На тазгодишния Глобален ден на родителите все още копнея да бъда с децата си

Моята страна, Руанда, от дълго време се употребява с репутацията на нация, ангажирана с напредването на правата на дамите и отбраната на фамилиите. Този ангажимент обаче е надълбоко изборен. Критиците на държавното управление, като мен, рутинно са безнаказано лишени от такива права и отбрана.

Конституцията на Руанда категорично закрепва отговорността на страната да пази фамилиите и да основава нужните условия те да процъфтяват. Този ангажимент е институционализиран посредством Министерството на пола и фамилията, което се обитава в Генерална дирекция за поощряване на фамилията и протекция на детето. Тази дирекция има за задача да създаде цялостни политики, ориентирани към премахване на насилието, учредено на пола, и отбрана на дамите и децата от домашно принуждение и други форми на принуждение. Някои от политиките, създадени от тази дирекция, способстваха за развиването на репутацията на Руанда като бранител на дамите и фамилиите.

Има обаче внезапно противоречие сред тази идеалистична политическа рамка и действителността, пред която са изправени критиците на държавното управление като мен.

Моят опит като политически отстъпник в Руанда през последните 14 години рисува мрачна картина на селективното използване на тези права.

Преди 30 години, когато в Руанда се организира геноцид против тутси, бях студент в Холандия.  Докато гледах с смут известията за политически катаклизми, премеждия и гибел, идващи от моята обичана татковина, взех решение да подхваща дейности и основах политическа партия, наречена Обединените демократични сили на Руанда (FDU-Inkingi).

След дълъг интервал на политически активизъм в диаспората се върнах в Руанда през януари 2010 година, с цел да записвам партията си и да се кандидатирам за президент против настоящия Пол Кагаме. Сбогувах се със брачна половинка си и трите си деца на летище Схипхол в Амстердам, за това, което тогава смятах за доста къса разлъка.

За страдание, към 14 години по-късно ние оставаме разграничени.

Моята рецензия към политиките на държавното управление на Руанда и откритите ми политически желания доведоха до систематични нарушавания на гражданските ми права, в това число правото ми на фамилен живот.

През март 2010 година, два месеца откакто дойдох в Руанда, желаех да се върна в Холандия за осмия рожден ден на сина ми. Бях заречен да чествам с него и нямах самообладание да удържа на думата си. Но полицията ме спря на летището, като ми сподели, че нямам право да напущам страната заради идна призовка от Отдела за престъпни следствия (CID), който от този момент е сменен с Бюрото за следствие на Руанда. Това беше първото от дълга поредност от целенасочени ограничавания, ориентирани към ограничение на свободите ми, след политическото ми противоречие.

Ситуацията ескалира, когато през април 2010 година публично желаех позволение от основния прокурор да пътувам до Холандия за първото причестяване на сина ми, значимо фамилно събитие. Предоставих на съответните управляващи съответни дати за пътешестване. CID отговори, като ме привика за изявленията навръх тези дати, като на процедура ми забрани да пътувам и да участвам на церемонията.

До края на 2010 година това политическо гонене се ускори и бях задържан по скалъпени обвинявания, в това число „ скрит план против държавното управление посредством потребление на война и тероризъм “ и „ отказване на геноцида “. Бях подложен на тези неоснователни обвинявания, че се осмелих да вземам участие в демокрацията в Руанда като претендент за президент и изнесох тирада пред мемориала на геноцида в Кигали в Гизози, призовавайки за единение и помиряване.

През 2012 година, след политически стимулиран развой, Върховният съд на Руанда ме осъди на 15 години затвор, решение, което докара до спомагателни нарушавания на човешките ми права. Трябваше да устоя дълги интервали на изолираност, които не бяха част от присъдата ми. Освен това ми бяха позволени единствено няколко лимитирани визити от роднините ми, което ограничаваше достъпа ми до мрежи за обществена поддръжка – всички практики, които са в ослепителен контрастност с хипотетичния ангажимент на Руанда да пази фамилиите и да предизвиква правата на дамите.

