В избирателния район на Моди, Варанаси, следващият спор между храм и джамия в Индия избухва

Варанаси/Бенгалуру, Индия –  Празнична атмосфера обхвана Варанаси, един от най-свещените градове на индуизма, ситуиран на брега на река Ганга.

Това беше седмицата, когато министър-председателят Нарендра Моди откри новия храм на хиндуисткото провидение Рам, където в миналото се е издигала Бабри Масджид от 16-ти век в град Айодхя, на 200 км (124 мили) на север.

Във Варанаси улиците и лодките по реката бяха украсени с шафранови флагове с илюстрации на Рам. Извън известния и исторически храм Каши Вишванат на Варанаси миризмата на пламнал камфор и звукът на индийска класическа музика се носеха във въздуха, до момента в който поклонниците се стичаха в огромен брой към храма, с цел да насочат своите молебствия.

Но в съседство, на запад от храма, духът на карнавала беше сменен от строга и мрачна атмосфера, с барикади и служители на реда, поздравяващи тълпите.

Полицаите са охранявали джамията Gyanvapi – за която се счита, че е издигната върху руините на храм Каши Вишванат от 16-ти век, опустошен от моголския император Аурангзеб през 1669 година

Докато отчасти разрушеният храм Каши е реконструиран и стои в непосредствена непосредственост до джамията Гянвапи, хиндуистки расистки групи се пробват да си върнат джамията от десетилетия.

През май 2022 година някои индуистки настойници отидоха в локалния съд на Варанаси с молба за позволение за свещенодействие в комплекса на джамията, откакто разпоредено от съда видео изследване откри, че „ Шивлинг “ – знак на индуисткото провидение Шива – е открит покрай wuzukhana, бунар, употребен от мюсюлмански поклонници в джамията.

Този случай набра скорост през януари тази година, когато изследване на Археологическото изследване на Индия (ASI), наред с други неща, съобщи, че огромен хиндуистки храм е съществувал на мястото преди джамията и че също са участвали статуи на хиндуистки божества в мазетата на джамията.

В рамките на няколко дни, на 31 януари, арбитър Аджая Кришна Вишвеша от локалния съд на Варанаси издаде заповед, с която индусите ще имат право да се молят в мазето на джамията – част, която беше запечатана заради съображения за сигурност.

„ Окръжният съд Варанаси сътвори история през днешния ден “, сподели Вишну Джайн, юрист от Върховния съд, представляващ хиндуистката страна, в обява на X.

Ден по-късно в обществените медии започнаха да се появяват видеоклипове и изображения на духовник, който насочва молебствия към хиндуистките божества в мазето на джамията.

#ГЛЕДАЙТЕ | Свещеник отслужва молебствия във „ Vyas Ji ka Tehkhana “ в джамията Gyanvapi във Варанаси, след предписание на окръжния съд.

Визуални изображения, доказани от Вишну Шанкар Джайн, юристът на индуистката страна в тази ситуация Gyanvapi pic.twitter.com/mUB6TMGpET

— ANI (@ANI) 1 февруари 2024 година

Anjuman Intezamia Masajid, комитетът, ръководещ джамията Gyanvapi, отхвърли заповедта на локалния съд и е планувано да оспори делото пред Върховния съд на Аллахабад в град Праяградж, прочут преди като Аллахабад, на 6 февруари.

„ Изглежда, че правосъдната система е против мюсюлманите “, сподели Раис Ахмад Ансари, юрист във Варанаси, представляващ мюсюлманската страна, пред Ал Джазира.

Дори на фона на засилената инерция измежду индуисткото придвижване за предимство в Индия за ориентиране към джамии, постоянно подпомагано от държавните управляващи – вековна джамия беше разрушена в Ню Делхи предходната седмица – казусът, включващ структурата Gyanyavi, има надълбоко политическо значение. Варанаси е изборният регион на Моди, който управлява индуистката мажоритарна партия Бхаратия Джаната (BJP), която ръководи страната, само че все пак е построил мощни връзки с президентите и министрите на западните демократични демокрации.

Индия ще гласоподава на общи избори, които се чака да се проведат сред март и май.

„ Можете да почувствате индуистко въодушевление на всички места към вас “

Въпреки че правосъдното предписание не е провокирало принуждение или публични протести, възприятието на безпокойствие доминира в мюсюлманските квартали на града, съгласно юрист Ансари.

„ Магазини, притежавани от мюсюлмани, затвориха след чуването [на 31 януари] заради боязън от спор. Петъчният намаз [молитви] също беше посрещнат със засилено наличие на защита, защото стотици се събраха пред джамията Гинавапи, с цел да отслужат молебствия. В съзнанието на всеки мохамеданин има възприятие на безпокойствие “, сподели той.

„ Във Варанаси към момента е умерено. Но този мир е разтревожен “, добави той.

Междувременно някои новинарски канали в страната приветстваха разпореждането на локалния съд и началото на молитвите в джамията като „ огромна победа за индусите “ – мнение, споделяно от няколко индуси във Варанаси.

„ Планираме да отидем да посетим мястото и да забележим свещеника да извършва ритуали в джамията незабавно щом изпитите ни приключат “, Аюш Акаш и Харшит Шарма, двама 21-годишни студенти по политически науки в Банарас Хинду университет (BHU ), сподели Ал Джазира.

