Анализ: Дали израелската армия е толкова успешна във военно отношение, колкото твърди?

Координирани, целенасочени, смъртоносни и брутални, офанзивите на Хамас от 7 октомври бяха потрес за израелското общество. Организациите за защита, разузнаване и сигурност на страната – източници на национална горделивост – бяха хванати ненадейно и неподготвени.

Действаха постепенно и несъответстващо, като цялото заведение беше унизено.

Първата военна реакция беше в сходство с израелската военна теория за мощни офанзиви против авансово избрани цели. Отне няколко дни на всички да се съберат, да основат изключително държавно управление на единството (което сплотява най-вече войнствени десни) и да разгласи голяма готовност на 360 000 резервисти.

Три седмици по-късно, измежду непрекъснати безразборни бомбардировки, израелската войска мина в Газа. След това, за повече от два месеца сухопътни борби, армията разряза Газа на три, обграждайки град Газа и изолирайки Хан Юнис. Повечето палестинци избягаха на юг, където в този момент се тълпят в Рафах при непоносими условия.

Израел твърди, че макар че към момента не е победил Хамас, той е покрай прокламираната си цел, като твърди, че е „ отстранил “ 8500 бойци.

Показването на израелската войска обаче е доста неравномерно в доста аспекти на въоръжения и дипломатически отговор.

Военно показване: Не е неуспех, само че е надалеч от триумф

В чисто военно отношение Израел реализира известна степен на триумф. Той е провеждал комплицирани военни интервенции в градски терен, сигурно най-смъртоносната форма на война, като е напредвал устойчиво – само че прекомерно внимателно и постепенно.

Центровете на град Газа и Хан Юнис са обкръжени на земята, само че военните до момента не са съумели да обезвреждат бойните елементи на Хамас.

В извънредно предизвикателна бойна среда израелската войска сполучливо интегрира доста разнообразни единици с друг генезис, образование и опит – в това число голям брой профилирани единици, които се регистрират непосредствено на Генералния щаб отвън естествената териториална или бригадна командна верига.

Тези комплицирани договорености изискват наличието на висши офицери на предната линия, с цел да координират и да избегнат евентуално комплициране. Сред 172-мата израелски бойци, убити до момента, делът на висшите подофицери е извънредно висок, само че броят на офицерите, починали в борба, е замайващ, с не по-малко от четирима полковници измежду починалите.

Загубите на Хамас сигурно са по-ниски, в сравнение с твърди Израел. Благоразумна оценка би го сложила на 3500 бойци към днешна дата – 20 % от състава на фронтовата линия. Това би означавало съответствие 20 убити бойци на Хамас за всеки израелски боец.

В класическата война всеки военачалник с наслада би приел тази съразмерност като сигурна победа. Но не и в тази война. Бойците на Хамас са идеологически и религиозно стимулирани и обусловени да подценяват смъртта; на падналите се гледа като на мъченици, което укрепва идеята.

За разлика от това, израелското общество, което е мощно милитаризирано – съвсем всички, като се изключи ултрарелигиозните, служат в армията – има по-ниска приемливост към загубите на своя народ. Израелците не виждат осезаемите резултати от гибелта на своите синове, съпрузи и братя.

Отношението към загубите евентуално се показва най-добре от обстоятелството, че бригадата Голани, една от най-старите и най-отличени елементи на армията, беше изтеглена от борба, откакто 72 от нейните бойци починаха в борба.

Накрая, израелските сили, които претендираха за голямото си военно (и морално) предимство, се оказаха лишени от качества или предпочитание да унищожат уверено мрежата от тунели на Хамас. Въпреки че показват майсторството на технологията за наводнение на тунели с морска вода, израелците към момента не са приложили тази тактичност.

Освобождаване на пленници: Жесток неуспех

Освен унищожаването на Хамас, другата съществена провъзгласена цел на израелското навлизане в Газа беше освобождението на останалите пленници. Не единствено че тази цел не е реализирана, само че Израел съумя да убие трима пленници, които се пробваха да се предадат.

