Балерината на Патрик Модиано - танц през паметта и изгубеното време

След като улиците на Париж заложиха измислените герои на Патрик Модиано, предизвиквайки мемоари за юношески ескапади и нощни фланери. Но хинтерландът на градовете се трансформира и актуалният Париж се трансформира в източник на неодобрение за възрастния повествовател на новия разказ „ Елегианският разказ на Модиано “. Той, който остава безименно, разказва „ един град, толкоз изменен, че към този момент не съдържа мемоари за мен... изглеждаше като голям увеселителен парк или безмитни магазини на летище “.

Паметта е непоколебима държанка в Модиано-Ланд и лице от предишното ненадейно изтласква описа на 50 години обратно. Обратно към края на този следвоенния интервал, прочут във Франция като Тренте Глорийс, когато окупацията към момента хвърля своето трудно проклинание. ; „ Беше съдбовно, че рано или късно ледът ще се стопи и тези изображения ще плуват нагоре, като трупове, издигащи се на повърхността на Сена. “

Когато Шведската академия връчи на Нобеловата премия за литература за Модиано през 2014 година, тя вярно го присвива като „ Марсел, гърмеж на времето ни “, и удивително, че неговите книги са го призовавали като „ Марсел за литература на Модиано през 2014 година. Това е запис, който в никакъв случай не остарява, тъй като Модиано, който е написал към 40 книги от искрящия си дебютен разказ от 1968 година La Place de L'étoile, постоянно намира свежи способи за приковаване на пеперудите от предишното си.

Тук синът на балерината Пиер, който разказвачът се радва да вземе на кино, има образование, което има повече от аналогия на Модиано.

Като Пиер, Модиано израства в Биариц, надалеч от майка му и татко си, и участва на същото учебно заведение на Сейнт-Мари. В последна сметка майката на Модиано, белгийската актриса Луиза Колпейн, изпрати за него и той пристигна да живее с нея в Париж. Разказвачът на Балерина се среща с Пиер за първи път, когато момчето идва в Gare d'Austerlitz в Париж, с цел да се събере още веднъж с майка си. „ Тя изглеждаше сплашена от сина си “, написа Модиано. „ Той също очевидно усещаше някакъв запас към нея. Те стояха обърнати един към различен, като че ли се следиха, преди тя да се наведе и да засади тромава целувка по бузата му. “

Най -необикновеното за Балерина е неговата елементарност. Въпреки че е с дължина малко над 100 страници, Модиано има подобен умел метод да опише място или да сложи сцена, която думите му, красиво преведени от Марк Полицоти, провокират обещанието за скрити светове. Просторен салон, принадлежащ на другар на балерината, се разказва като „ избрана непрекъснатост. Африканска маска на пода, сред два прозорци. Статуетки от Шива и Ганеш на камината и на масичка за кафе, пред различен диван, слоест в кашмир. се любува на грациозност, олицетворена от фигурата на самата балерина-трудно извоювана грациозност, която омагьосва разказвача заради дисциплината, която балерината е постигнала, с цел да я реализира. „ От момента, в който тя стартира да взема уроци по танци, ранните години от живота й бяха изтрити като неприятна груба чернова. Тя се усещаше като родена повторно. Или по -скоро, в този миг тя в действителност се е родила. “

Тези мемоари са фенове на разказвача - най -накрая той може да реализира мир с призраците на неговите пастири, като ги одобри като минало, а като „ Вечен настояще. “ The miracle of Modiano’s literature is that it makes the reader feel something of the same.

Ballerina by Patrick Modiano, translated by Mark Polizzotti Yale £14.99/$18, 112 pages

Join our online book group on Фейсбук at and follow FT Weekend on and

Източник: ft.com