Анализ: Дали израелската армия е толкова успешна във военно отношение, колкото твърди?
Координирани, целенасочени, смъртоносни и брутални, атаките на Хамас от 7 октомври бяха шок за израелското общество. Организациите за отбрана, разузнаване и сигурност на страната – източници на национална гордост – бяха хванати неочаквано и неподготвени.
Действаха бавно и неадекватно, като цялото заведение беше унизено.
Първата военна реакция беше в съответствие с израелската военна доктрина за мощни атаки срещу предварително определени цели. Отне няколко дни на всички да се съберат, да създадат извънредно правителство на единството (което обединява предимно войнствени десни) и да обяви огромна мобилизация на 360 000 резервисти.
Три седмици по-късно, сред непрекъснати безразборни бомбардировки, израелската армия премина в Газа. След това, за повече от два месеца сухопътни битки, армията разряза Газа на три, обграждайки град Газа и изолирайки Хан Юнис. Повечето палестинци избягаха на юг, където сега се тълпят в Рафах при непоносими условия.
Израел твърди, че въпреки че все още не е победил Хамас, той е близо до прокламираната си цел, като твърди, че е „елиминирал“ 8500 бойци.
Показването на израелската армия обаче е много неравномерно в много аспекти на въоръжения и дипломатически отговор.
Военно представяне: Не е провал, но е далеч от успех
В чисто военно отношение Израел постигна известна степен на успех. Той е провеждал сложни военни операции в градски терен, със сигурност най-смъртоносната форма на война, като е напредвал стабилно – но твърде предпазливо и бавно.
Центровете на град Газа и Хан Юнис са обкръжени на земята, но военните досега не са успели да неутрализират бойните части на Хамас.
В изключително предизвикателна бойна среда израелската армия успешно интегрира много различни единици с различен произход, обучение и опит – включително множество специализирани единици, които се отчитат директно на Генералния щаб извън нормалната териториална или бригадна командна верига.
Тези сложни договорености изискват присъствието на висши офицери на предната линия, за да координират и да избегнат потенциално объркване. Сред 172-мата израелски войници, убити досега, делът на висшите подофицери е необичайно висок, но броят на офицерите, загинали в битка, е зашеметяващ, с не по-малко от четирима полковници сред загиналите.
Загубите на Хамас със сигурност са по-ниски, отколкото твърди Израел. Благоразумна оценка би го поставила на 3500 бойци към днешна дата – 20 процента от състава на фронтовата линия. Това би означавало съотношение 20 убити бойци на Хамас за всеки израелски войник.
В класическата война всеки генерал с радост би приел тази пропорция като сигурна победа. Но не и в тази война. Бойците на Хамас са идеологически и религиозно мотивирани и обусловени да пренебрегват смъртта; на падналите се гледа като на мъченици, което укрепва каузата.
За разлика от това, израелското общество, което е силно милитаризирано – почти всички, с изключение на ултрарелигиозните, служат в армията – има по-ниска толерантност към загубите на своя народ. Израелците не виждат осезаемите резултати от смъртта на своите синове, съпрузи и братя.
Отношението към загубите вероятно се демонстрира най-добре от факта, че бригадата Голани, една от най-старите и най-отличени части на армията, беше изтеглена от битка, след като 72 от нейните войници загинаха в битка.
Накрая, израелските сили, които претендираха за огромното си военно (и морално) превъзходство, се оказаха лишени от способности или желание да унищожат решително мрежата от тунели на Хамас. Въпреки че демонстрират майсторството на технологията за наводняване на тунели с морска вода, израелците все още не са приложили тази тактика.
Освобождаване на пленници: Жесток провал
Освен унищожаването на Хамас, другата основна провъзгласена цел на израелското нахлуване в Газа беше освобождаването на останалите пленници. Не само че тази цел не е постигната, но Израел успя да убие трима пленници, които се опитаха да се предадат.
