Докато Тръмп премахва световните лидери, демокрацията остава на заден план

Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте

Когато първата администрация на Тръмп сътвори своята тактика за национална сигурност през 2017 година, демокрацията заемаше видно място.

Той дефинира демокрацията като нещо, което „ ние държим скъпо “. В него се споделя, че демократизацията на основните съдружници е един от „ най-големите триумфи на американското държавно майсторство “. В него се споделя, че Западното полукълбо стои „ на върха на просперитета и мира, построени върху народна власт “.

Когато втората администрация на Тръмп разгласява същия документ през декември, доста се беше трансформирало. Демокрацията получи към една четвърт от споменаванията – в някои случаи в действителност с цел да омаловажат нейното значение.

Сега Съединените щати се стремят да изградят постоянни и ползотворни връзки с други страни, се споделя в него, „ без да им постановат демократична или друга обществена смяна, която се разграничава доста от техните обичаи и история “.

Това беше, както отбелязва New York Times, голямо отклоняване от десетилетията на американската външна политика.

И това беше прелиминарен обзор на идните неща.

Сега Тръмп извади водачите на две разнообразни страни през трите месеца, откогато този документ беше оповестен – и в двата случая му даде огромна власт да начертае бъдещето на държавните управления на тези страни. И в двата случая той евентуално е бил още по-пренебрежителен към демокрацията, в сравнение с беше документът.

Във Венецуела администрацията на Тръмп в профил Николас Мадуро единствено с цел да разреши на неговия заместител Делси Родригес да поеме контрола. Това макар че администрацията на Тръмп съобщи, че и двамата са нелегитимно определени.

И в този момент Тръмп подхваща съвсем същия метод в Иран.

Запитан в петък от Дана Баш от CNN дали упорства за либерален Иран, Тръмп сподели изрично: „ Не, споделям, че би трябвало да има водач, който ще бъде почтен и обективен “.

Той сподели: „ Ще работи както във Венецуела “ – т.е. водач, определен не от хората, а частично от Съединени американски щати. Той даже разреши висшият водач аятолах Али Хаменей, който беше погубен при първичните удари, да може да бъде сменен с различен набожен водач.

„ Имам работа с доста религиозни водачи и те са фантастични “, добави Тръмп.

Само преди два месеца Тръмп аплодираше протестиращите и оферираше национална гражданска война. „ Ирански патриоти, ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ДА ПРОТЕСТИРАТЕ – ПРЕВЗЕМЕТЕ ИНСТИТУЦИИТЕ СИ!!!… ПОМОЩТА Е НА ПЪТ “, разгласява той в обществените медии.

Сега той споделя, че тези хора може просто да би трябвало да се оправят с допустим претендент, дейно определен от него, с цел да продължи да управлява ислямска теокрация.

(През миналата седмица Тръмп посочи сюжети, при които иранският народ към момента ще смъкна държавното управление си, само че в последно време той се концентрира повече върху избора на водач за тях.)

Нищо от това не би трябвало да бъде извънредно изненадващо, несъмнено. Години наред Тръмп показва относително малко почитание към демокрацията и постоянно наподобява, че има повече обвързаност и почитание към мощните водачи.

По мотив 10-годишнината от стартирането на акцията му през 2016 година предходната година написах, че едно от най-големите му политически въздействия е било да накара партията му да се откаже от рейгънизма – по какъв начин той „ понижа акцента върху възвишени идеали като народна власт и морал в интерес на по-макиавелистка форма на политика “.

И през втория си мандат той поредно се пробва да смъкна демократичните граници на личната си власт, като в същото време употребява амвона си, с цел да създаде доста по-транзакционна администрация.

В това отношение той демонстрира, че той би предпочел гъвкавите автократи пред реформаторите и изборите.

Но също по този начин е зашеметяващо да го видите на процедура.

Може да разберете, че не желаете да тръгнете по пътя за създаване на народна власт в Иран, където историята демонстрира, че ще бъде доста мъчно и евентуално ще изисква забележителна инвестиция на американски войски и запаси.

Но Венецуела към този момент има постоянна народна власт – в действителност през по-голямата част от втората половина на 20-ти век – и точно в района първата администрация на Тръмп увери, че е на „ прага “ на проспериращо, демократично бъдеще.

И въпреки всичко доста малко откакто Тръмп стартира своя новооткрит задграничен интервенционизъм, той даде да се разбере, че това не е план, ориентиран към разпространяване на демокрацията – в случай че демокрацията въобще е цел.

След отстраняването на Мадуро водачът на венецуелската съпротива Мария Корина Мачадо съобщи: „ Венецуелци, часът на свободата настъпи. “

Тогава Тръмп шокира мнозина, като отхвърли концепцията за инсталирането на Мачадо или опозиционния водач, който администрацията на Тръмп счита за законен победител на изборите през 2024 година, Едмундо Гонзалес Урутия.

„ Тя няма поддръжката в страната или уважението в страната “, сподели Тръмп за Мачадо.