Нита*, хиндуистка поклонничка в храма Каши Вишванатх, също имаше предпочитание да се моли в храма.

„ Чувстваме се ужасно за това [решението на съда]. Ако ни разрешат да посетим и да се помолим, ще отидем. Когато индусите се молят във Варанаси, те имат свои лични места за поклонение. Брат ми е духовник и може да служи единствено в своя храм. Но в случай че свещеникът ни разреши да влезем в Gyanvapi, сигурно ще отидем “, сподели тя пред Al Jazeera.

„ Хората тук са полудели след откриването на храма Айодхя “, сподели Нита.

„ Можете да почувствате индуистко въодушевление на всички места към вас по улиците. Никога преди не е било по този начин, само че всички се радват на нещата, които се случват и че Gyanvapi е хиндуистки храм “, добави тя.

Акаш от BHU уточни, че хора от всички религии във Варанаси са съжителствали спокойно от години и са задоволително зрели, с цел да не се бунтуват поради разногласието сред храма и джамията.

„ Може да наподобява, че индусите са на власт и да, някои мюсюлмани може да са недоволни от решението на локалния съд за джамията Гянвапи. Но в този град, макар че идеологиите се разграничават, това не стопира индуско-мюсюлманското другарство. Ето какъв е същинският Варанаси “, сподели той.

„ Всичко за политиката “

Откакто Моди пристигна на власт през 2014 година, критици и групи за отбрана на правата упрекват държавното управление му, че предизвиква или улеснява повишаването на хиндуисткото превъзходство, до момента в който случаите на дискриминация и принуждение против мюсюлманите – които съставляват най-голямото религиозно малцинство в страната – нарастват.

Хиндуистки националистически групи също започнаха все по-често или ускориха правни акции против няколко вековни джамии, потвърждавайки, че са издигнати върху останките от индуистки светилища.

„ Има девиз, който индуските националисти употребяват, който гласи „ Айодхя Джаки Хайн, Каши-Матхура Баки Хайн “, сподели Акаш от BHU. В превод лозунгът гласи „ Айодхя е единствено прелиминарен обзор, остават Каши [Варанаси] и Матхура “. Това е отпратка към това по какъв начин разрушаването на Бабри Масджид през 1992 година в Айодхя е било употребявано от индуски мажоритарни групи за търсене на подобни дейности с джамиите от епохата на Моголите във Варанаси и Матхура.

„ Но тъкмо в този момент, във Варанаси, казусът Gyanvapi е напълно обвързван с политика. Изглежда локалният съд се произнесе в точния момент за идните общи избори. Чувствам, че решението е да се обединят индусите преди изборите “, сподели той.

Syed Ali Nadeem Rezavi, секретар на Индийския исторически конгрес и професор по средновековна история в Aligarh Muslim University (AMU), показа сходно мнение, само че акцентира, че този случай не е като Айодхя.

„ Никой в никакъв случай не е казвал, че там, където през днешния ден се намира джамията Гянвапъ, не е имало храм. Ясно е, че е имало храм и той е съборен. Това даже може да се види с невъоръжено око “, сподели Резауи.

„ Причината за разрушаването на храма е мястото, където поражда разногласието, защото методът, по който сега се показва историята на разрушаването на храмове, е подправен роман. “

Резауи акцентира по какъв начин книгата „ Оскверняване на храмове и мюсюлмански страни в средновековна Индия “, написана от американския академик Ричард Итън, изяснява, че в предколониална Индия всяка династия е имала провидение, на което се е молила. Ако владетелят на династията беше надвит и кралството беше завладяно, тогава божеството и всичко, отдадено на божеството – в това число храмът – беше унищожено от триумфиращия държател.

„ Това беше призната процедура измежду кралете и е тъкмо това, което [императорът] Аурангзеб направи. Но повода, заради която той унищожи храма Вишванат и построи джамията, има доста теории, като някои историци споделят, че се дължи на религиозни аргументи, а други настояват, че това е методът на Аурангзеб да накаже индуисткото семейство, което ръководи джамията, защото те са помогнали на индуския крал Шиваджи избяга “, добави той.

„ Това, което направи Аурангзеб, би трябвало да бъде наказано. Но той е живял в ера, когато не е имало конституция. Имаме индийска конституция, която подсигурява избрани права на хората. Така че не разбирам за какво съдилищата и министър-председателят подценяват това и правят закононарушение, по-отвратително от Аурангзеб “, сподели Резвай.

По конституция Индия е световна страна. Страната също по този начин одобри закон през 1991 година, наименуван Закон за местата за поклонение, който не разрешава преобразуването тук-там за поклонение и акцентира, че религиозният им темперамент би трябвало да бъде непокътнат.

Но последната дума за бъдещето на джамията е на съдилищата на страната.

Абхишек Шарма, поддръжник на храма Каши и координатор във фондация Swagatam Kashi, сподели пред Al Jazeera, че „ хората във Варанаси имат вяра в „ Ganga-Jamuna tehzeeb “, метафора за обществена естетика, която препраща към смесването на водите на Реките Ганга и Ямуна.

„ Винаги сме вярвали в взаимния живот в святост. Молим се този мир да не бъде нарушаван по никакъв метод “, сподели той.

*Някои имена са изменени за отбрана на самоличността.