ЕЦБ ще започне да намалява лихвените проценти през второто тримесечие на 2024 г., прогнозират икономисти

Понижаващата се инфлация ще накара Европейската централна банка да стартира да понижава лихвените проценти до второто тримесечие на 2024 година, съгласно болшинството икономисти, интервюирани от Financial Times.

Очакванията за понижаване на лихвените проценти се ускориха, откакто инфлацията в еврозоната се забави до 2,4 % през ноември, спад от своя връх над 10 % година по-рано и единствено малко над 2 % цел на ЕЦБ.

Почти 60 % от респондентите в изследването на FT предвидиха, че инфлацията ще доближи прага от 2 % през 2024 година, макар че някои споделиха, че е евентуално оттова още веднъж да се форсира.

„ Инфлацията може скоро да падне под 2 % през второто тримесечие на 2024 година “, сподели Фрици Кьолер-Гайб, основен икономист в немската държавна банка за развиване KfW. „ И въпреки всичко през по-голямата част от годината процентът на инфлация ще бъде малко над 2 %. “

ЕЦБ предизвести, че чака инфлацията да се форсира още веднъж през декември, преди постепенно да спадне до задачата си в средата на 2025 година Изабел Шнабел, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, неотдавна сподели пред вестник Süddeutsche Zeitung: „ Имаме още доста да извървим и ще забележим какъв брой сложна ще бъде известната последна миля. “

Колко бързо ще отшуми ценовият напън е основният въпрос, защото централната банка взема решение по кое време да стартира да понижава разноските по заемите.

Само двама от 48 интервюирани икономисти от FT предвиждат, че ЕЦБ ще стартира да понижава лихвите през първите три месеца на 2024 година, макар вложителите ценообразуване при по-голяма от 50 % възможност за сходно придвижване през март.

„ Прекалено бавното понижаване на лихвите [може] да се окаже по-вредно за доверието в ЕЦБ, в сравнение с неуспехът да увеличи бързо лихвите в отговор на енергиен потрес “, сподели Давиде Онеглия, началник на европейския и световен макросектор в TS Lombard.

ЕЦБ увеличи депозитната си рента от минус 0,5 % предходната година до най-високото си равнище от 4 %, в отговор на най-големия скок на потребителските цени за едно потомство.

Почти 42 % от икономистите споделиха, че считат, че ЕЦБ е стегнала прекомерно доста паричната политика, като е повишила лихвите прекомерно високо, до момента в който половината от тях споделиха, че реакцията й е била „ съвсем вярно “ и единствено 2 % считат, че към момента не е направила задоволително.

„ ЕЦБ увеличи лихвените проценти доста нападателно — в огромни количества и бързо — и има риск да е надценила силата на стопанската система на еврозоната и прекомерно затегнати “, сподели Щефан Герлах, някогашен заместник-ръководител на централната банка на Ирландия, който е основен икономист на EFG Bank.

Една трета от икономистите предвидиха, че ЕЦБ ще изчака до втората половина на годината да стартира да понижава разноските по заемите, до момента в който един от осем смяташе, че това няма да се случи до 2025 година След като съкращенията започнаха, икономистите приблизително чакаха ЕЦБ да продължи да понижава лихвения % по депозитите, до момента в който доближи близо 2,25 %.

Малко повече от половината респонденти споделиха, че не считат, че доверието в ЕЦБ е било съществено накърнено макар рецензиите, че е била прекомерно мудна, с цел да стартира да покачва лихвените проценти предходната година, до момента в който една трета сподели, че репутацията й е била опетнена.

Ерик Дор, шеф по стопански проучвания в IESEG School of Management, сподели, че скокът и последващият спад на цените на силата повдигат въпроси по отношение на способността на ЕЦБ да управлява инфлацията.

„ Настоящото понижение на общия ритъм на инфлация всъщност се дължи на спада на цените на силата, директно и непряко “, сподели той, добавяйки: „ Има малко доказателства, че нарастването на лихвените проценти директно потиска съвкупното търсене. “

Нивата на дълга на няколко Европейски Съюз държавните управления са се повишили до рекордни равнища над 100 % от брутния вътрешен артикул през последните години, в това число Италия, Франция и Испания. Но множеството икономисти бяха оптимистични по отношение на риска от финансова рецесия.

Почти 80 % споделиха, че спредът сред доходността на 10-годишните облигации на мощно задлъжнели страни от Южна Европа и тези на Германия е малко евентуално да нарасне доста. „ Няма да се изненадам да видя спредовете в периферията на Европа да спадат още повече през 2024 година “, сподели Катрин Найс, основен европейски икономист в вложителя PGIM Fixed Income.

Европейски Съюз неотдавна контракти нови правила за дълга и недостига, които ще изискват най-вече държавните управления да лимитират разноските си. Сандра Филипен, основен икономист в холандската банка ABN Amro, дефинира „ устойчивостта на дълга, защото политиците стартират да се обръщат към строги икономии “ като един от главните опасности, надвиснали над стопанската система на еврозоната.