През 2014 година отнесох случая си до Африканския съд за правата на индивида и народите (AfCHPR). След три години разискване съдът реши в моя изгода и призна нарушаването на правата ми. Решението от 2017 година на африканския съд удостовери, че държавното управление на Руанда е нарушило интернационалните си отговорности. Освен това съдът постанови, че държавното управление на Руанда би трябвало да компенсира моето семейство и аз за моралните предубеждения, които претърпяхме по време на това тестване. Правителството на Руанда отхвърля да признае решението на AfCHPR и до през днешния ден. След решението на африканския съд и макар че имах право на освобождение, бях държан в пандиза при строги условия за още една година. В последна сметка бях освободен при условия, посредством президентско опрощение, през 2018 година

Моите премеждия и тези на моето семейство обаче не свършиха с излизането ми от пандиза. След като бях освободен, бях подложен на безмилостна клеветническа акция в обществените медии. Много високопоставени чиновници на Руанда – в това число министри, представители на държавното управление, президентски съветници, посланици и членове на Народното събрание – обществено ме упрекнаха в поощряване на „ геноцидна идеология “, „ подстрекателство към геноцид “ и водене на война против Руанда и нейния народ. Макар и искрено погрешни, тези изказвания сложиха цел на гърба ми и ме накараха да се опасявам за моята сигурност, както и за сигурността на най-близките ми хора. Тези страхове не бяха безпочвени, защото през този интервал доста от най-близките ми поддръжници, които поддържаха моя апел за определяне на същинска народна власт и господство на закона в Руанда, бяха принудително изчезнали, убити и случайно задържани. Въпреки че нямах родствена връзка с никой от тях, всеки един от тези хора е семейство за мен и аз оставам с разрушено сърце, че съм обособен от тях. Децата, съпругите, родителите и другите членове на фамилиите на моите поддръжници, които бяха убити, изчезнали или хвърлени в пандиза, тъй като се осмелиха да изискат по-демократична Руанда, също живеят в безкрайна тъга. Те също случайно са лишени от правото си на фамилен живот в страната, която е дала обещание да ги отбрани.

Президентското опрощение, което получих през 2018 година, планува, че мога да напусна Руанда с позволение от Министерството на правораздаването. Обаче моите многократни молби да посетя фамилията си в Холандия до момента са посрещнати единствено с безмълвие. През годините получих няколко „ потвърждения за приемане “ на молбите си, само че в никакъв случай автентичен отговор. Пропуснал съм доста значими фамилни събития, в това число сватбите на децата ми и ражданията на внуците ми.

През 2023 година се обърнах непосредствено към президента на Руанда Пол Кагаме по филантропични аргументи и желаех позволение да посетя моя тежко болен брачен партньор, който не съм срещала повече от десетилетие. Молбата ми още веднъж остана без отговор. Оттогава още веднъж се пробвах да възстановя гражданските си права, в това число правото ми на свободно придвижване, посредством съдилищата в Руанда, само че молбата ми беше отхвърлена.

Днес, когато нациите по света честват Световния ден на родителите, аз оставам обособен от децата си. Моята история и тези на моите поддръжници, които са били набелязани по разнообразни способи за апели за същинска народна власт и господство на закона в Руанда, приказват за вредата, която понасят родителите и техните деца, когато държавните механизми се употребяват, с цел да заглушат, сплашат и санкционират държавното управление критици и деятели за правата на индивида.

Днес освен ми е отказано правото на фамилен живот, само че също по този начин ми е неразрешено да вземам участие в изборите в моята страна. Това значи, че не ми е разрешено да вземам участие в президентските избори през юли 2024 година и да поддържам същинската народна власт, правата на индивида и върховенството на закона в Руанда като претендент.

Отказът на страната да оправдава политическите ми права, както и многократните нарушавания на моите съществени човешки права, в това число правото ми на фамилен живот, нарушават уговорките на Руанда според Договора за Източноафриканската общественост, който изисква спазването на главните правила на народна власт, господство на закона и ценене на човешките права.

По тази причина заведох дело пред Съда на Източна Африка. Целта ми беше освен да осигуря краткотрайни ограничения, позволяващи ми да вземам участие в идните президентски избори, само че и да оспоря несправедливата си и сърцераздирателна разлъка със фамилията ми. Това правно деяние не се отнася единствено до моите права; става въпрос за одобряване на правата на всички лица, които са били жертви по сходен метод. И с вярата, че ще мога да чествам идващия Световен ден на родителите, заобиколен от моите деца.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.