Италия се ангажира да намали дефицита въпреки рязко нарастващите разходи за данъчни кредити

Италианското държавно управление очерта проекти да приведе бюджетния си недостиг в сходство с лимитите на Европейски Съюз до 2026 година, макар повишението на прогнозните разноски за схемите за данъчни заеми до 219 милиарда евро и намаляването неговата прогноза за напредък.

„ Опустошителното влияние “ върху обществените финанси на така наречен скица Superbonus беше главната причина съотношението дълг/БВП на Италия да се увеличи през идващите три години, вместо да спада като планувано по-рано, сподели финансовият министър Джанкарло Джорджети във вторник.

Джордети предвижда, че разноските за данъчни заеми и други тласъци за възстановяване на дома ще доближат 219 милиарда евро, повече от 10 % от брутния вътрешен артикул. Това бележи внезапно нарастване спрямо оценката на премиера Джорджия Мелони за 140 милиарда евро, която тя разгласи предходната есен.

Стартиран през 2020 година с междупартийна поддръжка в разгара на пандемията Covid-19, Superbonus предложи на италианските притежатели на жилища търгуеми данъчни заеми от 110 % за предприемане на усъвършенствания за повишение на енергийната успеваемост на домовете им.

Програмата провокира строителен взрив, който поддържа растежа, само че също по този начин беше засенчен от измами и растящи разноски, защото притежателите на жилища нямаха огромен тласък да икономисват в плановете си.

„ Ние го направихме не чаках или по-скоро не желаех злополуката на Superbonus, ” сподели Джорджети.

Въпреки възходящите разноски за Superbonus, които преди са предиздвикали държавното управление да надвиши задачите си за недостиг, Рим се придържа към прогнозата си за фискалния недостиг да падне до 4,3 % от Брутният вътрешен продукт тази година, преди да доближи 3 % през 2026 година и 2,2 % през идната година.

Въпреки това държавното управление разгласи предишния месец, че дефицитът за 2023 година е достигнал 7,2 % от Брутният вътрешен продукт, много над формалната цел от 5,3 %.

Във вторник италианското финансово министерство също понижи прогнозата си за напредък за тази година до 1 %, по-малко от прогнозата си за 1,2 % през септември, само че към момента над 0,6 на 100, планувани от централната банка на Италия и 0,7 на 100 от МВФ.

Министерството пресметна, че съотношението дълг/БВП на страната ще нарасне от 137,8% тази година до 139,8% през 2026 година Въпреки че това е спад от неотдавнашния му връх над 140%, към момента е второто най-високо равнище на обществен дълг в Европейски Съюз след Гърция.

Като се има поради високият бюджетен недостиг на Италия и релативно слабият напредък, предстоящ през идващите няколко години, някои икономисти са скептични по отношение на способността на страната да докара обществените си финанси до в сходство с новите фискални правила на Европейски Съюз, които влизат в действие тази година.

Очаква се Италия да бъде една от повече от 10 страни от Европейски Съюз, които биха нарушили новите фискални правила на блока, които имат за цел да лимитират годишните дефицити до 3 % и общ дълг до 60 % от Брутният вътрешен продукт, което може да докара до наказания от страна на Европейската комисия.

„ Някои от най-големите опасности са в страни, където лихвените проценти са били повдигнати от световни или районни фактори без надлежно нарастване на растежа “, сподели Нийл Ширинг, основен икономист в Capital Economics. „ Италия продължава да бъде причина за безпокойствие в това отношение. “

Инвеститорите изглеждаха относително необезпокоявани от дълговите проблеми на Рим, подкрепени от Европейската централна банка, която купи облигации на Италия и други държавни управления до края на тази година и неговата скица за закупуване на повече, в случай че разноските по заемите скочат по непростим метод.

Внимателно следеният спред сред доходността на 10-годишните облигации на Италия и тази на Германия спадна до двегодишно дъно от под 1,2 процентни пункта предишния месец. Оттогава обаче той се е повишил над 1,3 пункта.

Ширинг сподели, че до момента Италия е „ прелитала под радара “ частично с помощта на „ по-помирителния метод на държавното управление на Мелони към Европейски Съюз “. Но като се има поради „ мрачната “ дълготрайна динамичност на дълга на Италия, той сподели, че „ би било удивително, в случай че успее да остане отвън огневата линия вечно “.

Икономистите показаха сходни опасения по отношение на Франция, която сподели последно месец бюджетният й недостиг ще бъде 5,5 % от Брутният вътрешен продукт предходната година, доста по-широк от прогнозата от 4,9 %, повишавайки обществения й дълг до 111 % от Брутният вътрешен продукт.

Италия обаче има и двете по-слаб напредък вероятности и по-високи разноски за заеми от Франция, което затруднява намаляването на дълга й. Ширинг предвижда, че Италия ще нарасне с 0,5% тази година, под френския напредък от 1,2%, което значи, че „ има по-малко място нещата да се объркат в Италия “.