Земя, някога опразнена от война, сега е изправена пред изселване в мирно време

Когато босненският овцевъд напуща дома си в разпадаща се Югославия през 1992 година, пътувайки със фамилията си в продължение на 40 дни, с цел да избяга от началото на война, която ще изправи комшия против комшия, селото, което той изостави, имаше повече от 400 души, два магазина и учебно заведение.

Повече от половината селяни бяха сънародници Мюсюлмани, останалите сърби, само че никой, сподели той, не обърна изключително внимание на това, до момента в който екстремистки политици не започнаха да крещят за кръв.

След повече от десетилетие надалеч от вкъщи му в източна Босна, фермерът Фикрет Пухало, 61, се завърна в селото си Сочице. Дотогава имаше към 100 души, сърби, които бяха останали от самото начало, и няколко мюсюлмани, които взеха решение, че е безвредно да се върнат.

Днес са останали единствено 15. Магазините изчезнаха, учебното заведение също.

„ Всички останали умряха или се реалокираха “, сподели господин Пухало, сочейки към празните домове, разпръснати из скалистите хълмове към фамилна земя, където пасе овцете си. „ Нито едно дете не се е родило тук, откогато се върнах “, сподели той.

Националната раждаемост спада непрестанно от 1999 година насам и след къс прилив на следвоенни завръщания емиграцията още веднъж се увеличи, допринасяйки за това, което отчет на Босненската академия на науките назова „ демографска зима “, водена от стопански проблеми и „ групова меланхолия “ по отношение на вероятностите на страната.

В университета в Сараево, в столицата на страната, студентите са разграничени по отношение на това дали да останат или да изоставен. Някои, изключително тези от фамилии с положителни връзки, не виждат причина да рискуват да емигрират. Други са обезверени по отношение на възможностите си, в случай че останат.

Енис Катина, студент по криминология, сподели, че би желал да си откри работа в полицията на Босна, само че не вижда „ действителна вероятност за младежите в тази страна. " Напускането, добави той, „ е единственото бъдеще, което имаме. “

Мурис Чичич, началник на Академията на науките и съавтор на нейния отчет, сподели Босна не беше толкоз обезсърчителен, както имат вяра доста поданици, изключително младежи, само че към момента беше налегнат от мрак за бъдещето заради непрекъснатите кавги от страна на политическия хайлайф, който необятно се смяташе за подкупен и самообслужващ се.

„ Политическата неустойчивост е главният мотор, който тласка хората да изоставен или да мислят за овакантяване “, сподели господин Чичич. Връщане към война, добави той, е доста малко евентуално, само че страхът от това, подкладан от мощно пристрастните новинарски медии в Босна и подпалващите изказвания на политици като господин Додик, остави мнозина в положение на обезсърчение.

„ Системата тук е неработеща и всичко наподобява толкоз безнадеждно “, сподели той.

Сред тези, които са обезверени за вероятностите на страната си, е Елдин Хаджич, 40-годишен монтьор, който избяга в Германия при започване на 90-те години, с цел да избяга от войната, върна се през 1998 година и в този момент е решен да напусне още веднъж. Наскоро той пътува от вкъщи си в Сипово до Сараево, с цел да посети частна визова организация, която продава препоръки по какъв начин да се измъкне.

„ Всеки с малко просветеност би трябвало да си тръгне “, сподели господин Хаджич, проклевайки всички политици, без значение от етническата им принадлежност, като мошеници. „ Всички те са идентични, единствено след своите персонални ползи “, сподели той. „ За да сбъднеш фантазиите си в Босна, би трябвало да си апаш. “

Una Regoje в Сараево способства за репортаж.