Хаитяните се борят да оцелеят, търсейки храна, вода и безопасност, докато гангстерското насилие задушава столицата
Животът в Порт-о-Пренс се превърна в игра за оцеляване, тласкайки хаитяните до нови граници, докато се борят да останат в безопасност и живи, докато бандите завладяват полицията, а правителството остава до голяма степен отсъстващо
От DÁNICA COTO Associated Press, 21 април 2024 г., 2:11 ч. Хаитянски гурди — около 7 американски цента.“Всеки да дава каквото има!” мъжът крещи, докато хваща ръцете и ръцете на хора, влизащи в квартал в столицата на Порт-о-Пренс, който е бил мишена на насилствени банди.
The общността наскоро гласува да закупи метална барикада и да я инсталира сами, за да се опита да защити жителите от безмилостното насилие, което уби или рани повече от 2500 души в Хаити от януари до март.
„Всеки ден се събуждам и намирам мъртво тяло", каза Нуне-Карме Манун, служител по имиграцията.
Животът в Порт-о-Пренс се превърна в игра за оцеляване, тласкайки хаитяните към нови граници, докато се борят да останат в безопасност и живи, докато бандите завладяват полицията, а правителството до голяма степен отсъства. Някои монтират метални барикади. Други натискат силно газта, докато шофират близо до зони, контролирани от банди. Малцината, които могат да си го позволят, трупат запаси от вода, храна, пари и лекарства, доставките от които намаляха след затварянето на основното международно летище в началото на март. Най-голямото морско пристанище на страната е до голяма степен парализирано от мародерски банди.
„Хората, живеещи в столицата, са затворени и няма къде да отидат“, Филип Бранша, Международна организация за шеф на миграцията в Хаити, се казва в скорошно изявление. „Столицата е обкръжена от въоръжени групи и опасност. Това е град под обсада.“
Телефоните често звънят със сигнали, съобщаващи за стрелба, отвличания и фатални стрелби, а някои супермаркети имат толкова много въоръжена охрана, че приличат на малки полицейски участъци.
Нападенията на банди се случваха само в определени райони, но сега могат да се случат навсякъде и по всяко време. Оставането вкъщи не гарантира безопасност: Един мъж, играещ с дъщеря си у дома, беше прострелян в гърба от заблуден куршум. Други са убити.
Училищата и бензиностанциите са затворени, като горивото на черния пазар се продава за 9 долара за галон, приблизително три пъти над официалната цена. Банките забраниха на клиентите да теглят повече от 100 долара на ден, а чековете, които преди отнемаха три дни, сега отнемат месец или повече. Полицейските служители трябва да чакат седмици, за да получат заплащане.
„Всеки е подложен на стрес“, каза Изидор Гедеон, 38-годишен музикант. „След бягството от затвора хората не вярват на никого. Държавата няма контрол.“
Банди, които контролират приблизително 80% от Порт-о-Пренс, започнаха координирани атаки на 29 февруари, насочени към критично състояние инфраструктура. Те подпалиха полицейски участъци, застреляха летището и нахлуха в двата най-големи затвора в Хаити, освобождавайки повече от 4000 затворници.
По това време министър-председателят Ариел Хенри беше на посещение в Кения, за да настоява за разполагането на полицейски сили, подкрепяни от ООН. Хенри остава заключен в Хаити и преходен президентски съвет, натоварен да избере следващия министър-председател и кабинет на страната, може да положи клетва още тази седмица. Хенри обеща да подаде оставка, след като бъде избран нов лидер.
Малцина вярват, че това ще сложи край на кризата. Не само бандите отприщват насилие; Хаитяните прегърнаха движение за бдителност, известно като „bwa kale“, което уби няколкостотин заподозрени членове на банди или техни съдружници.
„Има определени общности, които не мога не отивам, защото всеки се страхува от всеки“, каза Гедеон. „Можеш да си невинен и да се окажеш мъртъв.“
Повече от 95 000 души са избягали от Порт-о-Пренс само за един месец, докато банди нападат общности, подпалват домове и убиват хора в територии, контролирани от техните съперници.
Онези, които бягат с автобус към южните и северните региони на Хаити, рискуват да бъдат групово изнасилени или убити, докато минават през контролирани от банди зони, където въоръжени лица са открили огън.
Насилието в столицата е оставило около 160 000 души без дом, според IOM.
„Това е ад“, каза Нелсън Ланглоа, продуцент и оператор.
Ланглоа, съпругата му и три деца прекараха две нощи легнали на покрива на дома си, докато банди нахлуваха в квартала.
„От време на време надничахме, за да видим кога можем да избягаме,“ спомня си той.
Принуден да се раздели поради липсата на подслон, Ланглоа живее в храм на Воду, а жена му и децата му са другаде в Порт-о- Принц.
Както повечето хора в града, Ланглоа обикновено остава на закрито. Дните на пикапи на футболни игри по прашни пътища и нощите на пиене на бира Престиж в барове с хип-хоп, реге или африканска музика отдавна отминаха.
“ Това е затвор на открито“, каза Ланглоа.
Насилието също така принуди предприятия, държавни агенции и училища да затворят, оставяйки множество хаитяни безработни.
Манун, държавен служител по имиграцията, каза, че печели пари от продажба на пречистена вода, откакто няма работа, защото депортациите са в застой.
Междувременно Gédéon каза, че вече не свири на барабани, за да си изкарва прехраната, отбелязвайки, че баровете и другите заведения са затворени. Той продава малки найлонови торбички с вода на улицата и се е превърнал в майстор, монтира вентилатори и поправя уреди.
Дори студентите се присъединяват към работната сила, докато кризата задълбочава бедността в Хаити.
Съли, 10-класник, чието училище затвори преди почти два месеца, стоеше на ъгъла на улицата в общността на Pétion-Ville и продаваше бензин, който купува на черния пазар.
„Трябва да внимаваш“, каза Съли, който помоли фамилното му име да не бъде споменавано за безопасност. „През сутринта е по-безопасно.“
Той продава около пет галона на седмица, генерирайки приблизително $40 за семейството си, но не може да си позволи да се присъедини към съучениците си, които са обучение от разстояние.
„Онлайн класът е за хора с по-голям късмет от мен, които имат повече пари“, каза Съли.
Миналата седмица Европейският съюз обяви стартирането на хуманитарен въздушен мост от централноамериканската държава Панама до Хаити. Пет полета кацнаха в северния град Cap-Haïtien, мястото на единственото функциониращо летище на Хаити, като донесоха 62 тона лекарства, вода, оборудване за спешни подслони и други основни консумативи.
Но няма гаранция, че критичните артикули ще достигнат до онези, които най-много се нуждаят от тях. Много хаитяни остават в капан в домовете си, неспособни да купуват или търсят храна сред свистящите куршуми.
Хуманитарни групи казват, че близо 2 милиона хаитяни са на ръба на глада, повече от 600 000 от тях деца.
Въпреки това хората намират начини да оцелеят.
Обратно в квартала, където жителите монтират метална барикада, прехвърчат искри, докато един мъж реже метал, докато други гребат и бъркат цимент. Те са в ход и се надяват скоро да завършат проекта.
Други остават скептични, позовавайки се на доклади за банди, скачащи в товарачи и друго тежко оборудване, за да съборят полицейски участъци и отскоро метални барикади.
