Израелско-палестински конфликт: Кратка история в карти и диаграми

Смъртоносната бомбардировка на Израел над Газа умъртви близо 15 000 души, в това число 10 000 дами и деца, за повече от 50 дни, което я трансформира в най-смъртоносната война за обсадения палестински анклав досега.

Израел отхвърли апелите за преустановяване на огъня в края на четиридневното филантропично помирение на 28 ноември. Пълното опустошаване на Газа и растящият брой на жертвите провокираха международни митинги, извеждайки продължаващия десетилетия въпрос в центъра на вниманието на световната политика.

Декларацията на Балфур

Израелско-палестинският въпрос датира от съвсем век, когато Англия, която към момента контролираше историческа Палестина, даде обещание да сътвори народен дом за еврейския народ в Палестина според Декларацията на Балфур.

Еврейска имиграция в Палестина

Започна широкомащабна еврейска миграция към Палестина, ускорена от евреи, бягащи от нацизма в Европа. Между 1918 и 1947 година еврейското население в Палестина се е нараснало от 6 % на 33 %.

Палестинците бяха разтревожени от демографската смяна и напрежението се увеличи, което докара до палестинското въстание от 1936 до 1939 година

Междувременно ционистките организации продължиха да водят акции за татковина на евреите в Палестина. Въоръжените ционистки милиции започнаха да нападат палестинския народ, принуждавайки го да бяга. Ционизмът, който се появява като политическа идеология в края на 19 век, приканва за основаването на еврейска татковина.

Планът за делене на Организация на обединените нации

Докато насилието опустоши Палестина, въпросът беше отправен до новосформираната Организация на обединените народи. През 1947 година Организация на обединените нации приема Резолюция 181, която приканва за разделянето на Палестина на арабски и еврейски страни, предавайки към 55 % от земята на евреите. На арабите бяха предоставени 45 % от земята, до момента в който Йерусалим беше разгласен за обособена интернационализирана територия.

В момента градът е разграничен сред Западен Ерусалим, който е най-вече еврейски, и Източен Ерусалим с болшинство от палестинско население. Израел завладя Източен Йерусалим след Шестдневната война през 1967 година дружно със Западния бряг – стъпка, която не беше приета от интернационалната общественост.

Старият град в окупирания Източен Йерусалим има религиозно значение за християни, мюсюлмани и евреи. Тук се намира комплексът на джамията Ал-Акса, който е прочут на мюсюлманите като ал-Харам ал-Шариф, а на евреите като Храмовия рид.

През 1981 година Организация на обединените нации го дефинира като обект на международното завещание.

Накба

До раждането на Израел през 1948 година повече от 750 000 палестинци бяха етнически прочистени от домовете си от ционистките милиции. Това всеобщо изселване оказва се като Накба или злополука.

Още 300 000 палестинци бяха разселени от Шестдневната война през 1967 година

Израел разгласи анексирането на Източен Йерусалим през 1980 година, само че интернационалната общественост към момента го счита за окупирана територия. Палестинците желаят Източен Ерусалим за столица на бъдещата им страна.

Споразуменията от Осло

През 1993 година палестинският водач Ясер Арафат и израелският министър-председател Ицхак Рабин подписаха Споразуменията от Осло, които имаха за цел реализиране на мир в границите на пет години. Това беше първият път, когато двете страни се разпознаха.

Второ съглашение през 1995 година раздели окупирания Западен бряг на три елементи – Зона A, B и C. На палестинската власт, която беше основана вследствие на Споразуменията от Осло, беше препоръчано единствено лимитирано ръководство върху 18 % от земята защото Израел дейно продължи да управлява Западния бряг.

Израелски селища и контролно-пропускателни пунктове

Споразуменията от Осло обаче постепенно се провалиха, защото израелските селища, еврейските общности, издигнати на палестинска земя на Западния бряг, се разрастваха с бързи темпове.

Населението на заселниците на Западния бряг и Източен Йерусалим набъбна от почти 250 000 през 1993 година до 700 000 през септември тази година. Около три милиона палестинци живеят в окупирания Западен бряг и Източен Йерусалим.

Изграждането на израелски селища и разграничителната стена върху окупираните територии разпокъса палестинските общности и ограничи тяхната подвижност. Около 700 пътни трудности, в това число 140 контролно-пропускателни пункта, осеят Западния бряг. Около 70 000 палестинци с израелски разрешителни за работа пресичат тези контролно-пропускателни пунктове в ежедневното си пътешестване.

Селищата се смятат за противозаконни съгласно интернационалното право. Организация на обединените нации осъди заселванията, като ги назова огромно затруднение пред реализацията на жизнеспособна палестинска страна като част от по този начин нареченото „ решение за две страни “.

Блокада на Газа

Израел наложи обсада на Газа през 2007 година, откакто групата Хамас пристигна на власт. Обсадата продължава и до през днешния ден. Израел също окупира Западния бряг и Източен Йерусалим – териториите, които палестинците желаят да бъдат част от бъдещата им страна.

Израел наложи цялостна обсада на линията Газа на 9 октомври, като прекъсна доставките на електричество, храна, вода и гориво вследствие на изненадващо нахлуване на Хамас в Израел. Най-малко 1200 души бяха убити при тази офанзива.

Израел и Палестина в този момент

Ето по какъв начин наподобяват в този момент Израел и Палестина.

Днес към 5 милиона палестинци живеят в Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим, а 1,6 милиона палестинци са жители на Израел. Това съставлява към половината от общото им население. Другата половина живее в други страни, в това число арабски страни. Днес по света има към 14,7 милиона евреи, от които 84 % живеят в Израел и Съединените щати. Останалите живеят в други страни, в това число Франция, Канада, Аржентина и Русия.

Ето роман за изгубените животи на палестинци и израелци към насилието сред 2008 година и 2023 година

Данните са събрани от Сара Шамим