Aadujeevitham: Мигрантската история хвърля светлина върху експлоатацията на работници от държавите от Персийския залив

Филм на малаяламски език, който разказва тежкото състояние на небогати индийци, търсещи работа в Близкия изток, притегля тълпи към кината.

Aadujeevitham (Goat Life), приспособен от бестселъра от 2008 година на малаялам, с присъединяване на Притвирадж Сукумаран в ролята на Наджиб, индийски преселник в Саудитска Арабия, който е похитен и заставен да работи като плебей като овчар на кози в пустинята. Историята е въодушевена от действителното тестване на мъж със същото име, който е бил похитен в страната през 90-те години и съумява да избяга след две години.

Написана като вълнуващ трилър, книгата се трансформира в културен крайъгълен камък в южния щат Керала, като тази година излезе нейното 250-то издание. Широкото му самопризнание провокира диалог за суровата действителност на мигрантския живот в Персийския залив.

Тричасовият филм също се показа извънредно добре, събра над 870 милиона рупии (£8,23 милиона, $10,4 милиона) по целия свят през първата седмица от стартирането му. Критиците го нарекоха " зашеметяваща драма за оцеляване " и дълго чакано " кинематографично изображение на брутална битка ".

Aadujeevitham демонстрира Najeeb изолиран от света, самичък със своя стопанин и животните си, изправен пред изключителна горещина в сурова пустиня, на благи от най-близкия път, без достъп до телефон, хартия или химикал, с които да пишете, и никой да не се обадите на другар. Той пие вода от същото корито като животните му.

„ Моля, пуснете ме да се върна “, умолява той в сърцераздирателна сцена, а по лицето му се стичат сълзи до момента в който той споделя по какъв начин е продал всичко и е изоставил фамилията си, всичко това в гонене на обещаната работа.

Думите му на малаялам не значат нищо за шефа му, който приказва единствено арабски.

Сред 2,1 милиона души от Керала, живеещи в чужбина, съвсем 90% са мигрирали към страните от Персийския залив, привлечени от дългогодишната връзка на страната, обхващаща повече от пет десетилетия, с народи като Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства в Арабски полуостров.

Много от тези служащи от небогати фамилии са се трудили по системата kafala в тези страни, където престоят и подвижността им се управляват от техния спонсор, оставяйки ги податливи на корист и употреба. Заплащането, което служащите са изпратили назад в Керала, задвижи нейната стопанска система - показател на държавни мозъчни тръстове сподели, че щатът има най-ниското равнище на беднотия в Индия.

Много е е писано за потискащите условия на труд в страните от Персийския залив.

„ Вашият паспорт е лишен, не можете да се върнете, непрекъснато сте под опасността от гибел “, споделя Мохамед Шафик Каринкурайл от Manipal Center for Humanities, който е изследва трудовата миграция.

В диалог в YouTube Наджиб, на чийто живот са основани книгата и филмът, споделя, че в никакъв случай не би могъл да се върне на местата, разказани в историята.

" Бях напуснал [Керала] през 1991 година с доста фантазии. Преживяванията, които имах там, ужасният стопанин и животът измежду козите - изгубих съзнание, изгубих мозъка си ", споделя той.

През 2008 година филмовият режисьор Блеси закупи правата да приспособява книгата. Сукумаран сподели пред BBC, че е вярвал, че знае всичко за книгата, когато режисьорът му даде копие през идната година.

" Знаех всички събития в историята. Това беше какъв брой доста хора говореха за това, изключително във филмовата промишленост, даже тогава това ме взриви. тази дифузия на идентичности сред човек и животно - този един човек постепенно губи своята еднаквост като тип, като човек и се трансформира в подобен измежду животните, в никакъв случай не бях чел нещо сходно. "

Във кино лентата Najeeb последователно стопира да приказва на малаялам, като издава единствено гърлени звуци като животните, към които се грижи. От време на време той потапя в буркан с туршия от манго, който е донесъл от у дома, с цел да вкуси комфорт.

След 16-годишно очакване, Aadujeevitham хитови екрани, превъзмогване на спънки като високи разноски, индустриални неуспехи и пандемията, като режисьорът влага спестяванията си, с цел да направи кино лентата

Блеси, който назова кино лентата passion project, сподели, че е избрал да приспособява единствено 43 страници от романа, „ с цел да улови същността “.

През уикенда на премиерата му хората или говореха, че са гледали кино лентата, или резервираха билети, с цел да го гледат. Каналите в YouTube демонстрираха по какъв начин хора напущат киното разплакани, като мнозина споделиха, че това е било извънредно прочувствено прекарване.

„ Знам добре историята, само че съвсем имах възприятието, че не трябваше да виждам кино лентата – ето какъв брой мъчително беше “, сподели една жена.

Прочетете още истории за Индия от BBC:

Източник: bbc.com