Италия се ангажира да намали дефицита въпреки рязко нарастващите разходи за данъчни кредити

Италианското правителство очерта планове да приведе бюджетния си дефицит в съответствие с лимитите на ЕС до 2026 г., въпреки повишаването на прогнозните разходи за схемите за данъчни кредити до 219 милиарда евро и намаляването неговата прогноза за растеж.

„Опустошителното въздействие“ върху публичните финанси на т. нар. схема Superbonus беше основната причина съотношението дълг/БВП на Италия да се повиши през следващите три години, вместо да спада като планирано по-рано, каза финансовият министър Джанкарло Джорджети във вторник.

Джордети прогнозира, че разходите за данъчни кредити и други стимули за подобряване на дома ще достигнат 219 милиарда евро, повече от 10 процента от брутния вътрешен продукт. Това бележи рязко увеличение в сравнение с оценката на премиера Джорджия Мелони за 140 милиарда евро, която тя обяви миналата есен.

Стартиран през 2020 г. с междупартийна подкрепа в разгара на пандемията Covid-19, Superbonus предложи на италианските собственици на жилища търгуеми данъчни кредити от 110 процента за предприемане на подобрения за повишаване на енергийната ефективност на домовете им.

Програмата предизвика строителен бум, който подкрепи растежа, но също така беше помрачен от измами и растящи разходи, тъй като собствениците на жилища нямаха голям стимул да икономисват в проектите си.

„Ние го направихме не очаквах или по-скоро не желаех катастрофата на Superbonus,” каза Джорджети.

Въпреки нарастващите разходи за Superbonus, които преди са накарали правителството да превиши целите си за дефицит, Рим се придържа към прогнозата си за фискалния дефицит да падне до 4,3 процента от БВП тази година, преди да достигне 3 процента през 2026 г. и 2,2 процента през следващата година.

Въпреки това правителството обяви миналия месец, че дефицитът за 2023 г. е достигнал 7,2 процента от БВП, доста над официалната цел от 5,3 процента.

Във вторник италианското финансово министерство също намали прогнозата си за растеж за тази година до 1 процент, по-малко от прогнозата си за 1,2 процента през септември, но все още над 0,6 на сто, предвидени от централната банка на Италия и 0,7 на сто от МВФ.

Министерството изчисли, че съотношението дълг/БВП на страната ще нарасне от 137,8% тази година до 139,8% през 2026 г. Въпреки че това е спад от неотдавнашния му връх над 140%, все още е второто най-високо ниво на публичен дълг в ЕС след Гърция.

Като се има предвид високият бюджетен дефицит на Италия и относително слабият растеж, очакван през следващите няколко години, някои икономисти са скептични относно способността на страната да доведе публичните си финанси до в съответствие с новите фискални правила на ЕС, които влизат в сила тази година.

Очаква се Италия да бъде една от повече от 10 страни от ЕС, които биха нарушили новите фискални правила на блока, които имат за цел да ограничат годишните дефицити до 3 процента и общ дълг до 60 процента от БВП, което може да доведе до санкции от страна на Европейската комисия.

„Някои от най-големите рискове са в страни, където лихвените проценти са били повдигнати от глобални или регионални фактори без съответно увеличение на растежа“, каза Нийл Ширинг, главен икономист в Capital Economics. „Италия продължава да бъде причина за безпокойство в това отношение.“

Инвеститорите изглеждаха сравнително необезпокоявани от дълговите проблеми на Рим, подпомогнати от Европейската централна банка, която купи облигации на Италия и други правителства до края на тази година и неговата схема за закупуване на повече, ако разходите по заемите скочат по неоправдан начин.

Внимателно наблюдаваният спред между доходността на 10-годишните облигации на Италия и тази на Германия спадна до двегодишно дъно от под 1,2 процентни пункта миналия месец. Оттогава обаче той се е повишил над 1,3 пункта.

Ширинг каза, че досега Италия е „прелитала под радара“ отчасти благодарение на „по-помирителния подход на правителството на Мелони към ЕС“. Но като се има предвид „мрачната“ дългосрочна динамика на дълга на Италия, той каза, че „би било забележително, ако успее да остане извън огневата линия завинаги“.

Икономистите изразиха подобни опасения относно Франция, която каза последно месец бюджетният й дефицит ще бъде 5,5 процента от БВП миналата година, значително по-широк от прогнозата от 4,9 процента, повишавайки публичния й дълг до 111 процента от БВП.

Италия обаче има и двете по-слаб растеж перспективи и по-високи разходи за заеми от Франция, което затруднява намаляването на дълга й. Ширинг прогнозира, че Италия ще нарасне с 0,5% тази година, под френския растеж от 1,2%, което означава, че „има по-малко място нещата да се объркат в Италия“.

Последвайте ни в