Други реки — Китай през призмата на неговите ученици

„ Въпреки че съм студент по литература “, написа един от студентите на Питър Хеслер в Съчуан, „ не знам по какъв начин да изразя обстоятелствата с думи в този момент. “

Това е една от многото запаметяващи се реплики в Други реки, четвъртата книга за Китай от създател и публицист, който от дълго време е един от най-проницателните и чувствителни задгранични наблюдаващи.

Хеслер Назначаването през 2019 година да преподава писане на нехудожествена литература в Института на Съчуанския университет-Питсбърг в Чънду, четвърт век откакто е преподавал в същата провинция за Корпуса на мира на Съединени американски щати, е един от няколкото прозореца в просветителната система на страната и нейните сегашни и някогашни студенти.

На повече от 400 страници това, което се появява, е портрет на страна, обрисувана, само че не дефинирана от политика и стопанска система. Вместо това, във време на възходящо напрежение със Съединени американски щати, книгата се стреми да употребява образованието, с цел да построи по-фино схващане за изменящия се Китай – подобен, който клони повече към усещането, в сравнение с към студените, твърди обстоятелства.

Лично вложено в този развой въпросите на Хеслър за възпитаници включват личните му дъщери близначки (той е женен за писателката Лесли Т. Чанг), които са записани в пробното главно учебно заведение в Чънду.

Това дава визия от първа ръка за учебен среда, дефинирана от правила и конкуренция, в която учениците са завършени от взаимния напън, който упражняват един върху различен. По математика учениците би трябвало да начертаят всевъзможен тип линия - даже знак минус в уравнение - с линийка. Неговите дъщери се придържат към свободната ръка, до момента в който не получат точки.

Неистовите известия в родителска група в WeChat улавят по-широк обезпокоителен възторг. Хеслер разказва една сцена на родителска вечер. Сякаш самите те са в учебно заведение, очите на родителите са ориентирани напред; те употребяват телефоните си единствено „ с цел да вършат фотоси на слайдове на PowerPoint “.

„ За четири семестъра “, отбелязва той, „ никой не зададе нито един въпрос “. (В Китай въпросът постоянно е: за какво никой не го задава?)

Ролята, която родителите играят в този момент, написа Хеслър, „ е доста по-различна от това, което си припомням през 90-те години “, когато той написа River Town, роман за преподаване в Китай. „ Отгледаха ни, както отглеждаха свине или кокошки “, написа един от някогашните му възпитаници, с който продължава да си написа. „ Нашето дете “, прибавя тя, „ е единствената вяра за нас. “

„ Когато всички са заети да хващат бързо движещия се трен “, написа друга, Емили, „ никой няма време да грижа за някой, който е слязъл. “

Когато всички са заети да се пробват хванете бързо движещия се трен, никой няма време да се грижи за някой, който е слязъл

Емили, студентка

В сегашен Китай влаковете се движат с извънредно високи скорости. Дъщерите на Хеслер се оказват забравени за партийната агитация, само че когато става дума за „ надпревари и трофеи “, те не могат да устоят. Всички се оплакват от интензивността на гаокао, народен изпит за 18-годишни. Това е „ грубо “, написа Саринщайн, сегашен студент в университета. Но това също е „ неудовлетворителен компромис “.

В личния опит на Хеслер има чувство за компромис. Договорът му не е подновен; той е докладван за коментар за националния суверенитет в полето на студентско есе; той се подлага на вариантите на нулевата Covid система. Понякога писането му разкрива политическите настроения, като когато съумява да разбере за какво несъмнено голф игрище не употребява голф в китайското си име (централното държавно управление не утвърждава игрищата, които се развиват върху обработваема земя).

В такива условия умеенето му се крие колкото в четенето, толкоз и в писането. Най-добрите моменти в книгата постоянно идват от неговите възпитаници. Едната разказва гледане на филм за Културната гражданска война със фамилията си, до момента в който татко й, показателно, излиза в градината. „ Патиците плуваха постепенно през езерото “, написа различен в фрагмент за „ елементарния живот “.

В Китай има чувство за непрочетени редове. Живях в учебно заведение в Нанкин през 2011-12 г.; децата започнаха час рано и приключиха късно. Веднъж демонстрирах клипа на „ Walrus and the Carpenter “ от кино лентата „ Алиса в страната на чудесата “. Димът от пурата на морж е „ като дима на фабриките “, написа един възпитаник.

Въпреки че са млади, Хеслер вижда своите възпитаници като „ остарели души “. Подобно на него, те имат известна независимост от преценка, която е измежду многото достижения на други реки. Те „ схванаха минусите на системата, а също и неговите изгоди “. Въпреки, или може би заради личното си схващане, Хеслер в никакъв случай не навлиза в тази система толкоз цялостно, колкото може да се счита за допустимо.

Неговото писане е най-лирично, когато, високо на плато, той гледа нагоре на „ купола на ясното синьо небе “. Но това не са платата на Съчуан. Дотогава той към този момент е в Колорадо и щерка му, съвсем невъобразимо, стои на покрива на учебното заведение.

Other Rivers: A Chinese Education от Peter Hessler Atlantic Books £25 /Penguin Press $32, 464 страници

Томас Хейл е кореспондентът на FT в Шанхай

Присъединете се към нашата онлайн група за книги във Фейсбук на и се абонирайте за нашия подкаст, където и да слушате