Избран с обещание за по-добри времена, Кийр Стармър не успя да постигне промяната, която Великобритания иска
Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте Кийр Стармър се отдръпва от английския министър председател единствено две години след безапелационната победа на лейбъристите. Бившият юрист по правата на индивида стана минимум известният министър-председател в историята на фона на неверни политически стъпки и кавги. Стармър нямаше ясна политическа философия и не съумя да реализира смяната, изисквана от Англия, изтощена от застоялост.
През юли 2024 година Лейбъристката партия си обезпечи безапелационна победа на общите избори след 14 години в политическата пустиня. Но на английското държавно управление лиши не напълно 24 месеца, с цел да се разпадне.
Партията беше дала обещание да постави завършек на безредното придвижване на върха на държавното управление, следено при консерваторите, само че в понеделник Кийр Стармър разгласи проекта си да се отдръпна като водач единствено две години след мандата си. Неговият правоприемник, откакто бъде определен, ще стане седмият министър-председател на Англия за десетилетие.
Преди по-малко от две години Стармър изведе лейбъристите до най-голямото им болшинство в Народното събрание този век, обричайки консерваторите на най-лошото им проваляне в историята. Но английската общност се възмути от Стармър съвсем незабавно откакто го избра. Той претърпя месеци на ожулвания, само че най-после натискът да се откаже стана прекомерно огромен, с цел да издържи. Стармър напуща поста си като минимум известният министър-председател в историята.
Във Англия обаче има възприятие на неразбиране по какъв начин нещата се объркаха толкоз бързо. За разлика от своите прародители, Стармър не се причисли към презряна задгранична война, нито провали отговора на пандемията, нито срина стопанската система. Грешките му бяха по-обикновени: опит да накара по-богатите пенсионери да заплащат повече за отопление на домовете си; проект за понижаване на някои компенсации за хората с увреждания; приемане на безплатни; и през последните месеци скандал към назначението му на обвързвания с Джефри Епщайн политик Питър Манделсън за ролята на дипломат на Обединеното кралство във Вашингтон.
Грешките в политиката сами по себе си не могат да обяснят рухването на Стармър. Има още два ярки фактора. Първото е неговото завещание. Когато Стармър встъпи в служба, Англия беше изтощена от програмата на консерваторите за строги икономии. Това десетилетие на редуциране на разноските имаше за цел да понижи дълга на Англия и да подкрепи възобновяване му след финансовата рецесия от 2008 година, само че се провали и по двете точки: дългът набъбна и от този момент икономическият напредък беше болнав.
Уморени от застоялост, британците бяха нетърпеливи за по-добри времена и се надяваха, че лейбъристите могат да ги обезпечат. Когато лейбъристкото държавно управление за последно встъпи в служба през 1997 година, то се надигна на вълна от оптимизъм, озвучена от „ Things Can Only Get Better “ на D:Ream. Стармър произнесе друг звук. В първата си огромна тирада като министър-председател той сподели на хората, че ще отнеме години, с цел да се поправят основите на Англия и че „ нещата ще се влошат, преди да се подобрят “. След опияняващото премиерство на Борис Джонсън по правилото " вземете тортата и яжте ", някои смятаха, че Англия е подготвена за тежките истини и ще елементарни на Стармър ужасното му завещание. Сбъркали са.
Втората причина за рухването на Стармър е по-лична. Той не съумя да изложи елементарно изразена политическа философия. При неналичието на наративното лепило, което държи управническия план дружно, доста от решенията на лейбъристите изглеждаха случайни. Starmer се провали частично, тъй като „ Starmerism “ в никакъв случай не е съществувал.
Вместо огромна политическа концепция, Стармър трябваше да пази обективен развой. Той влезе в политиката през 2015 година след забележителна кариера в региона на правата на индивида, която го видя да стане народен шеф на прокуратурата. Той е служил в кабинета в сянка на твърдолевия водач на лейбъристите Джеръми Корбин. След съкрушително проваляне на изборите през 2019 година Стармър беше определен за правоприемник на Корбин – считан за по-сигурен чифт ръце след годините на радикализъм на лейбъристите.
