В кои държави избирателната активност за европейските избори е най-ниска?

Докато белгийците, люксембургците и малтийците изрично се явиха да гласоподават на европейските избори през 2024 година, в редица страни членки гласоподаваха по-малко или към една трета от имащите право на глас.

Десетки милиони хора в целия Европейски съюз имаха опцията да гласоподават сред 6 и 9 юни, с цел да упражнят своето демократично право и да решат кои 720 евродепутати ще сформират законодателния мандат на Европейския парламент 2024-2029 година.

Докато някои страни, като Белгия, Люксембург и Малта, записаха висока изборна интензивност, други не.

Според Европейския парламент, оповестен този следобяд, следните държави-членки са записали най-вече гласоподаватели пропущат изборния ден.

Хърватия – 21%

Хърватия означи извънредно ниски равнища на изборна интензивност, поставяйки нов връх по-нисък от Словакия през 2019 година Само един на всеки петима хърватски гласоподаватели гласоподава, избирайки 21 евродепутати през уикенда. Крайбрежната европейска страна записва 21% изборна интензивност – много под половината от междинната за Европейския съюз национална стойност от съвсем 51% – и видя близо 10% по-малко гласоподаватели, явили се в деня на изборите, в сравнение с през 2019 година

Освен главните партии, дясноцентристката партия Хърватски либерален съюз (HDZ) завоюва две спомагателни места на изборите, като си обезпечи болшинство с 34,6% поддръжка. Междувременно обединението Социалдемократическа партия на Хърватия (SDP) завоюва 25% поддръжка от гласоподавателите и четири места.

Литва – 28%

Само 28% от избираеми литовци, малко над всеки четвърти, отидоха до урните в неделя. Това е по-ниско спрямо 2014 година и 2019 година, когато надлежно изборната интензивност беше 47% и 54%.

Имаше 11 места в Европейския парламент за грабване в източноевропейската страна, с литовските християндемократи (TS-LKD). ) получи лъвския дял от поддръжката (21%) и сграбчи три места, до момента в който лявоцентристката Социалдемократическа партия (LSDP) изостана с 18% от гласовете и си обезпечи единствено две места в Екологичен потенциал.

България – 31%

Данните за изборната интензивност в България се намалиха поредно през последните четири европейски парламентарни избори, спадайки от мощните 38% през 2009 година – съвсем наедно с тогавашните 43% за Европа приблизително – до едвам 31% през 2024 година На тези избори имаше 17 места за евродепутати, само че изборната интензивност беше апатична.

Въпреки че е една от петте страни в Европейския съюз, в които гласуването е наложително по закон, България към момента отбелязва спад на изборната интензивност.

Избирателите също гласоподаваха за три години през уикенда. Консервативната популистка Граждани за европейско развиване на България (ГЕРБ) си обезпечи пет места, а останалите бяха разпределени сред разнообразни партии и самостоятелни претенденти.