Законопроектът на Грузия за „чуждестранните агенти“: Какво е противоречието? Какво следва?
Парламентът на Грузия прие своя нов законопроект за „прозрачност на чуждестранното влияние“ – известен още като закон за „чуждестранните агенти“ – във вторник въпреки масовите протести, които разтърсиха столицата Тбилиси през последните няколко седмици . След приемането на законопроекта хиляди протестиращи се сблъскаха с полицията пред сградата на парламента в центъра на Тбилиси.
Новият закон беше първоначално предложен от партията „Грузинска мечта“, която е на власт от 2012 г., миналата година, но беше оттеглен след протести срещу него. Законопроектът беше внесен отново през март тази година, след като новият министър-председател Иракли Кобахидзе встъпи в длъжност, което доведе до протести през април, които бяха посрещнати с жестоки репресии и арести от маскирана полиция за борба с безредиците.
Кадри, излъчени по националната телевизия в понеделник, показаха депутати от управляващите и опозиционните партии да се карат в парламента. Членът на опозиционния парламент Алеко Елисашвили удари с юмрук в лицето лидера на управляващата партия „Грузинска мечта“ Мамука Мдинарадзе.
И така, какво има в законопроекта и защо е толкова спорен?
Какво има в сметката за „чуждестранни агенти“?
Законопроектът, който беше приет с 84 членове на парламента от 150 гласували „за“, изисква неправителствените организации (НПО) и медиите, чиито повече от 20 процента от финансирането идват извън Грузия, да се регистрират като органи, „преследващи интереси на чужда сила”.
Ако откажат да направят това и да разкрият чувствителна информация за чуждестранно финансиране, ще бъдат глобени с глоба от 25 000 лари ($9360), последвана от допълнителни глоби от 20 000 лари ($7490) за всеки месец на неспазване след това .
НПО и медийните организации се опасяват, че ще бъдат принудени да затворят, ако не се съобразят. Ека Гигаури, ръководител на грузинския клон на Transparency International, антикорупционната неправителствена организация, която работи в страната от 24 години, каза пред France24: „Изводът би бил, че те може да замразят нашите активи.“
Как правителството обоснова законопроекта?
Правителството на Грузия казва, че законопроектът е необходим за насърчаване на прозрачността, борба с „псевдо-либералните ценности“, насърчавани от чужденци, и запазване на суверенитета на страната.
Поддръжникът на Georgian Dream, милиардерът Бидзина Иванишвили, обвини неправителствените организации, че са чужди марионетки и заговорничат за революция.
Премиерът Кобахидзе, силен привърженик на законопроекта, каза, че ако властите не приемат законопроекта, Грузия ще загуби своя суверенитет и „лесно ще сподели съдбата на Украйна“. Точното значение на изявлението му не беше ясно веднага. По-рано той каза, че законопроектът насърчава отчетността.
Правителството на Грузия също така твърди, че новият закон е подобен на законодателството за прозрачност в западните страни – като Закона за регистрация на чуждестранни агенти в Съединените щати и подобни директиви, планирани във Франция и други страни от Европейския съюз.
Какви са възраженията срещу законопроекта?
Законопроектът е крайно непопулярен – около 50 000 протестиращи се събраха в Тбилиси в неделя.
Критиците твърдят, че този закон ще ограничи демокрацията и свободата на медиите и също така ще застраши кандидатурата на страната за присъединяване към ЕС. Грузия кандидатства за членство в ЕС през 2022 г. и получи статут на кандидат през декември миналата година.
Законопроектът беше наречен „руски закон“ от противниците поради приликите му с руското законодателство, използвано за репресии срещу критиците на Кремъл на президента Владимир Путин.
Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили нарече законопроекта „точен дубликат“ на този в Русия в интервю за CNN. Докато Зурабишвили обеща да наложи вето на законопроекта, нейният ход може да бъде отменен чрез обикновено мнозинство в парламента, на което се радва управляващата партия „Грузинска мечта“.