В съпротива уменията на Стармър в кръстосания разпит му помогнаха да преследва трима консервативни министър-председатели в кутията за изпращане. Възползвайки се от публичния яд поради „ Partygate “ – където законодателите консерватори подцениха личните си закони за блокиране на Covid-19 – Стармър от ден на ден изглеждаше като чакащ министър-председател.
Но колкото повече лейбъристите се приближаваха до властта, толкоз по-предпазливи ставаха. Дори когато социологическите изследвания предричаха съкрушителна победа преди юли 2024 година, лейбъристите преследваха тактиката „ Ming Vase “, движейки се по този начин, като че ли едно пропускане може да разбие водещата им преднина в социологическите изследвания. В желанието си да наподобяват допустимо най-незаплашителни, те смекчиха упоритостите си за ръководство и отхвърлиха да мечтаят огромни.
Тази нерешителност струваше скъпо. Консерваторите, очаквайки тежко проваляне, оповестиха огромни понижения на налозите преди изборите, очаквайки, че лейбъристите ще би трябвало да ги покачат, откакто влязат в служба, като се има поради неприятното положение на обществените финанси на Англия. Вместо това, искайки да избегне подновяването на имиджа на лейбъристите като „ партията на повишението на налозите “, Стармър изключи опцията за повишение на трите съществени източника на данъчно облагане, в това число налог върху приходите.
Лейбъристите отхвърлиха шанса да опишат позитивна история за нуждата от увеличение на налозите, с цел да се поправят публичните услуги на Англия, изкормени от години на строги икономии на консерваторите. Това решение, взето от съпротива, се трансформира в усмирителна риза за лейбъристите в държавното управление. Партията трябваше да увеличи налозите от по-малки, по-уязвими източници.
Малко откакто встъпи в служба, лейбъристите обявиха, че ще отстранен универсалната дотация, с цел да оказват помощ на възрастните хора да заплащат сметките си за отопление през зимата, дружно с намаляването на някои компенсации за хората с увреждания. След противоположна реакция той се отхвърли и от двата проекта. За своите леви гласоподаватели лейбъристите изглеждаха безчувствени. За финансовите пазари изглеждаше, че няма предпочитание да взема сложни решения.
Ако икономическата политика на държавното управление изглеждаше безконтролна, такава беше и позицията му във връзка с имиграцията. Стармър разгласи рано, че Reform UK е главната електорална опасност за лейбъристите, издигайки нововъзникналата твърдо дясна партия – която завоюва единствено пет места в Народното събрание на изборите през 2024 година – до фактическа съпротива. След това лейбъристите прекараха месеци, пробвайки се да спрат растежа на промяната, като се обърнаха към десните гласоподаватели с по-твърда изразителност и политики във връзка с имиграцията.
Стратегията имаше противоположен резултат: Лейбъристите отчуждиха своята прогресивна изборна база, доста от които се стичаха към Либералните демократи или Зелената партия, до момента в който Реформите се усилиха в анкетите. Когато по-късно Стармър се опита да смекчи позицията си по отношение на имиграцията, това изглеждаше неавтентично.
Неговото държавно управление също беше разтърсвано от кавги. Стармър беше подложен на критика, откакто стана ясно, че е приел повече безвъзмездни дарове от всеки различен член на предходния парламент, в това число билети за концерти на Тейлър Суифт и мачове на Арсенал. Скандалът може би нямаше да бъде толкоз нездравословен, в случай че Стармър не се представяше за човек на процеса, който след години на възприемано консервативно другарство ще държи всичко над борда.
Най-вредният скандал обаче пристигна към решението на Стармър да назначи Манделсън за значимата посланическа роля във Вашингтон макар добре известните връзки на ветерана от Лейбъристката партия с педофила Епщайн. Въпреки че Стармър уволни Манделсън през септември, откакто тези
