Бдители, защитаващи със зъби и нокти квартала на Хаити срещу групови атаки

Тела, оставени по улиците

Никой не знае аргументите за мистериозните убийства

На една улица е прострелян мъж с сложена гума пред тялото му, с цел да не го минават транспортни средства.

На друга улица са убити мъж и жена. Те са били на мотоциклет, когато са били простреляни. Жената към момента държеше торба с ориз в ръката си.

И на една улица тъкмо по-нагоре от тази сцена гледах майка да се разхожда с дребната си щерка. Минаха около овъглено и към момента горящо тяло на жена, убита през нощта.

Не обърнаха изключително внимание на сцената, която би шокирала някого другаде. Но не и в Порт-о-Пренс.

Никой не знае за какво се случиха тези убийства.

Град, в който тишината значи заплаха

Обществото е привикнало с ужаса на живота тук, където телата са единствено злокобната демонстрация на стрелбата, която човек може да чуе да отеква из града всеки ден.

Шофирането в Порт-о-Пренс от време на време е предизвикателство. Мотоциклети, тук-туки, коли и камиони се блъскат за позиции по овехтели, тесни пътища.

Когато пътищата утихнат, инстинктивно знаете, че сте на рисково място.

Основното пътят до интернационалното летище е рисков и под напрежение - по него към този момент се движат малко коли.

Летището се охранява от военни. Това е единственото място, където се виждат. Караме до основния вход около бойци и техните транспортни средства.

Летището е изцяло затворено. Не се вижда аероплан, контролната кула е затворена и зоната на летището като цяло е убийствено тиха.

Огромното чувство, което получавате тук, е за столица, която не е единствено откъсната от останалата част страната, само че откъсната от останалия свят.

Това е блокада от вътрешната страна, в случай че желаете, и всеки е пандизчия.

Бдителите отвръщат на удара денонощно

Квартал след квартал са барикадирани с транспортни средства, чували с пясък, бетонни блокове, остарели хладилници, бодлива тел, стволове на дървета... употребяват каквото намерят.

Някои от регионите са територии на банди и други са общности, които се пробват да се защитят.

Чрез барикадите ни беше обещано позволение да влезем в място, наречено Солино, общественост от 10 000 души, която е атакувана от две обособени банди към този момент повече от година. Те се пробват да го завладяват.

Поне 80% от Порт-о-Пренс е паднал в ръцете на бандите - само че това не се случва в този квартал, тъй като Солино е предпазен от въоръжени бдители и отвън службата служители на реда, които живеят тук и се бият дружно с тях.

Казват ни да носим бронежилетки и шлемове, тъй като борбата може да стартира всеки миг.

Полицай, който не е на работа, ни води пешком към друга укрепление, която пази кварталите. Тази укрепление е отрупана с чували с пясък. От другата страна е територията на две разнообразни банди.

Толкова е близо.

Къщите и улиците на фронтовата линия са пусти и макар че домовете са изгорени от бандите са били върнати назад, те са необитаеми - просто е прекомерно рисково.

Редовните офанзиви убиват мъже и от двете страни, само че тази бдителна група се задържа в тази война за територия.

Те имат вяра, че ще завоюват – или по-скоро се надяват да го създадат.

Прочетете повече:
Семействата, хванати в капан в изпълнената с принуждение столица на Хаити, нямат къде да отидат

Нито един от мъжете, с които приказвам, не желае да покаже лицата си или да назове имената си, макар че са щастливи да приказват.

Носейки черна балаклава, с цел да се прикрие, един от цивилните, които се причислиха към групата за отбрана на общността, ми сподели, че вършат всичко допустимо, с цел да защитят общността си.

„ Това може да наподобява по този начин гето за вас, само че не е. Има инженери и лекари, които живеят тук, това е прекрасен регион “, сподели той. Солино се счита от бандите за вход към регионите на Порт-о-Пренс, които те към момента не са завладяли.

„ Ние, жителите, дружно с полицейските чиновници направляваме този регион, без тях нямаше да имаме това, което виждате тук през днешния ден в Солино, и ние продължаваме да се борим със зъби и нокти, денонощно, с цел да защитим региона, " сподели той.

" Имаме фамилии, които са напуснали област, само че тези, които остават, дават сърцето и душата си за свободата на квартала и свободата на тази страна. "