Измина една година от земетресението и сирийците отново се чувстват забравени
Когато земетресенията удариха Турция и Сирия предходната година, отнейки повече от 50 000 живота, въпросът в съзнанието на доста сирийци, в това число и аз, беше: „ Могат ли нещата да станат още по-лоши? “ За страдание нещата се утежниха.
По-голямата част от сирийците, наранени от земетресението, не са съумели да се отърват от опустошенията. Виждам това в личното си семейство. Моята 16-годишна братовчедка Ная не съумя да преодолее загубата на сестра си – моята 18-годишна братовчедка Мая – която беше убита дружно с четирима други членове на фамилията, когато фамилният ни дом в Джабле се срути.
Нейната безмилостна тъга е явна в непрекъснатия поток от изявления в обществените медии с напълно черни изображения и емотикони с разрушено сърце. На годишнината от земетресението тя написа: „ Мина една година, Мими, а ти си надалеч от нас. Липсва ни гласът ти. Липсва ни твоят смях. Липсваш ни толкоз доста. Няма нищо на света, което да компенсира отсъствието ви от нас. “
Често се питаме дали нашите близки можеха да бъдат избавени, в случай че единствено избавителните екипи бяха пристигнали в точния момент, в случай че единствено светът не беше обърнал тил на сирийците, в случай че единствено войната в никакъв случай не беше станала. Телата на братовчедите ми бяха към момента топли, когато бяха извадени от руините.
Земетресението опустоши към този момент страдащо население. Сирийците изгубиха членове на фамилията, домове, прехранване, дребното възприятие за непоклатимост, което може би са имали на фона на продължаващата война. През миналата година броят на сирийците, нуждаещи се от филантропична помощ, е повишен от 15,3 милиона на 16,7 милиона, най-високото равнище от началото на военните дейности преди към 13 години. И въпреки всичко по-голямата потребност не е била посрещната с съответно финансиране; в противен случай, вноските са намалели.
Като филантропични служащи ни се споделя да даваме цели – т.е. да вършим невъзможни избори. Ако обстановката не се промени, притеснявам се, че ще има пагубни последствия за сирийските деца.
Конфликт, икономическа рецесия и изменение на климата
След земетресението страната е изправена пред редица провокации, които единствено утежниха обстановката, в това число възобновен спор, тежка икономическа рецесия и бедствия, свързани с изменението на климата.
Най-значимата ескалация на спора през последните пет години удари Северна Сирия през октомври, убивайки и ранявайки десетки и разселвайки минимум 120 000 в следената от опозицията северозападна Сирия. Въздушните удари в Южна и Централна Сирия през януари сътвориха спомагателни закани.
Продължаващата икономическа рецесия, влошена от глобите, направи живота нетърпим за елементарните сирийци. През 2023 година сирийската валута загуби близо 60 % от цената си по отношение на $. Това беше съпроводено от внезапна инфлация, която трансформира стоките от първа нужда в разкош.
Зашеметяващите 90 процента от семействата се борят да покрият съществени потребности, оставяйки фамилиите да вземат сложни решения за децата си.
„ Ние едвам оцеляваме… всичко стана скъпо “, сподели Зайна*, майка на шест деца, живееща в неофициален лагер в Ракка, подкрепян от Save the Children.
„ Запалвам огън с дърва, трансформирам ги в сгурия [и ги импортирам в палатката, с цел да стопля децата си]. Знаете ли, пуши доста и това се отразява на здравето им “, сподели тя пред екипа на „ Спасете децата “. „ Ако отидеш на доктор, той споделя, че е поради дима. Или пушек, или мраз. Не знаем какво да вършим. “
Твърде доста фамилии, като това на Зайна, се сблъскват с мъчителната действителност – да вземат решение сред здравето на децата си и отоплението на домовете си. Това е неосъществим избор измежду сурова зима.
Смразяващият мраз пристигна след изгарящо горещо лято, белязано от непостоянни превалявания, което провокира опустошителни горски пожари в цялата страна през юли, засягайки 73 села и към 50 000 души.
Деца на преломна точка
Много деца, като моята братовчедка Ная, се олюляват от двойния удар на спорове и трусове. Връщайки се в учебно заведение след загубата на сестра си, тя има малко благоприятни условия за поддръжка.