Военна технология: Много добро, но не решаващо представяне
В много аспекти на военната технология израелската армия е известна като световен лидер. Повечето от неговия хардуер и софтуер отговарят на високите очаквания на собствената армия, което със сигурност ще увеличи следвоенния й износ и ще помогне поне частично да компенсира зашеметяващите разходи на войната.
Новите оръжия и системи са интегрирани успешно със старите. Произведената в Израел бронирана бойна машина Eitan беше пусната в действие една година преди планираното й въвеждане в бойни части без проблеми. Нови продукти, като интелигентната минохвъргачка Iron Sting и малки, прости и евтини разузнавателни квадрокоптери, се оказаха ценни за намаляване на загубите в градски битки.
Съществуващите продукти демонстрираха своята многофункционалност и станаха широко разпространени: камери за малки тела и камери за пистолети вече се използват във всички екипи; кучета с камери на живо разшириха възможностите за разузнаване в сгради, за които се подозира, че са поставени в капан.
Друг несъмнен военен успех на Израел е успяването да запази комуникациите си по бойни данни в тайна, криптирани в реално време – няма и намек за компромис от страна на Хамас. Вече доказаната противоракетна система Iron Dome продължава да бъде надеждна.
Само няколко оръжия са имали проблеми, като например широко рекламираната система за активна защита на бронираните превозни средства Trophy, която се оказа смесена или никаква стойност в близък бой. Първоначалното прекомерно разчитане на него коства на израелската армия някои жертви в първите фази на битката.
Но кривата на обучение на израелската армия беше стръмна и, както в случая с липсата на защита отгоре на танка Merkava, коригиращите действия бяха приложени бързо и успешно. Въпреки оперативния успех на армията, никоя от нейните технологии не се оказа истинска промяна на играта.
Връзки с обществеността: Катастрофа въпреки всички усилия
Прословутата смазваща израелска пропагандна машина се опита много усилено да продаде официалната си линия, но с ограничен успех. Наричането на Хамас „терористи“ се разпространи в голяма част от западния свят – не толкова за останалата част от планетата.
Опитите за приравняване на Хамас с ИДИЛ (ISIS), усилие, насочено особено към арабския и ислямския свят и подсилено от израелския военен говорител подполковник Авичай Адрейе към арабския свят, изглежда претърпяха пълен провал.
Но най-големият провал на Израел беше опитът да накара света да повярва на твърдението, че „Израел се е ангажирал да сведе до минимум щетите на цивилните и да спазва международното право“.
Дори самите израелци поставиха под въпрос тези твърдения. Видеоклиповете на предполагаеми бойци на Хамас, които показват мъже – много от които са с наднормено тегло, негодни и по-възрастни от 40 години – се предават на израелските сили съблечени до бельо, станаха обект на смях и в крайна сметка порицани.
Изявления, предназначени да дехуманизират палестинците, като описанието им като „човешки животни“, направени – между другото – от израелския генерал-майор Гасан Аслиан, по ирония на съдбата офицер от друзи, доведоха до повече отвращение, отколкото до солидарност. Друзите са арабска малцинствена група, която е изправена пред дискриминация в Израел.
Въпреки това, най-големият провал на израелската военна кампания трябва да бъде нейната умишлена, непропорционална и брутална свръхреакция – тази, която уби десетки хиляди цивилни.
Точният брой ще зависи от това колко бойци на Хамас има сред 21 800 убити досега. Ако твърдението на Израел за 8 500 бойци на Хамас е вярно, това пак ще означава, че 13 300 цивилни, включително 8 600 деца, са били убити. Ако Хамас е загубил 4000 души – цифра, която намирам за много по-достоверна – броят на цивилните, които са били убити умишлено или поради небрежност на израелската армия, е доста над 17 000.
Този брой се счита за неприемлив, при каквито и да е условия, от много хора по света, които вярват, че когато и както войната приключи, тези мъртви цивилни ще се върнат, за да преследват целия Израел.
