Безкрайната война срещу истината
На 9 март 2015 г. петима мъже, каращи бял камион със скрит номер, отвлякоха Итай Дзамара, зимбабвийски журналист и активист, от бръснарница в Столицата на Зимбабве Хараре.
След секунди той беше навит в немаркираната кола и откаран на неизвестно място.
Дзамара не е виждан досега.
Осем дни преди насилственото си изчезване той призова жителите на Зимбабве да демонстрират срещу тежките и влошаващи се социално-икономически условия в страната им.
И той призова тогавашния президент Робърт Мугабе да подаде оставка.
Неговото принудително изчезване не беше извънредно събитие в страна, в която журналисти бяха (и все още са) рутинно тормозени и задържани от властите за публикуване на истории, смятани за „политически чувствителни“ или вредни за онези, които са на власт.
Шестнадесет години по-рано, през януари 1999 г., двама журналисти - Марк Чавундука и Рей Чото, работещи във в. "Стандарт", бяха насилствено изчезнали за 10 дни. Докато били незаконно задържани, те претърпели електрически удари по ръцете, краката и гениталиите си, а главите им били потопени във варели с вода. Когато в крайна сметка се явиха в съда, и двамата имаха следи от изгаряния по телата си. Тяхното предполагаемо престъпление е било да публикуват история за 23-ма офицери от армията, арестувани за заговор за преврат срещу президента Мугабе.
През 2008 г. Джестина Мукоко, известна бивша телевизионна журналистка, която също управлява неправителствена организация, беше отвлечена от дома си посред нощ, задържана в изолация в продължение на дни и измъчвана от предполагаеми държавни агенти, за нейното предполагаемо участие в планирането на антиправителствени протести.
За щастие тя оцеля след ужасяващото си изпитание и се върна към семейството си и към застъпническа работа.
Но Дзамара няма такъв късмет. Той никога не се е върнал у дома при жена си и двете си малки деца.
Всяка година на годишнината от изчезването му жителите на Зимбабве се обръщат към социалните медии, за да си спомнят за него и да излеят разочарованието си от привидно безкрайната война на Зимбабве срещу журналистите и истината.
Въпреки усилията на гражданското общество и основната опозиционна партия, държавата изглежда изключително неохотна да разреши случая на Дзамара и най-накрая да раздаде справедливост на неговото многострадално семейство.
Мугабе е извън властта от 2017 г. и се предполага, че Зимбабве е променена страна, но към днешна дата правителството на Зимбабве дори не си е направило труда да започне разследване на високо ниво за насилственото отвличане на Дзамара.
Това говори много за безмилостното презрение на Хараре към истината и войната срещу онези, които се осмеляват да говорят истината на властта.
Който и да изчезна Дзамара, очевидно е имал намерение да всее много страх у практикуващите медии и да убие журналистиката в малката южноафриканска държава.
До известна степен те са успели.
Съвсем наскоро през февруари местният вестник, NewsHawks, беше принуден да се откаже от разследванията си за Националната армия на Зимбабве след хитри заплахи от страна на висши служители на армията.
Журналистите, които се осмеляват да разследват корупцията във военните и правителството в Зимбабве, все още очакват да бъдат тормозени, незаконно арестувани, измъчвани или по-лошо и до днес.
За съжаление, Зимбабве не е извънредно. Тази склонност да се заплашва или убива пратеникът, за да се скрият горчиви истини, изглежда е ендемична в Африка и по целия свят.
Жоао Шамусе – ветеран от мозамбикски журналист и съсобственик и редактор на онлайн вестника Ponto por Ponto – беше намерен мъртъв в задния двор на къщата си в КаТембе, град Мапуто, на 14 декември 2023 г. Неговите съседи казаха, че са го чули да вика за помощ, преди да млъкнат.
Неговото ужасяващо убийство дойде на фона на вълна от сплашване срещу журналисти и медии в навечерието на общите избори тази година.
В столицата на Лесото Масеру Раликонело „Лекхашаша” Джоки, който беше виден репортер на радиостанция Ts'enolo FM, беше прострелян най-малко 13 пъти от неизвестни нападатели, докато напускаше студиото след шоу в Май 2023 г. Джоки беше силно критичен към държавните служители и смъртта му изглежда е свързана с усилията му да разкрие истината и да държи държавни служители отговорни за действията си.
