ЕС планира да ускори известна финансова помощ за Египет. Обичайните предпазни мерки за финансиране няма да се прилагат
БРЮКСЕЛ (АП) — Европейският съюз възнамерява да проследи бързо част от парите си за помощ за Египет, като използва процедура за спешно финансиране, която заобикаля парламентарния контрол и други предпазни мерки, според президента на изпълнителната власт на блока.
1 милиард евро (1,1 милиарда долара), предназначени за това, са част от по-голям пакет от 7,4 милиарда евро (8 милиарда долара) финансова помощ за северноафриканската държава, която ЕС обяви на 17 март.
Египет от години разчита на дарения в брой, често от богати арабски държави от Персийския залив, тъй като нарастват опасенията, че икономическият натиск и регионалните конфликти могат да изтласкат повече мигранти от региона към бреговете на Европа.
Пакетът на ЕС включва тригодишни безвъзмездни средства и благоприятни заеми за най-населената държава в арабския свят. Повечето от средствата – 5 милиарда евро (5,4 милиарда долара) – са известни като макрофинансова помощ или МФП и ще бъдат изплатени директно на централната банка на Египет.
Рядко се случва ЕС да заобиколи предпазните мерки, но изборите за Европейски парламент са насрочени за 6-9 юни - график, който, ако проверките бъдат приложени, ще забави предоставянето на тези пари.
Имайки предвид тези социологически проучвания, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви планове за „спешна операция по МФП за до 1 милиард евро“ за Египет, отбелязвайки в писмо до председателя на Европейския парламент Роберта Метсола „бързо влошаващата се икономика на страната и фискална ситуация.“
Писмото, видяно от Асошиейтед прес, предшества обявяването на сделката с Египет.
Фон дер Лайен обвини „много голямо излагане на икономическите ефекти от пълномащабната война на Русия от агресията срещу Украйна, войните в Газа и Судан и атаките на хутите в Червено море“ и каза, че е „наложително да се гарантира, че първият значителен принос“ ще стигне до Египет до края на 2024 г.
За да направи това, комисията ще използва рядко използвана част от договорите на ЕС, член 213, който постановява, че 27-те страни членки трябва да одобрят средствата, но не и парламентът, единствената демократично избрана институция на блока.
Дори когато COVID-19 се разпространи през 2020 г. и ЕС спаси правителства от Балканите до Близкия изток, този път не беше поет. Нито пък се използва за поддържане на разбитата от война икономика на Украйна, въпреки че Киев се възползва от него преди десетилетие, когато Русия анексира Крим и повиши цените на природния газ.
Освен премахването на необходимостта от парламентарен контрол, спешната процедура за финансиране също заобикаля изискването за оценка на въздействието върху ефектите от помощта.
Фон дер Лайен каза, че новият парламент, който ще бъде сформиран след изборите за ЕС, ще бъде „напълно ангажиран“ за оставащите 4 милиарда евро (4,3 милиарда долара) МФП за Египет, които ще бъдат изплатени, когато Кайро се съгласи да приложи „по-всеобхватни“ реформи.
Сделката включва също инвестиционен план от 1,8 милиарда евро (1,9 милиарда долара) и 600 милиона евро (647 милиона долара) под формата на заеми, включително най-малко 200 милиона евро (217 милиона долара), които ще отидат в Египет за „управление на миграцията“.
Бързите пари ще инжектират така необходимите средства в Египетската икономика, която беше силно засегната от години на строги икономии от страна на правителството, пандемията от коронавирус, последиците от пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и наскоро войната Израел-Хамас в Газа.
Обикновено МФП са предназначени за правителства с тежки икономически проблеми и за насърчаването им да въведат реформи. И все пак комисията признава, че Египет е „муден“ по отношение на преразглеждането на политиката и вече има „назад от вътрешни реформи“, за да се справи.
Миграцията е ключов фактор, движещ силата на сделката между ЕС и Египет. Както и в предишните години, това ще бъде изборен въпрос в ЕС и основните партии искат да намалят броя на пристигащите, за да лишат крайнодесните от гориво за кампанията.
Сделката в Кайро дойде само седмици след сключването на пакт запечатан с Мавритания, включващ пари за подпомагане на страната - основен транзитен център за хора, движещи се през Африка към Европа - засилване на граничната сигурност.
По-съществено споразумение беше сключено с Тунис миналия юли, разширявайки модела на блок, разработен с Турция през 2015 г., за да спре мигрантите да достигат до Европа.
Въпреки че египетското крайбрежие не е било ключова отправна площадка за трафиканти на хора, изпращащи претъпкани лодки през Средиземно море към Европа, Египет е изправен пред миграционен натиск от региона, с допълнителната надвиснала заплаха, че войната Израел-Хамас може да се разпространи в него граници.
Комисията, попитана от АП какви условия трябва да спазва Египет, за да получи спешно финансиране, каза, че „уместните и осъществими приоритети за реформи ще трябва (да) бъдат избрани, като се вземе предвид съответният времеви хоризонт“.
В уебсайта на комисията се казва, че макрофинансовата помощ трябва да бъде „изключителна по своята същност“ и че „предварително условие за предоставяне на МФП е зачитането на човешките права и ефективните демократични механизми.“
Amnesty International призова ЕС да постави нарушенията на правата в центъра на отношенията с Египет – и комисията признава, че „предизвикателствата пред човешките права в Египет остават значителни.“
Все пак изпълнителната власт на ЕС твърди, че „политическото ръководство в Египет е предприело няколко стъпки, поставяйки по-голям акцент върху важността на зачитането на човешките права“ през последните години.
По-рано този месец Египет пусна своята валута и обяви сделка с Международния валутен фонд за увеличаване на спасителния си заем от $3 милиарда на $8 милиарда, като се опита да подкрепи икономика, засегната от зашеметяващ недостиг на чуждестранна валута и растяща инфлация.
Кайро хазната също ще бъде попълнена с 35 милиарда долара от мащабен проект, включващ консорциум от Емирства за съвместно развитие на средиземноморския град Рас ел-Хекма.
Откакто дойде на власт през 2013 г., египетският президент Абдел Фатах ел-Сиси разчиташе в голяма степен на арабските държави от Персийския залив, откъдето приблизително повече от 100 милиарда долара влязоха в Египет чрез депозити в централната банка, помощ за гориво и друга подкрепа.
___
Следете отразяването на AP по въпросите на миграцията на https://apnews.com/hub/migration
