AIPAC се отчайва
С наближаването на изборите през ноември в Съединените щати, политическата динамика, свързана с Израел-Палестина, продължава да влияе върху ключовите събития на американската политическа арена. Общественото мнение вече не е толкова доминиращо благосклонно към Израел, както беше преди, което тревожи израелското правителство и неговите американски поддръжници.
Това е най-очевидно в действията на Американско-израелския комитет по обществени въпроси (AIPAC), водещата произраелска лобистка група в САЩ. През последните няколко месеца тя инвестира 8,5 милиона долара в кампания за победа над прогресивната демократическа конгресменка Кори Буш на първичните избори на демократите в Мисури. Буш, който подкрепяше проблемите на палестинското правосъдие в Конгреса, загуби от прокурора на Сейнт Луис Уесли Бел във вторник. Това последва AIPAC, който предостави безпрецедентната сума от 17 милиона долара за едно състезание, за да победи друг поддръжник на Палестина, конгресмена Джамал Боуман, в първичните избори на Демократическата партия в Ню Йорк.
След загубата на Боуман, AIPAC обяви произраелската позиция в САЩ като „и двете добра политика и добра политика“.
В отговор на това твърдение лявата активистка Медея Бенджамин написа: „Напротив, това показа, че произраелските групи могат да купят избори и изпрати плашещо послание до всички избрани длъжностни лица, че ако критикуват Израел, дори по време на геноцид, може и да платят с кариерата си.”
Тя посочи, че докато финансирането от страна на AIPAC на пораженията на Буш и Боуман демонстрира силата и ресурсите на произраелското лоби, те също така показват, че то сега трябва да предоставя все по-големи суми в брой, за да поддържа Конгреса приятелски настроен към Израел и да минимизира въздействието на прогресивното членове.
Това разкрива колко предизвикателство е станало за израелското лоби да се противопостави на нарастващата популярност на палестинската кауза. Това я кара да изглежда все по-отчаяна, тъй като предприема мерки, които има вероятност да имат обратен ефект, генерирайки по-голямо негодувание сред обществеността и в рамките на политическата система.
Такива агресивни кампании за финансиране от AIPAC и други произраелски сили може скоро да се възприемат като друго измерение на чуждестранна намеса в изборите в САЩ, което се превърна в национален проблем от 2016 г. насам. Американците, които искат правителството им да бъде справедливо Палестина-Израел може да възприеме по-голямото финансиране от Израел или кампаниите в социалните медии в полза на определени кандидати като неподходяща чуждестранна намеса в изборите в САЩ. Израел може скоро да се присъедини към Русия, Китай, Иран и Куба като страни, за които се смята, че се намесват в изборите в САЩ.
Друга отчаяна произраелска мярка, която може да има обратен ефект, е натискането на законодателство за криминализиране на про-палестинското застъпничество, наказване на нестопански организации, които подкрепят палестинската кауза или лишаване на университетите от федерални средства за разрешаване на про-палестински протести. Подобно законодателство може да наруши свободата на изразяване и правата на Първата поправка и допълнително би опетнило произраелското лобиране като регресивна, антидемократична сила в очите на много американци.
Такива мерки се предприемат, защото доминирането на израелския наратив при оформянето на общественото мнение в САЩ бавно намалява. Това е така, защото социалните медии, прогресивните медии и по-динамичният палестински активизъм позволяват на американците днес лесно да видят и оценят израелските геноцидни действия в Палестина, които са активирани от подкрепата на правителството на САЩ.
Това насочи общественото мнение към по-балансирана посока с повече американци, които симпатизират на палестинците. Според мартенско проучване на Gallup в национален мащаб този брой е 27 процента; сред демократите е 43 процента, а сред младите хора – 45 процента.
Възгледите за войната са още по-критични към Израел. Проучване на Data for Progress, публикувано през май, разкри, че 56 процента от демократите вярват, че Израел извършва геноцид. Друго нейно проучване, публикувано през юни, показа, че 64 процента от вероятните гласоподаватели подкрепят прекратяване на огъня и изтегляне на израелските войски от Газа; сред демократите броят им е 86%. Проучване през юни на Чикагския съвет по глобални въпроси показа 55 процента от американците отхвърлят изпращането на американски войски да защитават Израел, ако бъде атакуван от своите съседи.
Американските политици не могат постоянно да игнорират такива променящи се обществени нагласи – особено сред демократите. И изглежда, че ги вземат под внимание.
Миналия месец, когато израелският министър-председател Бенямин Нетаняху изнесе четвъртото си обръщение към Конгреса на САЩ, почти половината от неговите членове от Демократическата партия отсъстваха.
Наред с промяната на общественото мнение, други сили непрекъснато отварят пукнатини в произраелския консенсус в политиката на САЩ. Едно от тях е Националното неангажирано движение, което по време на предварителните избори на Демократическата партия поиска от регистрираните демократи да гласуват „неангажирани“, за да покажат, че отхвърлят политиките на администрацията на Байдън относно геноцида в Газа в Израел.
Кампанията събра повече от 700 000 гласа, много от които дойдоха от критични щати като Мичиган и Уисконсин. Ако движението се задържи заедно до ноември и изборите наближат, техните гласове може да са достатъчни, за да потопят Камала Харис, наследника на президента Джо Байдън в листата на Демократическата партия, който вярно подкрепи неговата произраелска политика в Газа.
Кампанията на Харис – точно както тази на Байдън преди това – е очевидно разтревожена. Един от признаците е решението й да избере губернатора на Минесота Тим Уолц за неин вицепрезидент пред губернатора на Пенсилвания Джош Шапиро, чиито силни произраелски и ционистки позиции относно пропалестинските студентски протести, кампанията за бойкот на Израел и войната в Газа, наред с други въпроси , бяха обсъждани публично като възможни възпрепятстващи шансовете на Харис да спечели.
Самата Харис също намекна в реториката си, че иска да постави известна дистанция между себе си и твърдата произраелска позиция на Байдън. Тя се изказа по-твърдо за незабавно прекратяване на огъня и изрази загрижеността си за страданията на палестинското цивилно население. Тя също така е казала на лидерите на кампанията Uncommitted, с които се срещна за кратко в Детройт миналата седмица, че ще приеме молбата им да се срещнат и да обсъдят тяхното искане за незабавно американско оръжейно ембарго за Израел.
Въпреки това, про-палестински и необвързани активисти настояват, че за да гласуват за нея, те трябва да видят осезаеми действия, като оръжейно ембарго за Израел и прилагане на законите на САЩ, които забраняват на САЩ да предоставят военна помощ на чуждестранни сили за сигурност, които нарушават човешките права.
През последните дни Харис беше прекъсната по време на две митингови речи от активисти, настояващи тя да се откаже от политиката на Байдън. Неадекватните й отговори показаха, че тя се бори да отговори на исканията на прогресивните демократи за по-хуманна политика за Газа.
Ще научим за някакви съществени промени в нейната позиция относно Израел-Палестина след Националната конвенция на Демократическата партия в Чикаго този месец. Каквото и да реши да направи кампанията на Харис, става все по-ясно, че за първи път американските гласоподаватели, подкрепящи палестинската кауза, може да имат достатъчно влияние, за да повлияят на президентските и конгресните избори, а оттам и на външната и вътрешната политика на Вашингтон в бъдеще.
Тази доста внезапна трансформация на изборния пейзаж ще създаде нови главоболия на про-израелското лоби, с които то ще има трудности да се справи.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
