Две години война за Русия потопиха страната още по-дълбоко в мрак

Преди две години, когато Русия стартира пълномащабното си навлизане в Украйна, аз бях измежду многото дългогодишни наблюдаващи на Кремъл, които сбъркаха.

Малцина биха могли да проумеят за какво Владимир Путин, пресметливият водач на Русия, би се впуснал в такова рисковано военно премеждие, изключително когато елементарната опасност от съветска инвазия към този момент дава резултати.

През юни миналата година, до момента в който съветските сили се струпаха покрай Украйна, президентът на Съединени американски щати Джо Байдън се срещна с Путин на среща на високо ниво в жанр на суперсила, описвайки Съединени американски щати и Русия като „ две велики сили “, издигащи съветския водач, откакто предходни администрации на Съединени американски щати се пробваха да омаловажат Русия въздействие.

В дните преди нашествието през 2022 година Вашингтон предложи „ прагматична оценка “ на опасенията на Москва за сигурността, сигнализирайки подготвеност за компромис.

Насочването на съветски сили против една от най-големите непрекъснати армии в района изглеждаше извънредно неразумно и затова малко евентуално.

Имаше обаче и други, които вярно виждаха нахлуването като неизбежно, разбирайки по-добре желанията на Кремъл и решително предсказвайки бърза съветска победа в ръцете на доста превъзхождащите сили на Москва.

Две години по-късно ми харесва да мисля, че тези от нас, които се съмняваха в решимостта на Кремъл, грешаха заради верните аргументи.

Това, което Москва към момента евфемистично назовава специфична военна интервенция, е кървава баня с пагубни размери, невиждана в Европа от генерации. Дори консервативни оценки сочат, че броят на убитите и ранените е стотици хиляди хора от всяка страна. Малките облаги, като неотдавнашното завладяване на Авдиевка, пристигнаха на голяма цена.

Някога уважаваната войска на Русия се оказа мъчително неподготвена и уязвима за съвременни оръжия в ръцете на решителната украинска опозиция. Дори в случай че войната завърши на следващия ден, евентуално ще отнеме доста години, с цел да се възвърне нейната мощ и бройка.

А последните две години на брутална война изкривиха и изкривиха Русия и вътрешно.

Стотици хиляди нейни жители са избягали в чужбина, с цел да избегнат наборната военна работа. Разочарованието от метода, по който се води войната, предизвика въоръжено въстание, при което наемниците на Вагнер с оръжие маршируват към Москва, поставяйки невиждано предизвикателство пред властта на Кремъл.

Международното пренебрежение трансформира Русия в най-тежко глобената страна в света. Дори президентът Путин е упрекнат във военни закононарушения в Хага.

А в този момент най-гласовият критик на Путин – Алексей Навални – е мъртъв. На фона на по-широко потушаване на несъгласието, тази страна потъна още повече в изолираност и мрак.

Погледнете по-дълго и посоката на придвижване наподобява трагично ясна.

Бях в Чечня, когато през 2000 година новоиздигнатият президент Путин докара бунтовния съветски район до петите, отприщвайки безмилостната съветска войска. Ще ги бомбардираме в пристройката, означи той с недодялан, само че известен рефрен.

През 2004 година водеща съветска журналистка Анна Политиковская беше убита на рождения ден на Путин. Нейните смели послания от Чечня удариха струна. Други критици бяха заглушени вкъщи и в чужбина.

До 2008 година Путин се намеси в прилежаща Грузия, отделяйки проруски райони от грузинската страна. Преди територията на Крим да бъде анексирана от Украйна през 2014 година, съветските сили години наред сполучливо подкрепяха сирийския режим в бруталното потушаване на протеста от тази страна, макар интернационалното наказание.

Но 24 февруари 2022 година беше повратен.

Не става въпрос единствено за това, че Путин е сбъркал в упоритостта си да завладее Украйна, макар че това, което се смяташе за лимитирана акция, в този момент е война с отворен край.

По-скоро неговата пълномащабна инвазия в Украйна беше моментът, в който Путин най-сетне изостави всякакво сходство на съдействие със Запада и всички искания, че несъгласието и рецензията в тази велика нация ще бъдат толерирани.

И сега има малко признаци за смяна в курса.

Всъщност, две години след началото на своята Специална военна интервенция, Путин стяга властта си, като съперниците му са заглушени, а изборите през март би трябвало да потвърдят петия му президентски мандат.

Частно доста руснаци не престават да се надяват, че един ден ще има смяна в курса. Но малко на брой имат вяра, че е малко евентуално да е в този момент или даже скоро.