В избирателния район на Моди, Варанаси, следващият спор между храм и джамия в Индия избухва
Варанаси/Бенгалуру, Индия – Празнична атмосфера обхвана Варанаси, един от най-свещените градове на индуизма, разположен на брега на река Ганга .
Това беше седмицата, когато министър-председателят Нарендра Моди откри новия храм на хиндуисткото божество Рам, където някога се е издигала Бабри Масджид от 16-ти век в град Айодхя, на 200 км (124 мили) на север.
Във Варанаси улиците и лодките по реката бяха украсени с шафранови знамена с илюстрации на Рам. Извън известния и исторически храм Каши Вишванат на Варанаси миризмата на горящ камфор и звукът на индийска класическа музика се носеха във въздуха, докато поклонниците се стичаха в голям брой към храма, за да отправят своите молитви.
Но в съседство, на запад от храма, духът на карнавала беше заменен от строга и мрачна атмосфера, с барикади и полицаи, поздравяващи тълпите.
Полицаите са охранявали джамията Gyanvapi – за която се смята, че е построена върху руините на храм Каши Вишванат от 16-ти век, разрушен от моголския император Аурангзеб през 1669 г.
Докато частично разрушеният храм Каши е реконструиран и стои в непосредствена близост до джамията Гянвапи, хиндуистки расистки групи се опитват да си върнат джамията от десетилетия.
През май 2022 г. някои индуистки покровители отидоха в местния съд на Варанаси с молба за разрешение за богослужение в комплекса на джамията, след като разпоредено от съда видео проучване установи, че „Шивлинг“ – символ на индуисткото божество Шива – е намерен близо до wuzukhana, кладенец, използван от мюсюлмански поклонници в джамията.
Този случай набра скорост през януари тази година, когато проучване на Археологическото проучване на Индия (ASI), наред с други неща, заяви, че голям хиндуистки храм е съществувал на мястото преди джамията и че също са присъствали скулптури на хиндуистки божества в мазетата на джамията.
В рамките на няколко дни, на 31 януари, съдия Аджая Кришна Вишвеша от местния съд на Варанаси издаде заповед, с която индусите ще имат право да се молят в мазето на джамията – част, която беше запечатана поради съображения за сигурност.
„Окръжният съд Варанаси създаде история днес“, каза Вишну Джайн, адвокат от Върховния съд, представляващ хиндуистката страна, в публикация на X.
Ден по-късно в социалните медии започнаха да се появяват видеоклипове и изображения на свещеник, който отправя молитви към хиндуистките божества в мазето на джамията.
#ГЛЕДАЙТЕ | Свещеник отслужва молитви във „Vyas Ji ka Tehkhana“ в джамията Gyanvapi във Варанаси, след разпореждане на окръжния съд.
Визуални изображения, потвърдени от Вишну Шанкар Джайн, адвокатът на индуистката страна в случая Gyanvapi pic.twitter.com/mUB6TMGpET
— ANI (@ANI) 1 февруари 2024 г.
Anjuman Intezamia Masajid, комитетът, управляващ джамията Gyanvapi, отхвърли заповедта на местния съд и е планирано да оспори делото пред Върховния съд на Аллахабад в град Праяградж, известен преди като Аллахабад, на 6 февруари.
„Изглежда, че съдебната система е срещу мюсюлманите“, каза Раис Ахмад Ансари, адвокат във Варанаси, представляващ мюсюлманската страна, пред Ал Джазира.
Дори на фона на засилената инерция сред индуисткото движение за превъзходство в Индия за насочване към джамии, често подпомагано от правителствените власти – вековна джамия беше разрушена в Ню Делхи миналата седмица – случаят, включващ структурата Gyanyavi, има дълбоко политическо значение. Варанаси е избирателният район на Моди, който ръководи индуистката мажоритарна партия Бхаратия Джаната (BJP), която управлява страната, но въпреки това е изградил силни отношения с президентите и министрите на западните либерални демокрации.
Индия ще гласува на общи избори, които се очаква да се проведат между март и май.
„Можете да почувствате индуистко настроение навсякъде около вас“
Въпреки че съдебното разпореждане не е предизвикало насилие или обществени бунтове, чувството на безпокойство преобладава в мюсюлманските квартали на града, според адвокат Ансари.
„Магазини, притежавани от мюсюлмани, затвориха след изслушването [на 31 януари] поради страх от спор. Петъчният намаз [молитви] също беше посрещнат със засилено присъствие на охрана, тъй като стотици се събраха пред джамията Гинавапи, за да отслужат молитви. В съзнанието на всеки мюсюлманин има чувство на безпокойство“, каза той.
„Във Варанаси все още е спокойно. Но този мир е неспокоен“, добави той.
Междувременно някои новинарски канали в страната приветстваха разпореждането на местния съд и началото на молитвите в джамията като „голяма победа за индусите“ – мнение, споделяно от няколко индуси във Варанаси.
„Планираме да отидем да посетим мястото и да видим свещеника да изпълнява ритуали в джамията веднага щом изпитите ни приключат“, Аюш Акаш и Харшит Шарма, двама 21-годишни студенти по политически науки в Банарас Хинду университет (BHU ), каза Ал Джазира.
