Измина една година от земетресението и сирийците отново се чувстват забравени
Когато земетресенията удариха Турция и Сирия миналата година, отнейки повече от 50 000 живота, въпросът в съзнанието на много сирийци, включително и аз, беше: „ Могат ли нещата да станат още по-лоши?“ За съжаление нещата се влошиха.
По-голямата част от сирийците, засегнати от земетресението, не са успели да се отърват от опустошенията. Виждам това в собственото си семейство. Моята 16-годишна братовчедка Ная не успя да преодолее загубата на сестра си – моята 18-годишна братовчедка Мая – която беше убита заедно с четирима други членове на семейството, когато семейният ни дом в Джабле се срути.
Нейната безмилостна скръб е очевидна в постоянния поток от публикации в социалните медии с изцяло черни изображения и емотикони с разбито сърце. На годишнината от земетресението тя написа: „Мина една година, Мими, а ти си далеч от нас. Липсва ни гласът ти. Липсва ни твоят смях. Липсваш ни толкова много. Няма нищо на света, което да компенсира отсъствието ви от нас.“
Често се питаме дали нашите близки можеха да бъдат спасени, ако само спасителните екипи бяха пристигнали навреме, ако само светът не беше обърнал гръб на сирийците, ако само войната никога не беше станала. Телата на братовчедите ми бяха все още топли, когато бяха извадени от развалините.
Земетресението опустоши вече страдащо население. Сирийците загубиха членове на семейството, домове, препитание, малкото чувство за стабилност, което може би са имали на фона на продължаващата война. През изминалата година броят на сирийците, нуждаещи се от хуманитарна помощ, е нараснал от 15,3 милиона на 16,7 милиона, най-високото ниво от началото на военните действия преди около 13 години. И все пак по-голямата нужда не е била посрещната с адекватно финансиране; напротив, вноските са намалели.
Като хуманитарни работници ни се казва да даваме приоритети – тоест да правим невъзможни избори. Ако ситуацията не се промени, опасявам се, че ще има катастрофални последици за сирийските деца.
Конфликт, икономическа криза и изменение на климата
След земетресението страната е изправена пред редица предизвикателства, които само влошиха ситуацията, включително подновен конфликт, тежка икономическа криза и бедствия, свързани с изменението на климата.
Най-значимата ескалация на конфликта през последните пет години удари Северна Сирия през октомври, убивайки и ранявайки десетки и разселвайки най-малко 120 000 в контролираната от опозицията северозападна Сирия. Въздушните удари в Южна и Централна Сирия през януари създадоха допълнителни заплахи.
Продължаващата икономическа криза, влошена от санкциите, направи живота непоносим за обикновените сирийци. През 2023 г. сирийската валута загуби близо 60 процента от стойността си спрямо долара. Това беше придружено от рязка инфлация, която превърна стоките от първа необходимост в лукс.
Зашеметяващите 90 процента от домакинствата се борят да покрият основни нужди, оставяйки семействата да вземат трудни решения за децата си.
„Ние едва оцеляваме… всичко стана скъпо“, каза Зайна*, майка на шест деца, живееща в неформален лагер в Ракка, подкрепян от Save the Children.
„Запалвам огън с дърва, превръщам ги в сгурия [и ги внасям в палатката, за да стопля децата си]. Знаете ли, пуши много и това се отразява на здравето им“, каза тя пред екипа на „Спасете децата“. „Ако отидеш на лекар, той казва, че е заради дима. Или дим, или студ. Не знаем какво да правим.“
Твърде много семейства, като това на Зайна, се сблъскват с мъчителната реалност – да решават между здравето на децата си и отоплението на домовете си. Това е невъзможен избор сред сурова зима.
Смразяващият студ дойде след изгарящо горещо лято, белязано от непостоянни валежи, което предизвика опустошителни горски пожари в цялата страна през юли, засягайки 73 села и около 50 000 души.
Деца на преломна точка
Много деца, като моята братовчедка Ная, се олюляват от двойния удар на конфликти и земетресения. Връщайки се в училище след загубата на сестра си, тя има малко възможности за подкрепа.