Няма съвсем никаква поддръжка за психологичното здраве на младежите, макар че съвсем 70 % от децата се борят с тъгата, съгласно изследване на Save the Children. Около една трета от сирийските семейства имат деца, показващи признаци на психическо разстройство, заяви Организация на обединените нации.
Повече от половината здравни служащи, в това число квалифицирани експерти по психологично здраве, са напуснали страната през последното десетилетие.
„ Все още усещам по какъв начин земята се тресе “, сподели едно осемгодишно момче в Северна Сирия на нашия личен състав, „ Не единствено земетресението ме плаши – десетки бомби паднаха върху нашия лагер. “
Бащата на момчето почина при бомбардировка преди земетресението. Майка му живее от помощи, като едвам има пари, с цел да си купи самун. Тя споделя, че той става все по-затворен, живее в непрекъснат боязън за живота си.
Преди земетресението просветителната система в Сирия към този момент изпитваше проблеми. Според Организация на обединените нации повече от 7000 учебни заведения са били развалени или разрушени. Около два милиона деца не посещаваха учебно заведение и 1,6 милиона бяха изложени на риск от отпадане .
Земетресението утежни още повече обстановката, изключително в северозападна Сирия, където 54 % от учебните заведения бяха наранени.
Повече потребност, по-малко помощ
Много региони, наранени от земетресението, бяха огнища на спорове през последните пет години. Земетресението опустоши общности, които към този момент се борят да се оправят. Това повлия на хора, които към този момент бяха в точка на изкривяване – душевен, физически и финансово.
Точно както потребностите са нарастнали, помощта е намаляла. Планът за филантропична реакция на Организация на обединените нации беше финансиран единствено на 37,8 % през 2023 година В края на предходната година медийни отчети показаха, че Световната стратегия за храни (WFP) ще спре огромна част от главната си стратегия за хранителна помощ в страната тази година заради липса на финансиране.
Успоредно с това интернационалната информираност за рецесията в Сирия също избледнява, което кара мнозина да се притесняват, че светът не помни сирийския народ.
След трагичните смъртни случаи в моето семейство се обърнах към Съвета за сигурност на Организация на обединените нации предходната година, призовавайки интернационалната общественост да употребява земетресенията като миг за преоценка на метода си към Сирия.
Като по едно и също време сириец и хуманитарист, предизвестих, че земетресението може да тласне страната към ръба, оставяйки идващото потомство мощно подвластно от помощта.
Попитах дали просто поддържането на децата живи, без да се обърне внимание на първопричината за филантропичната криза би било задоволително. Спешно би трябвало да създадем нещата по друг метод, само че смяната занапред следва.
По-добро бъдеще?
Пътят напред остава явен – би трябвало да възстановим главните услуги в Сирия. Освен възобновяване на развалена или порутена инфраструктура, ние би трябвало да създадем безвредни пространства и учебни заведения за децата, да обучим учителите и да им платим вярно.
Нуждаем се от вложения в устойчиви планове, ориентирани към подкрепяне на родителите да получат достъп до работа с почтено възнаграждение, подкрепяне на земеделието, тъй че хората да са по-малко подвластни от хранителна помощ, и подсилване на здравните системи, тъй че децата да могат да порастват здрави. Трябва да подсигуряваме, че децата и техните фамилии имат достъп до подобаваща поддръжка за психологичното здраве, с цел да могат да се оправят с всичко, което са били принудени да понесат.
В момента няма задоволително финансиране или поддръжка за реализиране на това.
Нашата работа като хуманитаристи в никакъв случай не е била по-трудна. Имаме потребност освен от финансова помощ, само че и от пространство и сигурност, с цел да работим и да сътворяваме смяна на място. Просто не можем да продължаваме да вършим същите неща, с по-малко запаси и да чакаме да забележим по-добри резултати за децата.
Светът, несъмнено, през днешния ден е по-крехко място, в сравнение с беше преди година, а Сирия е измежду възходящия брой страни, борещи се с голям брой рецесии.
Но интернационалната общественост носи отговорност да подсигурява, че всички деца, където и да са, могат да порастват в сигурност, достолепие и вяра.
Само посредством групови дейности, продължителна поддръжка и ангажимент за значима смяна можем да се надяваме да изградим по-добро бъдеще за Сирия.
Докато си спомняме земетресенията, които раздрусаха нашия свят, дано не забравяме продължаващата битка на сирийския народ.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