Би било нередно да се говори за войната срещу говорещите истината, без да се отдаде почит на палестинските журналисти, убити във войната на Израел срещу Газа. Най-малко 88 служители на палестински медии са били убити, тъй като смело са издържали на обстрела, за да разкрият геноцидното насилие на Израел.
Войната на Израел срещу журналистите, които разкриват несправедливостта на неговата окупация и злоупотребата с палестинците, също не започна с тази последна война. Ширин Абу Акле, палестинско-американска журналистка и кореспондент на Ал Джазира, беше застреляна през май 2022 г., докато репортажи за израелска атака в бежанския лагер в Дженин. А Израел беше убил десетки медийни работници преди нея.
Отчаяна съм от загубата на Абу Аклех и всички други смели, възхитителни палестински журналисти, които бяха накарани да млъкнат от израелските бомби и куршуми.
Скърбя за Leqhashasha, Chamusse и всички останали, които бяха убити за разобличаване на корупцията или говорене на истината на властта.
Сърцето ми кърви за семейството на Дзамара и тези на други „изчезнали“ журналисти по целия свят, които вероятно никога няма да научат какво всъщност се е случило с техните близки.
Изпитвам най-голяма болка обаче за онези журналисти, които се страхувам, че ще срещнат подобна съдба през следващите месеци и години.
Наистина, при липсата на сериозни правни последици, има всички шансове други журналисти да изчезнат или да бъдат убити от „неизвестни“ хора в Зимбабве.
Същото важи и за работещите в Лесото, Мозамбик и другаде.
И знаем, че израелските бомби продължават да падат върху палестински журналисти, докато пиша тези редове.
Когато журналист е убит или изчезнал, хората бързо изразяват съчувствие и гласно осъждане. След такива новини нашите графики в социалните медии винаги се изпълват със съобщения, почитащи техния живот и постижения. Правителства, неправителствени организации и международни институции издават изявления и обещават да държат отговорните под отговорност.
Думите на съчувствие и осъждане, разбира се, са похвални, но това, което е необходимо преди всичко, е просто: справедливост.
В случая със Зимбабве, Африканският съюз и Южноафриканската общност за развитие (SADC) трябва да спрат да говорят на думи за свободата на пресата и да изискват отговори от президента Емерсън Мнангагва. И те трябва да предприемат незабавни действия, за да предотвратят повторението на това зверство.
За тази цел всички съответни регионални органи и Африканският съюз трябва да предприемат стъпки за хармонизиране на националните медийни разпоредби и да гарантират, че държавите-членки не приемат закони, които възпрепятстват основните свободи.
Дълго време непокаялите се държави-измамници са подлагали независимо мислещи и принципни журналисти на държавно оркестрирани репресии, насилие и убийства.
Ето защо Международният наказателен съд (МНС) трябва да разследва и преследва израелските служители, които проправиха пътя за смъртта на 88 палестински журналисти.
През декември 2023 г. „Репортери без граници“ (RSF) подаде втората си жалба до МНС за предполагаеми военни престъпления, извършени от израелската армия срещу палестински журналисти. RSF заключи, че Израел умишлено е насочвал палестински журналисти, за да заглуши истината за своите геноцидни действия.
В епоха, в която дезинформацията и дезинформацията са нещо обичайно, милиони животи биха били поставени в постоянна опасност без работата на безстрашни и принципни говорещи истината.
Във време, в което автократи като Мнангагва вярват, че са безукорни, истината не може да се превърне в плашеща стока.
Нищо няма да върне Leqhashasha, Chamusse или Abu Akleh.
И аз не вярвам, че Дзамара някога ще се върне у дома.
Но те завинаги ще останат нашите невъзпяти герои, както всички останали, които загубиха живота си в тази безкрайна глобална война срещу истината и хората, които казват истината.
Нека почетем живота им, като се застъпим за журналистиката и изправим убийците им пред правосъдието.
Нека почетем живота им, като направим всичко възможно, за да сме сигурни, че няма да загубим други смели хора, които казват истината заради безсмисленото държавно насилие.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
