Изследване на Гана, със съвременно изкуство като водач

В края на 2022 г. бях поканен да отида в Гана с приятел, за да проучваме работата на ганайския художник Ибрахим Махама, който за първи път направи пръскане на 56-ото Венецианско биенале през 2015 г. Щяхме да отидем в Гана, за да научим за контекста на работата му и също така да разберем нововъзникващата сцена на съвременно изкуство в страната.

През последните няколко десетилетия светът на изкуството се отвори отвъд Европа и Северна Америка, за да създаде по-глобализиран пазар. През последните години артисти като г-н Махама и колегите от Гана Ел Анацуи и Амоако Боафо се издигнаха до известност. Искахме да научим как това внимание е повлияло на съвременното изкуство в Гана.

Планирахме да прекараме по-голямата част от времето си в Акра, столицата и където са повечето от утвърдените галерии в страната са, а след това да пътуват на север, първо до Кумаси, където се намира престижният Факултет по изкуства в страната към Университета за наука и технологии Kwame Nkrumah (KNUST) и бившето седалище на Кралство Ашанти, а след това още по на север, до Тамале, където г-н Mahama отвори няколко сайта за съвременно изкуство.

Accra City Hotel, който избрахме, защото има плувен басейн, беше в рамките на нашия бюджет и е централно разположен. Скоро обаче научихме, че в Акра „централно разположен“ всъщност не съществува. Да се ​​ориентираш не беше съвсем лесно — или дори възможно. Обществен транспорт не съществува и не можахме да разберем бързите, частни микробуси, известни като tro tros (казаха ни, че Accrans „просто знаят“ накъде са се насочили). Тъй като повечето дни бяха над 90 градуса, Uber и такситата бяха най-добрият ни залог за придвижване.

Nubuke Foundation, малка институция, известна с изложби на творби на художници от Гана. Таксито ни остави пред дълга порта, която се отваряше към ниски бетонни сгради, окачени със знамена на Асафо, цветните знамена на полка, принадлежащи на народа Fante, етническа група от Гана. Миришеше на топлина и зеленина. Изложба „Като спомен от нощта“ показа работа на Сика Амакие, млада художничка от Гана, която използва традиционните традиции за изработка на мъниста, предавани по майчина линия. Нейните скулптури, съставени от завеси от ярко оцветени мъниста и изработени крайници, бяха красноречиво подредени из цялата бруталистична сграда.

Франсис Кокороко за The New York Times Франсис Кокороко за The New York Times Франсис Кокороко за The New York Times Франсис Кокороко за The New York пъти