Войната на Израел срещу Газа и кризата на доверието в Запада

През последното десетилетие и половина присъствах на доста срещи и конференции и се срещнах с доста хора в западни държавни управления, мозъчни тръстове и университетски среди, които бяха загрижени за възхода на автокрациите по света. Много от тях считат, че властническите трендове са най-голямата опасност за демократичния международен ред и основаната на правила система.

Но не се разграничавам. Вярвам, че най-голямата опасност за демократичния международен ред идва от демократичните демокрации, а не от техните автократични врагове. Това е по този начин, тъй като има разширяваща се бездна сред полезностите, които западните държавни управления заявяват, че поддържат, и тяхното фактически държание. Това провокира рецесия на доверието, която заплашва да унищожи демократичния международен ред.

Това, което споделяме за нашата ценностна система и по какъв начин проектираме нашите външнополитически цели в нашите изказвания, е значимо, само че още по-важно е какво вършим по-късно. Хората имат очи и уши и когато това, което виждат, е противоположното на това, което чуват, те губят доверие.

Това е, което се случва в този момент със западната изразителност и дейности във връзка с Израел и Палестина. Това противоречие сред това, което се споделя и това, което се прави, несъмнено, не е нищо ново.

Идвам от район, където сме потърпевши извънредно доста вследствие на великото демократично заричане на Запада; нашият комшия Афганистан беше изправен пред злополучие не един път, а два пъти поради това. Докато преминавахме от една война към друга след атентатите от 11 септември в Съединени американски щати, основаният от Запада демократичен ред стартира да губи доверието си по-бързо, в сравнение с Западът имаше време да осъзнае. Той остави след себе си парчета от безпорядък, кръвопролития и неспазени обещания за „ демократизация “ и „ равноправност “. „ Другите “ започнаха да слагат под въпрос западния роман и неговата легитимност.

Войните оставят след себе си опустошаване, което продължава дълго след края на борбите и финансирането за „ възобновяване “ и дълго откакто медийните прожектори, пламенните хаштагове и буйните изявления не престават, до момента в който груповото схващане на света губи интерес. Вторичните земетресения се усещат в географията, където се водят войните от генерации, защото хората не престават да изпитват плануваните и непредвидените последствия от спора.

Бях на поста, когато стартира съветската война против Украйна и изпитах от първа ръка по какъв начин Съединени американски щати, Европейски Съюз, Обединеното кралство и други западни страни се пробваха да убедят мнозина в развиващия се свят, че не би трябвало да застават на страната на експанзията, че не би трябвало да са „ от неверната страна на историята “.

Тъй като Съветът за сигурност на Организация на обединените нации не можа да одобри никаква резолюция заради ветото на Русия, Западът изразходва доста политически капитал, с цел да внася резолюция след резолюция в Общото заседание в поддръжка на Украйна. Тя имаше за цел да покаже на света, че Русия употребява правото си на несъгласие против световния консенсус и в действителност е изолирана на международната сцена.

И тогава пристигна войната в Газа. Гледах с неразбиране, когато молбите отекнаха от Газа под формата на резолюции, импортирани в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, призоваващи за преустановяване на кръвопролитията и искащи филантропично преустановяване на огъня, единствено с цел да бъдат наложени несъгласие от Съединени американски щати.

Докато Организация на обединените нации прикани за деяние – наричайки Газа „ гробище за деца “ и съобщавайки, че повече филантропични служащи на Организация на обединените нации са починали през последните няколко месеца в Газа, в сравнение с във всеки различен спор – Западът, който исторически е бил първенец на мултилатерализъм, не направи нищо. Всъщност то се изпречи на пътя на тези, които се опитваха да спрат безразборното ликвидиране на цивилни.

Това принуди генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш да се позове в началото на декември член 99 – употребен единствено в моменти, когато интернационалният мир и сигурност са застрашени. Дори тогава Западът не предприе нищо; Съединени американски щати постановиха несъгласие на следваща резолюция за филантропично преустановяване на огъня в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и по-късно гласоподаваха срещу необвързваща резолюция в Общото заседание, подкрепена от 153 страни. Обединеното кралство се въздържа и при двете гласувания. Оставете това да се разбере.

Това, което прави това по-неприятно от ветото на Русия в Съвета за сигурност, е, че за разлика от Русия, Съединени американски щати и Обединеното кралство глобяват хора и страни за нарушавания на правата на индивида и приканват за интервенция на учредения, свързани с правата на индивида. Как може останалият свят да има доверие в самопровъзгласилото се „ водачество, учредено на полезности “ на Запада, когато страни като Съединени американски щати и Обединеното кралство абдикират от отговорността си и застават на страната на агресора?

Това явно двуличие припомня на приказката за новите облекла на императора: Всеки може да види, че западната изразителност е гола.

Западът приказва за ангажимент към правата на индивида и демократичните полезности, като в това време предлага цялостно дипломатическо прикритие на страната Израел и подсигурява нейната безотговорност в избиването на толкоз палестинци, колкото желае, в преследването на своята публична, заявена цел на цялостно изтребване на палестинския народ.

Подкрепяйки Израел и позволявайки му да убива десетки хиляди цивилни, множеството от които дами и деца, в името на „ самоотбрана “, западните страни се слагат на противоположния завършек на полезностите и правилата на мултилатерализма и зачитането на правата на индивида, за чието поощряване са положили големи старания в предишното. Те опонират на самите основи, върху които е построена Организацията на обединените народи.

Вярвам в общността на нашите полезности, имам вяра, че Западът има какво да чества в своите човешки права и върхове за развиване, само че също по този начин знам, че Западът сподели очевидно неуважение към тези правила отвън личната си география.

Всеки, който се интересува от световното водачество на Съединени американски щати или запазването на статута им на водач на „ свободния свят “, сигурно би трябвало да се запита за какво те са решили да се изолират на международната сцена и за какво са подготвени да заплащат толкоз високо дипломатическа цена, която ще има отражение върху репутацията и доверието в продължение на десетилетия.

Позицията на Вашингтон през днешния ден освен ще подкопае напъните за рекламирането му като единствената надеждна международна мощ, само че и ще саботира способността му да играе ролята на строител на мира в бъдеще.

Ако Съединени американски щати желаят да спасят репутацията си в международен мащаб, те би трябвало на първо място да спрат да пречат на резолюциите на Съвета за сигурност, изискващи филантропично преустановяване на огъня в Газа. Трябва също по този начин да спре да се опълчва на резолюциите на Общото заседание, които се ангажират с решение с две страни и осъждат израелските селища; и двата детайла към този момент са част от политиката на Съединени американски щати. И най-после, би трябвало да отговори на апелите на институциите на Организация на обединените нации и да спре да попречва дейностите му.

Онези, които настояват, че Организация на обединените нации се е провалила след тази рецесия, бъркат гротескно. Организация на обединените нации продължава недвусмислено да рапортува какво се случва на място и да приканва за световни дейности. Независимо дали е Общото заседание на Организация на обединените нации, гласът на груповото схващане на света, или генералният секретар, или шефът на СЗО, или шефът на УНИЦЕФ – всички те са положили невероятни старания, с цел да накарат света да работи и да спре насилието.

Служил съм в държавното управление задоволително дълго, с цел да знам, че като длъжностни лица постоянно бъркаме да мислим, че работата ни е да поддържаме позиции по избрани въпроси, които нашите страни са заемали в предишното. Но това е неверният метод за създаване на политика. Нашата работа би трябвало да бъде да поддържаме правила, а не позиции. Лидерството изисква мощ, с цел да застанеш на страната на това, което е вярно, а не на страната на историческите позиции.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.