Някои критици също твърдят, че законопроектът ще доближи Грузия до Русия. Двете бивши съветски държави са в обтегнати отношения след обявяването на независимостта на Грузия след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., особено относно приятелски настроените към Русия, сепаратистки региони на Грузия Абхазия и Южна Осетия – спор, който доведе до жесток конфликт през 2008 г. Повечето страни признават тези региони като част от Грузия, но Русия, Венецуела, Никарагуа, Науру и Сирия ги смятат за независими.
Милиардерът, поддръжник на Грузинската мечта, Иванишвили, който натрупа богатството си в Русия, не е осъдил публично нахлуването в Украйна и е обвинен в склонност към Москва.
Какво следва?
Работници на НПО, активисти и журналисти казват, че се страхуват от тормоз и преследване в Грузия в резултат на този нов закон. Бая Патарая, която оглавява неправителствената организация за правата на жените Sapari, каза, че е преживяла тормоз, заплахи и обвинения, че е чужд агент след повторното внасяне на законопроекта. Патарая отказва да се регистрира като чужд агент.
Организациите също се страхуват от загуба на финансиране, тъй като много от тях до голяма степен зависят от финансиране от чужбина. Нато Шавкаладзе, който управлява приют за жени, избягали от домашно насилие в Грузия, каза пред агенция AFP: „Ако не се регистрираме, вероятно ще престанем да съществуваме.“
Каква е реакцията на сметката?
Законопроектът не само предизвика недоволство сред обществеността в Грузия. САЩ и ЕС също изразиха своята загриженост и категорично не са съгласни с аргумента на правителството, че новият закон е подобен на законодателството за прозрачност, прието в западните страни.
Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, предупреди на 1 май, че Грузия е „на кръстопът“. ЕС предупреди, че този ход може да попречи на приемането на черноморската страна в блока. „Страните-членки на ЕС са много ясни, че ако този закон бъде приет, това ще бъде сериозна пречка за Грузия в нейната европейска перспектива“, каза говорителят на ЕС Петер Стано.
До момента преди приемането на законопроекта САЩ настояваха Грузия да не предприема този ход, заявявайки, че това би било несъвместимо с обявената от нея цел да се присъедини към ЕС и да има отношения с НАТО.
„Дълбоко сме обезпокоени от законодателството на Грузия относно чуждестранните агенти в стил Кремъл“, каза във вторник прессекретарят на САЩ Карин Жан-Пиер. „Ако този закон бъде приет, това ще ни принуди да преоценим фундаментално отношенията си с Грузия.“
Посланикът на САЩ в Грузия Робин Дъниган каза в изявление на 2 май, че правителството на САЩ е поканило премиера Кобахидзе на разговори на високо ниво „с най-високопоставените лидери“. Министерството на външните работи на Грузия обаче каза, че поканата е била отхвърлена. Вместо това Кобахидзе обвини САЩ в подкрепа на „революционни опити“ на неправителствени организации, работещи в страната, като например финансираните от ЕС организации Transparency International Georgia и ISFED, които често подчертават правителствената корупция и злоупотребата с власт.
Министри от Исландия, Литва, Латвия и Естония също изразиха безпокойство от новия закон, призовавайки Грузия да отхвърли законопроекта. Министрите ще се срещнат с грузинския президент, външния министър и председателя на парламента в сряда.
Human Rights Watch също се противопостави на законопроекта в публикация X във вторник, заявявайки, че има за цел да „заглуши медиите и гражданското общество“ и че „застрашава правата“.
Парламентът на Грузия прие законопроекта за „чуждестранно влияние“, който има за цел да заглуши медиите и гражданското общество.
Приемането на този закон застрашава правата — Грузия трябва да го отмени. pic.twitter.com/dSEHKuqFJx
— Human Rights Watch (@hrw) 14 май 2024 г.