Военна технология: Много положително, само че не решаващо показване

В доста аспекти на военната технология израелската войска е известна като международен водач. Повечето от неговия хардуер и програмен продукт дават отговор на високите упования на личната войска, което сигурно ще усили следвоенния й експорт и ще помогне най-малко отчасти да компенсира зашеметяващите разноски на войната.

Новите оръжия и системи са интегрирани сполучливо със старите. Произведената в Израел бронирана бойна машина Eitan беше пусната в деяние една година преди плануваното й въвеждане в бойни елементи без проблеми. Нови артикули, като интелигентната минохвъргачка Iron Sting и дребни, елементарни и евтини разследващи квадрокоптери, се оказаха скъпи за понижаване на загубите в градски борби.

Съществуващите артикули демонстрираха своята многофункционалност и станаха необятно публикувани: камери за дребни тела и камери за револвери към този момент се употребяват във всички екипи; кучета с камери онлайн разшириха опциите за разузнаване в здания, за които се подозира, че са сложени в капан.

Друг безспорен боен триумф на Израел е успяването да резервира връзките си по бойни данни в загадка, криптирани в действително време – няма и намек за компромис от страна на Хамас. Вече потвърдената противоракетна система Iron Dome продължава да бъде надеждна.

Само няколко оръжия са имали проблеми, като да вземем за пример необятно рекламираната система за дейна отбрана на бронираните транспортни средства Trophy, която се оказа смесена или никаква стойност в непосредствен пердах. Първоначалното прекалено разчитане на него коства на израелската войска някои жертви в първите етапи на борбата.

Но кривата на образование на израелската войска беше стръмна и, както в тази ситуация с неналичието на отбрана от горната страна на танка Merkava, коригиращите дейности бяха приложени бързо и сполучливо. Въпреки оперативния триумф на армията, никоя от нейните технологии не се оказа същинска смяна на играта.

Връзки с обществеността: Катастрофа макар всички старания

Прословутата смазваща израелска пропагандна машина се опита доста интензивно да продаде формалната си линия, само че с стеснен триумф. Наричането на Хамас „ терористи “ се популяризира в огромна част от западния свят – не толкоз за останалата част от планетата.

Опитите за приравняване на Хамас с ИДИЛ (ISIS), изпитание, ориентирано изключително към арабския и ислямския свят и подсилено от израелския боен представител подполковник Авичай Адрейе към арабския свят, наподобява претърпяха цялостен неуспех.

Но най-големият неуспех на Израел беше опитът да накара света да повярва на изказванието, че „ Израел се е заел да сведе до най-малко вредите на цивилните и да съблюдава интернационалното право “.

Дори самите израелци сложиха под въпрос тези изказвания. Видеоклиповете на хипотетични бойци на Хамас, които демонстрират мъже – доста от които са с наднормено тегло, негодни и по-възрастни от 40 години – се предават на израелските сили съблечени до долни дрехи, станаха обект на смях и в последна сметка порицани.

Изявления, предопределени да дехуманизират палестинците, като описанието им като „ човешки животни “, направени – апропо – от израелския генерал-майор Гасан Аслиан, по подигравка на ориста офицер от друзи, доведоха до повече омерзение, в сравнение с до взаимност. Друзите са арабска малцинствена група, която е изправена пред дискриминация в Израел.

Въпреки това, най-големият неуспех на израелската военна акция би трябвало да бъде нейната умишлена, непропорционална и брутална свръхреакция – тази, която умъртви десетки хиляди цивилни.

Точният брой ще зависи от това какъв брой бойци на Хамас има измежду 21 800 убити до момента. Ако изказванието на Израел за 8 500 бойци на Хамас е правилно, това отново ще значи, че 13 300 цивилни, в това число 8 600 деца, са били убити. Ако Хамас е изгубил 4000 души – цифра, която намирам за доста по-достоверна – броят на цивилните, които са били убити съзнателно или заради немарливост на израелската войска, е много над 17 000.

Този брой се смята за недопустим, при каквито и да е условия, от доста хора по света, които имат вяра, че когато и както войната завърши, тези мъртви цивилни ще се върнат, с цел да преследват целия Израел.