Избухване на холера в Замбия: Семействата са изправени пред отчаяно чакане, за да разберат дали близките им са мъртви или живи

Здравните служащи се борят да овладеят рецесия, която има капацитета да бъде най-лошата, която страната е виждала от първото експлоадиране през 1977 година.

Звукът на рев прорязва влажния въздух, до момента в който пръстта се изкопава небрежно от еднообразен служащ и се отхвърля встрани. Сред гробовете на висока трева има място за заравяне със групирани и плитки обособени места - единствено малко по-добро от всеобщ гроб.

Писъците на тъга идват от 16- годишната Катрин. Ковчегът на нейната баба Тамара Лунгу е в една от новите могили в меката земя. Тамара беше матриархът на фамилията на 84 години - по едно и също време аставник на Катрин и под нейни грижи.

Тя умря от холера на Националния стадион на Heroes в Замбия на 10 януари и фамилията беше осведомено два дни по-късно.

Другият й по-голям внук Набъл Ниронго стои на гроба й. Той е маркиран с клони на дървета, тъй че той и братовчедите му да могат да го намерят измежду многото други пресни гробове, когато се върнат, с цел да слагат указателна табела. Няма да им бъде разрешено да имат заравяне.

Брус Мвапе: Футболната асоциация на Замбия е „ сюрпризирана “ от обвиняванията за непозволено държание против основния треньор на женския тим

В допълнение към скръбта има осезаемо отчаяние.

„ Нищо не можем да създадем. Поне би трябвало да почитат телата, мисля, че не ни почитат “, споделя 50 -годишният Нейбъл.

Отвъд гробовете Националният стадион на Heroes може да се види в далечината. Нейбъл чакаше там дни наред с обезпокоени родственици. Той беше в предните градини на стадиона, тресайки се от потрес, когато го срещнахме за първи път.

„ Казаха ни, че тя е добре и по-късно ни реалокираха в чакалнята. Сега ми споделят, че е мъртва. Какво е това? Не сме удовлетворени от това, което се случва тук ", сподели ни той, до момента в който чакаше тялото на баба му да бъде сложено в ковчега той купи.

Други загрижени родственици се събират зад металните бариери на стадиона в очакване на вести. Периодично се изчитат поименни имена, с цел да се уверят, че инфектираните им близки са към момента живи.

Един мъж кипи от яд и седи на ръба на пресушен канал за дъждовна вода. Той споделя, че името на племенника му не е било извиквано от дни и всичко, което желае да знае е дали е мъртъв или жив.

До него е 59-годишният Хамлет и щерка му Агнес. Тя споделя, че застаряващият й татко е направил пет пътувания отвън града, с цел да ревизира брат й - сина му.

Те споделиха, че са били признати в сряда, с цел да го видят и са го намерили добре. На идващия ден отидоха да го видят, само че не можаха да го намерят в нито едно от отделенията.

„ Ще се почувстваме по-добре, в случай че ни кажат дали е мъртъв или жив “, споделя Агнес. Ясно е, че неналичието на закриване е повече от разочароващо.

Министърът на опазването на здравето, Силвия Масебо, работи по проблеми с потенциала и връзката, защото стадионът от ден на ден се трансформира във фокусен център за лекуване.

" Когато започнахме първите 48 часа, това беше предизвикателство. Но в този момент се стабилизирахме и имаме хора, които са били наети особено, с цел да се оправят с този въпрос, с цел да се уверят, че от шест до среднощ те преглеждат проблемите на фамилиите. "

Разговаряме с министъра в педиатричното поделение, където бебета на възраст до пет месеца се лекуват от холера.

Има кофи и IV капе до всяко легло. Подът е влажен с белина. Болезнени пронизителни крясъци се разнасят от ъглите на стаята.

Много от тези деца идват от мощно инфектирания регион Каняма и околните квартали.

Бедни квартали, цялостни с наводнени улици, плитки кладенци, тоалетни и щандове за храна навън.

Прочетете повече:
10 минимум докладвани филантропични рецесии в Африка за второ място поредна година

На майките и настойниците е позволено да седят до леглата си по заповед на министъра на опазването на здравето Масебо.

Забраната за погребения и фамилни погребения остава в действие. Нейното министерство вкарва още изключителни правила, които ще наложат здравни ограничавания на публични места като питейни заведения и пазари за храна навън.

Питам я по какъв начин планува, че замбийците ще реагират на тези ограничения.

„ Мисля, че това, което е значимо за нас, е да създадем това, което би трябвало да се направи, което не сме създали като страна [от] доста десетилетия, основно тъй като от време на време политиците се опасяваме да създадем това, което би трябвало да се направи, това, което е прав, тъй като смятате, че ще бъдете неизвестен. "