Aadujeevitham: Мигрантската история хвърля светлина върху експлоатацията на работници от държавите от Персийския залив

Филм на малаяламски език, който описва тежкото положение на бедни индийци, търсещи работа в Близкия изток, привлича тълпи към кината.

Aadujeevitham (Goat Life) , адаптиран от бестселъра от 2008 г. на малаялам, с участието на Притвирадж Сукумаран в ролята на Наджиб, индийски имигрант в Саудитска Арабия, който е отвлечен и принуден да работи като роб като пастир на кози в пустинята. Историята е вдъхновена от реалното изпитание на мъж със същото име, който е бил отвлечен в страната през 90-те години и успява да избяга след две години.

Написана като завладяващ трилър, книгата се превърна в културен крайъгълен камък в южния щат Керала, като тази година излезе нейното 250-то издание. Широкото му признание предизвика разговор за суровата реалност на мигрантския живот в Персийския залив.

Тричасовият филм също се представи изключително добре, събра над 870 милиона рупии (£8,23 милиона, $10,4 милиона) по целия свят през първата седмица от пускането му. Критиците го нарекоха "зашеметяваща драма за оцеляване" и дългоочаквано "кинематографично изображение на брутална борба".

Aadujeevitham показва Najeeb изолиран от света, сам със своя господар и животните си, изправен пред изключителна жега в сурова пустиня, на мили от най-близкия път, без достъп до телефон, хартия или химикал, с които да пишете, и никой да не се обадите на приятел. Той пие вода от същото корито като животните му.

„Моля, пуснете ме да се върна“, умолява той в сърцераздирателна сцена, а по лицето му се стичат сълзи докато той разказва как е продал всичко и е изоставил семейството си, всичко това в преследване на обещаната работа.

Думите му на малаялам не означават нищо за шефа му, който говори само арабски.

Сред 2,1 милиона души от Керала, живеещи в чужбина, почти 90% са мигрирали към страните от Персийския залив, привлечени от дългогодишната връзка на държавата, обхващаща повече от пет десетилетия, с нации като Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства в Арабски полуостров.

Много от тези работници от бедни семейства са се трудили по системата kafala в тези страни, където престоят и мобилността им се контролират от техния спонсор, оставяйки ги податливи на злоупотреба и експлоатация. Заплащането, което работниците са изпратили обратно в Керала, задвижи нейната икономика - индекс на правителствени мозъчни тръстове показа, че щатът има най-ниското ниво на бедност в Индия.

Много е е писано за потискащите условия на труд в страните от Персийския залив.

„Вашият паспорт е отнет, не можете да се върнете, постоянно сте под заплахата от смърт“, казва Мохамед Шафик Каринкурайл от Manipal Center for Humanities, който е изследва трудовата миграция.

В разговор в YouTube Наджиб, на чийто живот са базирани книгата и филмът, казва, че никога не би могъл да се върне на местата, описани в историята.

"Бях напуснал [Керала] през 1991 г. с много мечти. Преживяванията, които имах там, ужасният господар и животът сред козите - изгубих самосъзнание, загубих ума си", казва той.

През 2008 г. филмовият режисьор Блеси придоби правата да адаптира книгата. Сукумаран каза пред BBC, че е вярвал, че знае всичко за книгата, когато режисьорът му даде копие през следващата година.

"Знаех всички събития в историята. Това беше колко много хора говореха за това, особено във филмовата индустрия, дори тогава това ме взриви. тази дифузия на идентичности между човек и животно - този един човек бавно губи своята идентичност като вид, като човек и се превръща в такъв сред животните, никога не бях чел нещо подобно."

Във филма Najeeb постепенно спира да говори на малаялам, като издава само гърлени звуци като животните, към които се грижи. От време на време той потапя в буркан с туршия от манго, който е донесъл от вкъщи, за да вкуси комфорт.

След 16-годишно чакане, Aadujeevitham хитови екрани, преодоляване на пречки като високи разходи, производствени неуспехи и пандемията, като режисьорът инвестира спестяванията си, за да направи филма

Блеси, който нарече филма passion project, каза, че е избрал да адаптира само 43 страници от романа, „за да улови същността“.

През уикенда на премиерата му хората или говореха, че са гледали филма, или резервираха билети, за да го гледат. Каналите в YouTube показаха как хора напускат киното разплакани, като мнозина казаха, че това е било изключително емоционално преживяване.

„Знам добре историята, но почти имах чувството, че не трябваше да гледам филма – ето колко болезнено беше“, каза една жена.

Прочетете още истории за Индия от BBC:

Източник: bbc.com

Последвайте ни в