Няма почти никаква подкрепа за психичното здраве на младите хора, въпреки че почти 70 процента от децата се борят с тъгата, според проучване на Save the Children. Около една трета от сирийските домакинства имат деца, показващи признаци на психическо разстройство, съобщи ООН.
Повече от половината здравни работници, включително квалифицирани специалисти по психично здраве, са напуснали страната през последното десетилетие.
„Все още чувствам как земята се тресе“, каза едно осемгодишно момче в Северна Сирия на нашия персонал, „Не само земетресението ме плаши – десетки бомби паднаха върху нашия лагер.“
Бащата на момчето загина при бомбардировка преди земетресението. Майка му живее от помощи, като едва има пари, за да си купи хляб. Тя казва, че той става все по-затворен, живее в постоянен страх за живота си.
Преди земетресението образователната система в Сирия вече изпитваше проблеми. Според ООН повече от 7000 училища са били повредени или разрушени. Около два милиона деца не посещаваха училище и 1,6 милиона бяха изложени на риск от отпадане.
Земетресението влоши още повече ситуацията, особено в северозападна Сирия, където 54 процента от училищата бяха засегнати.
Повече нужда, по-малко помощ
Много райони, засегнати от земетресението, бяха огнища на конфликти през последните пет години. Земетресението опустоши общности, които вече се борят да се справят. Това повлия на хора, които вече бяха в точка на пречупване – психически, физически и финансово.
Точно както нуждите са нараснали, помощта е намаляла. Планът за хуманитарна реакция на ООН беше финансиран само на 37,8 процента през 2023 г. В края на миналата година медийни доклади посочиха, че Световната програма за храни (WFP) ще спре голяма част от основната си програма за хранителна помощ в страната тази година поради липса на финансиране.
Успоредно с това международната осведоменост за кризата в Сирия също избледнява, което кара мнозина да се опасяват, че светът забравя сирийския народ.
След трагичните смъртни случаи в моето семейство се обърнах към Съвета за сигурност на ООН миналата година, призовавайки международната общност да използва земетресенията като момент за преоценка на подхода си към Сирия.
Като едновременно сириец и хуманитарист, предупредих, че земетресението може да тласне страната към ръба, оставяйки следващото поколение силно зависимо от помощта.
Попитах дали просто поддържането на децата живи, без да се обърне внимание на първопричината за хуманитарната криза би било достатъчно. Спешно трябва да направим нещата по различен начин, но промяната тепърва предстои.
По-добро бъдеще?
Пътят напред остава ясен – трябва да възстановим основните услуги в Сирия. Освен възстановяването на повредена или порутена инфраструктура, ние трябва да създадем безопасни пространства и училища за децата, да обучим учителите и да им платим правилно.
Нуждаем се от инвестиции в устойчиви проекти, насочени към подпомагане на родителите да получат достъп до работа с достойно заплащане, подпомагане на земеделието, така че хората да са по-малко зависими от хранителна помощ, и укрепване на здравните системи, така че децата да могат да растат здрави. Трябва да гарантираме, че децата и техните семейства имат достъп до подходяща подкрепа за психичното здраве, за да могат да се справят с всичко, което са били принудени да понесат.
В момента няма достатъчно финансиране или подкрепа за постигане на това.
Нашата работа като хуманитаристи никога не е била по-трудна. Имаме нужда не само от финансова помощ, но и от пространство и сигурност, за да работим и да създаваме промяна на място. Просто не можем да продължаваме да правим същите неща, с по-малко ресурси и да очакваме да видим по-добри резултати за децата.
Светът, разбира се, днес е по-крехко място, отколкото беше преди година, а Сирия е сред нарастващия брой страни, борещи се с множество кризи.
Но международната общност носи отговорност да гарантира, че всички деца, където и да са, могат да растат в безопасност, достойнство и надежда.
Само чрез колективни действия, продължителна подкрепа и ангажимент за значима промяна можем да се надяваме да изградим по-добро бъдеще за Сирия.
Докато си спомняме земетресенията, които разтърсиха нашия свят, нека не забравяме продължаващата борба на сирийския народ.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
