всички родители са съгласни

НЮ ЙОРК (AP) — Дери Оливър е била в пети клас, когато за първи път е говорила с майка си за посещаване на терапевт.

Тя живееше в Джорджия с нея брат, до момента в който майка й беше в Ню Йорк, търсейки работа и жилища преди преместването на фамилията. Беше тежка година разлика. Оливър, в този момент на 17 години, се усещаше депресиран. Служител на учебно заведение повдигна концепцията за терапевт.

Майката на Оливър, също на име Дери Оливър, сложи под въпрос оценката на учебното заведение и не даде единодушие за терапия. „ Ти си толкоз млад “, напомни си мисълта майката. „ Нищо не ти е наред. Това са болки в растежа. “

Въпросът кипи още веднъж по време на пандемията от COVID-19, когато по-младият Оливър, борейки се с изолацията на отдалеченото образование, се обърна за помощ към своята гимназия в Бруклин. Училищните експерти по психологично здраве, като обществените служащи, могат да дават някои съвещания без позволение от родител. Но в Ню Йорк насочването на възпитаник към по-интензивна терапия съвсем постоянно изисква единодушието на родителя. В случая на Оливър това докара до повече спорове.

„ Беше доста прочувствено и за двама ни, тъй като разбирах нейните разочарования и страхове “, спомня си по-младият Оливър. „ Но в това време от време на време е най-добре детето ви да има достъп до това, вместо да го държи надалеч от себе си. “

Докато учебните заведения в цялата страна реагират на рецесията с психологичното здраве на младежите, ускорена от пандемията, доста от тях са изправени пред сложните правни, етични и на практика провокации да накарат родителите да се включат в лекуване. Въпросът се политизира, като някои щати се стремят да рационализират достъпа, защото консервативни политици на други места оферират спомагателни ограничавания, обвинявайки учебните заведения, че се пробват да индоктринират учениците и да отхвърлят родителите.

Различните гледни точки за психологичното здраве не са нещо ново за родители и деца, само че се появяват повече спорове, защото младежите се усещат по-удобно да приказват намерено за психологичното здраве и лекуването става по-лесно налично. Училищата са вложили пари за облекчение на пандемията в наемането на повече експерти по психологично здраве, както и в телездраве и онлайн консултиране, с цел да доближат до допустимо най-вече възпитаници.

„ Това е неналичието на връзка “, сподели Челси Траут, обществен служащ в под наем фонд учебно заведение в Бруклин. „ Всички деца са в TikTok или в интернет и схващат, че лечението приказва и че това е нещо, което може да бъде потребно за психологичното им здраве и се интересуват от него, само че нямат експлицитното утвърждение от родителите си. “

Изследванията демонстрират, че нуждата от приемане на родителско позволение може да бъде забележителна спънка за достъпа на младежи до лекуване.

Достъпът до терапия може да бъде от решаващо значение, изключително за ЛГБТК+ младежи, които са доста по-склонни от своите връстници да опитат самоубийство и чиито родители може да не знаят или да не утвърждават тяхната полова ориентировка или полова еднаквост. Джесика Чок-Голдман, обществен служащ в гимназията Bard Early College в Манхатън, сподели, че е виждала доста случаи, при които проблемите с психологичното здраве стават тежки, частично тъй като младежите не са получили по-ранен достъп до терапия.

„ A доста деца биха били приети в болница заради суицидни хрумвания или планове, защото превантивната работа не е дала резултат, ” сподели тя.

Въпросът по кое време младежите могат да се съгласят на лекуване за психологично здраве притегля от ден на ден внимание от политиците. Щати като Калифорния и Колорадо неотдавна понижиха възрастта за единодушие за лекуване до 12 години. Но в някои щати като Северна Каролина въпросът беше затрит в по-големи политически диспути по отношение на приноса на родителите в образователната стратегия и правата на транссексуалните възпитаници.

Има и голямо затруднение отвън закона: лечението рядко е безвъзмездна и заплащането за нея или подаването на застрахователни искове постоянно изисква родителска поддръжка.

Тийнейджърите в Ню Йорк могат да се съгласят на терапия, започваща на 16-годишна възраст, а наредба разрешава на лекарите да позволяват лекуване на по-малки деца, в случай че преценяват, че е в техен най-хубав интерес. Но има предизвестия: законите за единодушие се ползват единствено в амбулаторни условия, лицензирани от страната, и те не обгръщат предписването на медикаменти.

Кметът на Ню Йорк Ерик Адамс неотдавна разгласи партньорство с платформата Talkspace за даване на гратис онлайн консултиране на всички градски младежи посредством стратегия, известна като NYC Teenspace. Не изисква застраховка, само че се изисква родителско единодушие, „ с изключение на при положение на специфични условия “, съгласно уеб страницата на програмата.

За Оливър и нейната майка годините на диалози са довели до прочут прогрес, само че не толкоз достъп до терапия, колкото желае по-младият Оливър.

Преди няколко години семейство Оливър се съгласиха на компромис. Те откриха чернокожа жена терапевт, което беше значимо и за двамата като чернокожо семейство. По-големият Оливър е почувствал ужилването да бъде именуван „ нападателен “ за изложение на естествени страсти като чернокожа жена и е имал отрицателни прекарвания с терапевти и медикаменти за меланхолия, което съгласно нея я карало да се усеща като „ зомби “.

По-големият Оливър се съгласи, че щерка й може да стартира терапия - стига да участва на сесиите. Но терапевтът смени работата си след към месец и от този момент Оливър не е виждал различен терапевт.

„ Трябва да е някой, на който може да се има вяра “, сподели по-възрастният Оливър за евентуален терапевт за щерка си.

Траут, учебният обществен служащ в чартърното учебно заведение в Бруклин, сподели, че се е сблъскала с доста родители които, сходно на Оливър, не се доверяват на рекомендациите на учебното заведение и се чудят за какво детето им ще се нуждае от терапия, в случай че съумява академично и обществено.

„ Ако мислим за преобладаващо черни и кафяви общности, в случай че взаимоотношението ви със обществени служащи или служби за психологично здраве или нещо в тази сфера до момента не е било позитивно, ” сподели тя, „ по какъв начин бихте могли да им поверите децата си? ”

Статистиката демонстрира расово разделяне. През 2021 година 14% от белите деца оповестяват, че са посещавали терапевт в даден миг през тази година, спрямо 9% от чернокожите деца, 8% от латиноамериканските деца и единствено 3% от азиатските американски деца, съгласно изследване на Centers for Контрол и предварителна защита на болесттите.

Без достъп до терапия, по-младият Оливър е потърсил съвет за ръководство на страстите си посредством другари, учебни обществени служащи и интернет. Но тя е уверена, че може да направи доста повече с непрекъсната професионална помощ.

Оливър към този момент е влезнала в редица колежи — за голяма горделивост на майка си — и претегля опциите си за идната година.

Едно нещо, което обмисля: какъв достъп оферират до терапевти.

___

Образователното отразяване на Асошиейтед прес получава финансова поддръжка от голям брой частни фондации. AP е само виновен за цялото наличие. Намерете стандартите на AP за работа с филантропи, лист с поддръжници и финансирани зони на покритие на AP.org.