Бои и сълзи: Северозападна Сирия отбелязва земетресенията от 2023 г.
Джиндирес, Северозападна Сирия – В нощта на 5 февруари хората в Северозападна Сирия останаха будни цяла нощ, до 4:30 сутринта, преди да можеха да затворят очи и да заспят, успокоени, че годишнината от миналогодишните земетресения е отминала, без по някакъв начин да предизвикат друго опустошително земетресение.
Предупреждението не се основаваше на научно предупреждение, а по-скоро на страх, че бедствието, което уби и рани хиляди хора и продължава да разселва още десетки хиляди, по някакъв начин ще се повтори.
От северната част на провинция Алепо до западния и южния Идлиб ефектите от земетресенията все още се виждат в напукани сгради и лагери, пълни с палатки на хора, които са загубили домовете си на фона на война, бедност и намаляваща хуманитарна помощ.
Само развалините са разчистени от улиците.
Jindires, една година по-късно
Рано сутринта на 6 февруари хора започнаха да се събират в галерия в покрайнините на Джиндирес, един от най-тежко засегнатите райони, сред тях бяха много членове на Белите каски, известни още като Гражданска защита на Сирия, които е работил неуморно, за да спаси хората от разрушенията, причинени от земетресенията.
Те бяха там, за да отбележат първата годишнина от земетресенията с публично събитие и изложба.
Те говориха пред пресата за това какво причиниха земетресенията на район, чиято инфраструктура вече беше унищожена от години на война и където острият недостиг на оборудване за спешни случаи е възпрепятствал реакцията при извънредни ситуации.
„Имаше липса на машини и нямаше международни екипи или незабавна помощ, които да ни помогнат да реагираме на бедствието“, каза пред Ал Джазира медиен представител на Белите каски Хамид Катини.
Въпреки че разположиха цялото си налично оборудване, те все още не разполагаха с достатъчно, за да покрият широкоразпространеното унищожение, добави Катини. Дългото забавяне на получаването на каквато и да е помощ в северозападна Сирия причини още повече трудности на вече травматизираното население.
Изображения на загуба
Веднага щом Фатима Хамуди влезе в изложбата, сълзите й започнаха да текат. 50-годишната жена загуби сина си Мохамед, жена му и дъщеря му по време на земетресенията. Неговият петгодишен син, също на име Мохамед, беше единственият оцелял.
„Знаех, че съм го загубил, веднага щом научих за земетресението“, каза Хамуди, която по това време беше в Турция и беше говорила със сина си по телефона предишната вечер.
Веднага щом научи за труса, тя напразно се опита да се свърже със семейството.
„Той беше под развалините цял ден“, каза Хамуди, отбелязвайки, че не е успяла да се сбогува с него и че са й били необходими шест месеца, преди да се върне в Сирия, където живее днес, за да се грижи за нейният внук.
Хамуди обиколи изложбата, гледайки тъжно изображенията на разрушението.
До картини, представящи работата на Белите каски, стоеше художничката Гюлстан Бузу, която каза, че нейните картини изразяват благодарност.
„Опитах се да добавя надежда в рисунките си“, каза тя.
Тя е била в близкия град Африн по време на земетресенията и през последните месеци е използвала изкуството си, за да помогне на засегнатите и е преподавала рисуване и музика на деца, останали сираци от бедствието.
„Все още работим по започването на други образователни проекти през следващите месеци“, каза Бузу.
„Искам да съживя надеждата и да кажа на оцелелите, че преодоляването на бедствието е възможно.“
Стенописи върху разрушени стени
На около час път с кола от Джиндирес, в Маланд, западно от Идлиб, също има артистични възпоменания на това, което удари региона преди година.
Но тук цветовете са пръснати върху повредените стени, които остават изправени, може би като послание на надежда.
„Земетресението остави огромна травма“, каза художникът на графити Салам ал-Хамед пред Ал Джазира. „Още не сме забравили какво се случи.“
През последните няколко дни ал-Хамед и нейните колеги художници от групата „Четка на надеждата“ посетиха няколко от най-засегнатите градове в провинция Идлиб.
Те нарисуваха стенописи, изобразяващи бедствието и Белите каски, спасяващи хора, блокирани под развалините.
„Нашите рисунки бяха свързани със страданието и болката на хората, особено тези, които бяха заседнали под развалините и се молеха за живот, но бяха погребани и мъртви, докато чакаха помощ“, каза ал-Хамед, имайки предвид повече от 4500 хора, убити от земетресенията.
„Други стенописи са за устойчивост, търпение и загуба.“
Разрушенията, смъртта и щетите са неща, с които хората от северозапада, последната област в Сирия, контролирана от опозиционните сили, са свикнали след 13 години война и непрекъснати бомбардировки от правителствените сили и техния съюзник Русия.
Но земетресенията не приличаха на всяко друго бедствие, преживяно в съвременната история на Сирия, оставяйки шок и страх толкова дълбоки, че остават с тях и днес.