Нита*, хиндуистка поклонничка в храма Каши Вишванатх, също имаше желание да се моли в храма.
„Чувстваме се страхотно за това [решението на съда]. Ако ни позволят да посетим и да се помолим, ще отидем. Когато индусите се молят във Варанаси, те имат свои собствени места за поклонение. Брат ми е свещеник и може да служи само в своя храм. Но ако свещеникът ни позволи да влезем в Gyanvapi, със сигурност ще отидем“, каза тя пред Al Jazeera.
„Хората тук са полудели след откриването на храма Айодхя“, каза Нита.
„Можете да почувствате индуистко настроение навсякъде около вас по улиците. Никога преди не е било така, но всички се радват на нещата, които се случват и че Gyanvapi е хиндуистки храм“, добави тя.
Акаш от BHU посочи, че хора от всички религии във Варанаси са съжителствали мирно от години и са достатъчно зрели, за да не се бунтуват заради спора между храма и джамията.
„Може да изглежда, че индусите са на власт и да, някои мюсюлмани може да са недоволни от решението на местния съд за джамията Гянвапи. Но в този град, въпреки че идеологиите се различават, това не спира индуско-мюсюлманското приятелство. Ето какъв е истинският Варанаси“, каза той.
„Всичко за политиката“
Откакто Моди дойде на власт през 2014 г., критици и групи за защита на правата обвиняват правителството му, че насърчава или улеснява нарастването на хиндуисткото надмощие, докато случаите на дискриминация и насилие срещу мюсюлманите – които представляват най-голямото религиозно малцинство в страната – нарастват .
Хиндуистки националистически групи също започнаха все по-често или засилиха правни кампании срещу няколко вековни джамии, твърдейки, че са построени върху останките от индуистки светилища.
„Има лозунг, който индуските националисти използват, който гласи „Айодхя Джаки Хайн, Каши-Матхура Баки Хайн“, каза Акаш от BHU. В превод лозунгът гласи „Айодхя е само предварителен преглед, остават Каши [Варанаси] и Матхура“. Това е препратка към това как разрушаването на Бабри Масджид през 1992 г. в Айодхя е било използвано от индуски мажоритарни групи за търсене на подобни действия с джамиите от епохата на Моголите във Варанаси и Матхура.
„Но точно сега, във Варанаси, случаят Gyanvapi е изцяло свързан с политика. Изглежда местният съд се произнесе навреме за предстоящите общи избори. Чувствам, че решението е да се обединят индусите преди изборите“, каза той.
Syed Ali Nadeem Rezavi, секретар на Индийския исторически конгрес и професор по средновековна история в Aligarh Muslim University (AMU), сподели подобно мнение, но подчерта, че този случай не е като Айодхя.
„Никой никога не е казвал, че там, където днес се намира джамията Гянвапъ, не е имало храм. Ясно е, че е имало храм и той е съборен. Това дори може да се види с невъоръжено око“, каза Резауи.
„Причината за разрушаването на храма е мястото, където възниква спорът, тъй като начинът, по който в момента се представя историята на разрушаването на храмове, е фалшив разказ.“
Резауи подчерта как книгата „Оскверняване на храмове и мюсюлмански държави в средновековна Индия“, написана от американския учен Ричард Итън, обяснява, че в предколониална Индия всяка династия е имала божество, на което се е молила. Ако владетелят на династията беше победен и кралството беше превзето, тогава божеството и всичко, посветено на божеството – включително храмът – беше унищожено от триумфиращия владетел.
„Това беше приета практика сред кралете и е точно това, което [императорът] Аурангзеб направи. Но причината, поради която той разруши храма Вишванат и построи джамията, има много теории, като някои историци казват, че се дължи на религиозни причини, а други твърдят, че това е начинът на Аурангзеб да накаже индуисткото семейство, което управлява джамията, тъй като те са помогнали на индуския крал Шиваджи избяга“, добави той.
„Това, което направи Аурангзеб, трябва да бъде осъдено. Но той е живял в епоха, когато не е имало конституция. Имаме индийска конституция, която гарантира определени права на хората. Така че не разбирам защо съдилищата и министър-председателят пренебрегват това и извършват престъпление, по-отвратително от Аурангзеб“, каза Резвай.
По конституция Индия е светска държава. Страната също така прие закон през 1991 г., наречен Закон за местата за поклонение, който забранява преобразуването на места за поклонение и подчертава, че религиозният им характер трябва да бъде запазен.
Но последната дума за бъдещето на джамията е на съдилищата на страната.
Абхишек Шарма, поклонник на храма Каши и координатор във фондация Swagatam Kashi, каза пред Al Jazeera, че „хората във Варанаси вярват в „Ganga-Jamuna tehzeeb“, метафора за социална хармония, която препраща към смесването на водите на Реките Ганга и Ямуна.
„Винаги сме вярвали в съвместния живот в святост. Молим се този мир да не бъде нарушаван по никакъв начин“, каза той.
*Някои имена са променени за защита на самоличността.
