Британският уикенд на насилие

През последните дни Англия стана очевидец на най-големите си вълнения от повече от десетилетие. Нацията трябваше да се възползва от преимуществата на политическата непоклатимост, откакто Лейбъристката партия на премиера сър Кийр Стармър завоюва доста болшинство на общите избори на 4 юли. Вместо това новото държавно управление в този момент се бори с принуждение и вандализъм в дребни и огромни градове нагоре и надолу в страната. Бунтовниците, някои въодушевени от крайнодесни групи, нападнаха служители на реда и обсадиха джамии, а през уикенда една навалица даже нахлу в хотел, в който се обитават търсещи леговище. До неделя вечерта броят на задържаните се повиши до 420.

Бунтовете са увещание, че тлеещото възмущение, даже и да се поддържа от малцинство, може бързо да метастазира и да прерасне в принуждение. Този епизод беше провокиран от ужасяващото ликвидиране на три млади девойки в северозападния град Саутпорт на 29 юли. В обществените медии се завъртяха неистини, че нападателят е бил мохамеданин, търсещ леговище, което се докосна до латентни антиимигрантски и антиислямски предубеждения. Заподозреният не е нито мигрант, нито мохамеданин. Но обстоятелствата не бяха от голяма важност за бунтовниците, доста от които се стремяха да раздават свое лично правораздаване на тълпата или просто да употребяват хаоса, с цел да плячкосват.

Министърът на вътрешните работи Ивет Купър разказа причинителите като „ разбойническо малцинство “. Наистина доста от протестите бяха посрещнати от контрапротестиращи и общности от всички религии и генезис се събраха, с цел да оказват помощ за почистването на улиците си. Йобското държание идва от периферията. Британците имат едно от най-положителните настройки към имиграцията в Европа, съгласно последните изследвания. Страната също по този начин е по-умела в консолидираното на имигрантите в обществото, в сравнение с други напреднали народи, все пак, което крайната десница може да мисли.

И въпреки всичко протестите в действителност съставляват огромно тестване за държавното управление на Стармър. Първо, законът и редът би трябвало бързо да бъдат възобновени. Това значи усилване на полицейското наличие и бързо правораздаване за отговорните. След среща за незабавни дейности на Cobra в понеделник, министър-председателят сподели, че полицията ще има достъп до „ непрекъсната войска от профилирани офицери “ и че правната система ще бъде засилена.

Но протестите също са увещание, че английската система за наказателно правораздаване се нуждае от дълготрайни инвестиции; полицейските чиновници са едва разпръснати, съдилищата към този момент са насъбрани, а пандизите са покрай потенциала си. Системата би трябвало да е подготвена за прояви като този и би трябвало да работи като благонадежден възпиращ фактор.

Второ, чиновниците би трябвало да работят с фирмите за обществени медии, с цел да оказват помощ за попречване на разпространяването на неистини и апели към принуждение онлайн. Слуховете за нападателя от Саутпорт се разпространиха на X, преди същинската му идентичност да бъде разкрита. Инфографики, популяризиращи митингите, също бяха споделени в TikTok и приложението за известия Telegram. Платформите би трябвало да бъдат доста по-ефективни при идентифицирането и отстраняването на злонамерено наличие.

Накрая, държавното управление би трябвало да отнеме топлината от дебата за имиграцията в страната. Настроенията против чужденците бяха разгорещени в последно време, в това число от някои в предходната администрация на консерваторите. На 27 юли се организира най-голямото крайнодесно събиране в Лондон от години насам с към 30 000 участници. На изборите Найджъл Фараж и неговата дясна популистка партия Reform UK печелят няколко места.

Убеждаването на обособените хора, че имиграцията е добра за страната като цяло обаче, изисква освен това от цитиране на няколко стопански данни. Облагодетелстваните региони се нуждаят от стопански благоприятни условия и по-добър достъп до публични услуги. Много от протестите се състояха в северните градове, в това число Ливърпул, Манчестър, Хъл и Стоук, които са изоставени от просперитета в югоизточната част на Англия. Без необятно разпространяване разказите, че чужденците изкупителни жертви ще продължат да намират удобна почва.

След като насилието бъде овладяно и отговорните бъдат глобени, напъните за справяне с първопричините, които подхранват страха от имиграцията, както и каналите, които го усилват — би трябвало да бъдат засилени.