ЕЦБ ще започне да намалява лихвените проценти през второто тримесечие на 2024 г., прогнозират икономисти
Понижаващата се инфлация ще накара Европейската централна банка да започне да намалява лихвените проценти до второто тримесечие на 2024 г., според мнозинството икономисти, анкетирани от Financial Times.
Очакванията за намаляване на лихвените проценти се засилиха, след като инфлацията в еврозоната се забави до 2,4 процента през ноември, спад от своя връх над 10 процента година по-рано и само малко над 2 процента цел на ЕЦБ.
Почти 60 процента от респондентите в проучването на FT прогнозираха, че инфлацията ще достигне прага от 2 процента през 2024 г., въпреки че някои казаха, че е вероятно оттам отново да се ускори.
„Инфлацията може скоро да падне под 2 процента през второто тримесечие на 2024 г.“, каза Фрици Кьолер-Гайб, главен икономист в германската държавна банка за развитие KfW. „И все пак през по-голямата част от годината процентът на инфлация ще бъде малко над 2 процента.“
ЕЦБ предупреди, че очаква инфлацията да се ускори отново през декември, преди бавно да спадне до целта си в средата на 2025 г. Изабел Шнабел, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, наскоро каза пред вестник Süddeutsche Zeitung: „Имаме още много да извървим и ще видим колко трудна ще бъде известната последна миля.“
Колко бързо ще отшуми ценовият натиск е ключовият въпрос, тъй като централната банка решава кога да започне да намалява разходите по заемите.
Само двама от 48 анкетирани икономисти от FT прогнозират, че ЕЦБ ще започне да намалява лихвите през първите три месеца на 2024 г., въпреки инвеститорите ценообразуване при по-голяма от 50 процента вероятност за подобно движение през март.
„Прекалено бавното намаляване на лихвите [може] да се окаже по-вредно за доверието в ЕЦБ, отколкото неуспехът да повиши бързо лихвите в отговор на енергиен шок“, каза Давиде Онеглия, ръководител на европейския и глобален макросектор в TS Lombard.
ЕЦБ повиши депозитната си лихва от минус 0,5 процента миналата година до най-високото си ниво от 4 процента, в отговор на най-големия скок на потребителските цени за едно поколение.
Почти 42 процента от икономистите казаха, че смятат, че ЕЦБ е затегнала прекалено много паричната политика, като е повишила лихвите твърде високо, докато половината от тях казаха, че реакцията й е била „почти правилно“ и само 2 процента смятат, че все още не е направила достатъчно.
„ЕЦБ повиши лихвените проценти много агресивно — в големи количества и бързо — и има риск да е надценила силата на икономиката на еврозоната и прекалено затегнати“, каза Щефан Герлах, бивш заместник-ръководител на централната банка на Ирландия, който е главен икономист на EFG Bank.
Една трета от икономистите прогнозираха, че ЕЦБ ще изчака до втората половина на годината да започне да намалява разходите по заемите, докато един от осем смяташе, че това няма да се случи до 2025 г. След като съкращенията започнаха, икономистите средно очакваха ЕЦБ да продължи да намалява лихвения процент по депозитите, докато достигне близо 2,25 процента.
Малко повече от половината респонденти казаха, че не смятат, че доверието в ЕЦБ е било сериозно накърнено въпреки критиките, че е била твърде бавна, за да започне да повишава лихвените проценти миналата година, докато една трета каза, че репутацията й е била опетнена.
Ерик Дор, директор по икономически изследвания в IESEG School of Management, каза, че скокът и последващият спад на цените на енергията повдигат въпроси относно способността на ЕЦБ да контролира инфлацията.
„Настоящото намаление на общия темп на инфлация по същество се дължи на спада на цените на енергията, пряко и непряко“, каза той, добавяйки: „Има малко доказателства, че увеличението на лихвените проценти пряко потиска съвкупното търсене.“
Нивата на дълга на няколко ЕС правителствата са се повишили до рекордни нива над 100 процента от брутния вътрешен продукт през последните години, включително Италия, Франция и Испания. Но повечето икономисти бяха оптимистични относно риска от финансова криза.
Почти 80 процента казаха, че спредът между доходността на 10-годишните облигации на силно задлъжнели страни от Южна Европа и тези на Германия е малко вероятно да нарасне значително. „Няма да се изненадам да видя спредовете в периферията на Европа да спадат още повече през 2024 г.“, каза Катрин Найс, главен европейски икономист в инвеститора PGIM Fixed Income.
ЕС наскоро договори нови правила за дълга и дефицита, които ще изискват най-много правителствата да ограничат разходите си. Сандра Филипен, главен икономист в холандската банка ABN Amro, определи „устойчивостта на дълга, тъй като политиците започват да се обръщат към строги икономии“ като един от основните рискове, надвиснали над икономиката на еврозоната.
