Къща в Йерусалим пази спомените и скръбта от Накба, лишаването от собственост

Палестинският кино режисьор Муайад Алаян едвам е почнал да приказва, когато е пресечен, продуцент го моли да се отмести леко, с цел да може да направи по-добър кадър.

Алаян се усмихва, променяйки позицията си. Трим, и в края на 30-те, той е бил тук и преди. Той знае тази история. Той го е претърпял. Той се взира в камерата и продължава.

Последният филм на Алаян, Къща в Йерусалим, споделя историята на английско еврейско момиче и нейния татко се местят в дом, който са наследили от дядо й в Йерусалим.

На друго равнище обаче става въпрос за доста повече от това.

Филмът на Алаян, пуснат по кината в Обединеното кралство предишния месец, разказва в детайли множеството пресичащи се контузии, протичащи се в разнообразни фамилии, генерации и континенти, всички свързващи се в просторните, добре осветени стаи на внушителната къща от заглавието.

Обстановката, Йерусалим, град, който е разграничен от 1948 година и чиято източна половина е под окупация от 1967 година, остава място на разделяне толкоз надълбоко, колкото и разногласията, които тлеят там.

Във кино лентата младото момиче Ребека отива в Йерусалим с татко си Майкъл след фамилна покруса.

Там тя се сблъсква с Раша, духът на палестинско момиче, затворено в лична покруса, която стига чак до Накба от 1948 година, когато повече от 750 000 палестинци са принудително изгонени от домовете си, с цел да разчистят пътя за Израелско населено място.

Алаян познава добре нещастието на Йерусалим. Той разказва по какъв начин и двете страни на фамилията му са били принудени да изоставен града по време на Накба, споменът за това време продължава да живее в историите на животи и квартали, оставени в предишното.

Вие „ носите тази контузия и тежестта на предишното и спомените с тях “, споделя той пред Ал Джазира. По време на нощно шофиране през Западен Йерусалим преди към 15 години, Алаян се натъкна на сцена, която в последна сметка докара до неговия филм „ Къща в Йерусалим “.

Алаян разказва прекосяването през остарелия квартал на фамилията си, чиято топография той към този момент е познавал посредством историите за месарницата на дядо си, където татко му е работил – манастирите, църквите и учебните заведения, които преди 1948 година са били техният свят.

Там той видя една от обширните остарели къщи, чиито първични притежатели също познаваше.

На алеята беше паркирано такси.

„ Това семейство изнасяше багажа си от микробуса и го вкарваше в къщата. Изглеждаше като новоимигрантско еврейско семейство “, споделя той, описвайки по какъв начин е седял и е гледал по какъв начин родителите и щерка им са си проправяли път през нощта в къщата, а уличната лампа ги е обляла в ефирна, съвсем призрачна светлина.

„ Знаеш ли, помислих си: „ Ами в случай че това момиче срещне призраците на хората, които са живели в тази къща? Какво й е казано от фамилията й за тази къща? “, споделя той за историите, които фамилиите си описват за това по какъв начин са стигнали до такива внушителни и етажни парцели.

„ И какво би могла да открие сама? “

Спомени за Накба

Без да знае нищо за историята на района и със личния си татко, обхванат от тъга, Ребека – и в следствие фенът – е оставена сама да разсее нещастието от предишното.

През идващия час и три четвърти следва прочувствено проучване на ужасите от предишното и по какъв начин те могат да доближат напред, с цел да уловят контузиите на сегашното.

Заедно тематиките за тъга, загуба и мощен блян се пресичат, с цел да основат нещо неповторимо, което приказва толкоз доста за актуалния Йерусалим, колкото и за предишното му.

По-рано този месец десетки хиляди националистически израелци, развяващи флагове, маршируваха през мюсюлманския квартал на Стария град, единствено на няколко благи от мястото, където в този момент живее Алаян, скандирайки расистки лозунги и нападайки палестинците.

На юг, в Газа, броят на жертвите от войната на Израел против анклава надвиши 37 000.

„ Хиляди и стотици хиляди палестинци бяха разселени в Накба през 1948 година “, споделя Алаян. „ Но в никакъв случай, в никакъв случай не съм си представял, че филмът ще бъде пуснат по време на такова време, когато още веднъж стотици хиляди палестинци са разселени, домовете им са разрушени и бомбардирани... хиляди хора са убити и ранени. “

Изобразяването на това през очите на деца, за които ориста на една изчезнала кукла надвива над поколенията окупация и неправда, беше тенденциозен избор.

„ Децата са смели заради своята непорочност “, споделя Алаян, описвайки по какъв начин е употребявал централния воин на Ребека, преместена от Англия и без знания за предишното на района, с цел да изследва Йерусалим и да провокира разказите, в които имат вяра доста модерни Израелците да оправдаят етническото пречистване на палестинците през 1948 година и продължаващата окупация на палестинска територия.

„ На някои се споделя, че това е била празна земя “, споделя той. „ Знаете ли, на някои се споделя, че [палестинците] преди малко са напуснали и къщите са празни “, споделя той недоверчиво.

„ Искам да кажа, чувал съм толкоз доста разнообразни истории “, прибавя той, разказвайки по какъв начин нееднократно са му казвали, че палестинците даже не са от Палестина, а от Йордания и Ирак. Сега, най-малко в Западен Йерусалим, техните следи могат да бъдат открити единствено подземен или във водни резервоари, като останките от изгубена цивилизация, която модерността е заличила.

В тази празнина Алаян слага двете девойки: едното, Ребека, която би трябвало да доближи до предишното от настоящето; и различен, Раша, палестинец, на чийто свят в никакъв случай не е било разрешено да напредне оттатък Накба. Свързва живота им железопътната линия, която минава от къщата в Йерусалим до бежанските лагери във Витлеем – където са се озовали доста от палестинците в Йерусалим.

„ Железопътната линия минаваше пред къщата на дядо ми “, спомня си Алаян.

„ Баща ми, даже когато беше на 70 години... можеше да върви по релсите със затворени очи, тъй като ги помнеше от детството си “, споделя той, описвайки по какъв начин татко му към момента можеше да си спомни дистанцията сред траверсите, до момента в който те си проправяха път около селата на ал-Малиха и останките от други общности, унищожени, с цел да създадат път за израелските пътища и разграничителните стени.

Алаян се облегна на стола си. Продуцентът мълчи.