Избухване на холера в Замбия: Семействата са изправени пред отчаяно чакане, за да разберат дали близките им са мъртви или живи

Здравните работници се борят да овладеят криза, която има потенциала да бъде най-лошата, която страната е виждала от първото избухване през 1977 г. .

Звукът на плач прорязва влажния въздух, докато пръстта се изкопава набързо от униформен работник и се отхвърля настрани. Сред гробовете на висока трева има място за погребение със групирани и плитки отделни места - само малко по-добро от масов гроб.

Писъците на скръб идват от 16- годишната Катрин. Ковчегът на нейната баба Тамара Лунгу е в една от новите могили в меката земя. Тамара беше матриархът на семейството на 84 години - едновременно настойник на Катрин и под нейни грижи.

Тя почина от холера на Националния стадион на Heroes в Замбия на 10 януари и семейството беше информирано два дни по-късно.

Другият й по-голям внук Набъл Ниронго стои на гроба й. Той е маркиран с клони на дървета, така че той и братовчедите му да могат да го намерят сред многото други пресни гробове, когато се върнат, за да поставят указателна табела. Няма да им бъде позволено да имат погребение.

Брус Мвапе: Футболната асоциация на Замбия е „изненадана“ от обвиненията за неправомерно поведение срещу главния треньор на женския отбор

В допълнение към скръбта има осезаемо разочарование.

„Нищо не можем да направим. Поне трябва да уважават телата, мисля, че не ни уважават“, казва 50 -годишният Нейбъл.

Отвъд гробовете Националният стадион на Heroes може да се види в далечината. Нейбъл чакаше там дни наред с притеснени роднини. Той беше в предните градини на стадиона, тресайки се от шок, когато го срещнахме за първи път.

„Казаха ни, че тя е добре и след това ни преместиха в чакалнята. Сега ми казват, че е мъртва. Какво е това? Не сме доволни от това, което се случва тук", каза ни той, докато чакаше тялото на баба му да бъде поставено в ковчега той купи.

Други загрижени роднини се събират зад металните бариери на стадиона в очакване на новини. Периодично се изчитат поименни имена, за да се уверят, че заразените им близки са все още живи.

Един мъж кипи от гняв и седи на ръба на пресъхнал канал за дъждовна вода. Той казва, че името на племенника му не е било извиквано от дни и всичко, което иска да знае е дали е мъртъв или жив.

До него е 59-годишният Хамлет и дъщеря му Агнес. Тя казва, че застаряващият й баща е направил пет пътувания извън града, за да провери брат й - сина му.

Те казаха, че са били приети в сряда, за да го видят и са го намерили добре. На следващия ден отидоха да го видят, но не можаха да го намерят в нито едно от отделенията.

„Ще се почувстваме по-добре, ако ни кажат дали е мъртъв или жив“, казва Агнес. Ясно е, че липсата на закриване е повече от разочароващо.

Министърът на здравеопазването, Силвия Масебо, работи по проблеми с капацитета и комуникацията, тъй като стадионът все повече се превръща във фокусен център за лечение.

" Когато започнахме първите 48 часа, това беше предизвикателство. Но сега се стабилизирахме и имаме хора, които са били наети специално, за да се справят с този въпрос, за да се уверят, че от шест до полунощ те разглеждат проблемите на семействата."

Разговаряме с министъра в педиатричното отделение, където бебета на възраст до пет месеца се лекуват от холера.

Има кофи и IV капе до всяко легло. Подът е мокър с белина. Болезнени пронизителни викове се разнасят от ъглите на стаята.

Много от тези деца идват от силно заразения район Каняма и близките квартали.

Бедни квартали, пълни с наводнени улици, плитки кладенци, тоалетни и щандове за храна на открито.

Прочетете повече:
10 най-малко докладвани хуманитарни кризи в Африка за второ място поредна година

На майките и настойниците е разрешено да седят до леглата си по заповед на министъра на здравеопазването Масебо.

Забраната за погребения и семейни погребения остава в сила. Нейното министерство въвежда още извънредни правила, които ще наложат здравни ограничения на обществени места като барове и пазари за храна на открито.

Питам я как предвижда, че замбийците ще реагират на тези мерки.

„Мисля, че това, което е важно за нас, е да направим това, което трябва да се направи, което не сме направили като държава [от] много десетилетия, главно защото понякога политиците се страхуваме да направим това, което трябва да се направи, това, което е прав, защото смятате, че ще бъдете непопулярен."

Последвайте ни в