Израелско-палестински конфликт: Кратка история в карти и диаграми
Смъртоносната бомбардировка на Израел над Газа уби близо 15 000 души, включително 10 000 жени и деца, за повече от 50 дни, което я превръща в най-смъртоносната война за обсадения палестински анклав до момента.
Израел отхвърли призивите за прекратяване на огъня в края на четиридневното хуманитарно примирие на 28 ноември. Пълното опустошение на Газа и растящият брой на жертвите предизвикаха световни протести, извеждайки продължаващия десетилетия въпрос в центъра на вниманието на глобалната политика.
Декларацията на Балфур
Израелско-палестинският въпрос датира от почти век, когато Великобритания, която все още контролираше историческа Палестина, обеща да създаде национален дом за еврейския народ в Палестина съгласно Декларацията на Балфур.
Еврейска имиграция в Палестина
Започна широкомащабна еврейска миграция към Палестина, ускорена от евреи, бягащи от нацизма в Европа. Между 1918 и 1947 г. еврейското население в Палестина се е увеличило от 6 процента на 33 процента.
Палестинците бяха разтревожени от демографската промяна и напрежението се повиши, което доведе до палестинското въстание от 1936 до 1939 г.
Междувременно ционистките организации продължиха да водят кампании за родина на евреите в Палестина. Въоръжените ционистки милиции започнаха да атакуват палестинския народ, принуждавайки го да бяга. Ционизмът, който се появява като политическа идеология в края на 19 век, призовава за създаването на еврейска родина.
Планът за разделяне на ООН
Докато насилието опустоши Палестина, въпросът беше отнесен до новосформираната Организация на обединените нации. През 1947 г. ООН приема Резолюция 181, която призовава за разделянето на Палестина на арабски и еврейски държави, предавайки около 55 процента от земята на евреите. На арабите бяха предоставени 45 процента от земята, докато Йерусалим беше обявен за отделна интернационализирана територия.
В момента градът е разделен между Западен Ерусалим, който е предимно еврейски, и Източен Ерусалим с мнозинство от палестинско население. Израел превзе Източен Йерусалим след Шестдневната война през 1967 г. заедно със Западния бряг – стъпка, която не беше призната от международната общност.
Старият град в окупирания Източен Йерусалим има религиозно значение за християни, мюсюлмани и евреи. Тук се намира комплексът на джамията Ал-Акса, който е известен на мюсюлманите като ал-Харам ал-Шариф, а на евреите като Храмовия хълм.
През 1981 г. ООН го определи като обект на световното наследство.
Накба
До раждането на Израел през 1948 г. повече от 750 000 палестинци бяха етнически прочистени от домовете си от ционистките милиции. Това масово изселване става известно като Накба или катастрофа.
Още 300 000 палестинци бяха разселени от Шестдневната война през 1967 г.
Израел обяви анексирането на Източен Йерусалим през 1980 г., но международната общност все още го смята за окупирана територия. Палестинците искат Източен Ерусалим за столица на бъдещата им държава.
Споразуменията от Осло
През 1993 г. палестинският лидер Ясер Арафат и израелският министър-председател Ицхак Рабин подписаха Споразуменията от Осло, които имаха за цел постигане на мир в рамките на пет години. Това беше първият път, когато двете страни се разпознаха.
Второ споразумение през 1995 г. раздели окупирания Западен бряг на три части – Зона A, B и C. На палестинската власт, която беше създадена в резултат на Споразуменията от Осло, беше предложено само ограничено управление върху 18 процента от земята тъй като Израел ефективно продължи да контролира Западния бряг.
Израелски селища и контролно-пропускателни пунктове
Споразуменията от Осло обаче бавно се провалиха, тъй като израелските селища, еврейските общности, построени на палестинска земя на Западния бряг, се разрастваха с бързи темпове.
Населението на заселниците на Западния бряг и Източен Йерусалим нарасна от приблизително 250 000 през 1993 г. до 700 000 през септември тази година. Около три милиона палестинци живеят в окупирания Западен бряг и Източен Йерусалим.
Изграждането на израелски селища и разделителната стена върху окупираните територии разпокъса палестинските общности и ограничи тяхната мобилност. Около 700 пътни препятствия, включително 140 контролно-пропускателни пункта, осеят Западния бряг. Около 70 000 палестинци с израелски разрешителни за работа пресичат тези контролно-пропускателни пунктове в ежедневното си пътуване.
Селищата се считат за незаконни според международното право. ООН осъди заселванията, като ги нарече голямо препятствие пред реализацията на жизнеспособна палестинска държава като част от така нареченото „решение за две държави“.
Блокада на Газа
Израел наложи блокада на Газа през 2007 г., след като групата Хамас дойде на власт. Обсадата продължава и до днес. Израел също окупира Западния бряг и Източен Йерусалим – териториите, които палестинците искат да бъдат част от бъдещата им държава.
Израел наложи пълна блокада на ивицата Газа на 9 октомври, като прекъсна доставките на електричество, храна, вода и гориво в резултат на изненадващо нападение на Хамас в Израел. Най-малко 1200 души бяха убити при тази атака.
Израел и Палестина сега
Ето как изглеждат сега Израел и Палестина.
Днес около 5 милиона палестинци живеят в Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим, а 1,6 милиона палестинци са граждани на Израел. Това съставлява около половината от общото им население. Другата половина живее в други страни, включително арабски страни. Днес по света има около 14,7 милиона евреи, от които 84 процента живеят в Израел и Съединените щати. Останалите живеят в други страни, включително Франция, Канада, Аржентина и Русия.
Ето разказ за изгубените животи на палестинци и израелци към насилието между 2008 г. и 2023 г.
Данните са събрани от Сара Шамим
