Как атаката в московската концертна зала ще се отрази на Путин?

В петък въоръжени мъже нахлуха в концертната зала " Крокус " край Москва, убивайки минимум 137 души и ранявайки повече от 100. Ден по-късно президентът Владимир Путин се обърна към нацията, обещавайки да „ разпознава и накаже всеки, който стои зад терористите, направили това безчовечие “.

Някои наблюдаващи може да видят този миг като история, завършваща цялостен кръг. Отново Русия е в разгара на кървава война и е изправена пред терористични офанзиви и още веднъж Путин е отпред.

Руският президент пристигна на власт през 2000 година по време на войната в Чечня и след бомбардировките в Москва. Неговото заричане като млад и деятелен водач беше да донесе непоклатимост и сигурност на страната. И той го направи.

Путин съумя да постави завършек на Втората чеченска война с композиция от брутална военна мощ и политически маневри. Той съумя да разцепи чеченските сили, като сложи отпред на републиката техния набожен водач Ахмад Кадиров, бащата на сегашния държател Рамзан Кадиров. Тъй като чеченският протест беше сподавен, терористичната интензивност също понижа. Последната огромна терористична офанзива в Русия беше осъществена през 2011 година

Успехът му в съветската „ война против тероризма “ е едно от главните достижения на ръководството на Путин и една от главните аргументи за неговото политическо дългоденствие. Той е необятно приет за донасянето на сигурност и сходство на ред в Русия след бурното десетилетие, последвало разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.

Днес, 30 години по-късно, опасността, пред която руснаците се надяваха, че в никакъв случай няма да се изправят още веднъж, се завръща, причинявайки безпокойствие и деморализирайки обществото. Един доста по-възрастен Путин дава същото заричане на фона на рецесия, за която най-малко някои руснаци го упрекват. Ще му се повярва ли?

Атаката против концертната зала Crocus, за която клонът на ИДИЛ (ISIS) Ислямска страна в провинция Хорасан (ISKP) пое отговорност, идва на фона на бруталната експанзия на Русия в Украйна. Не е изненадващо, че няколко часа след нещастието Путин и неговите органи за сигурност към този момент я свързваха с Украйна.

Техните изказвания произтичат от обстоятелството, че четирима от обвинените, които са се измъкнали от горящото място, като са се смесили с бягащата навалица, са били арестувани на към 140 километра (90 мили) от украинската граница. В обръщението си към нацията Путин твърди, че им е бил препоръчан „ отворен прозорец “ на границата, сякаш от службите за сигурност на Украйна.

Украйна отхвърли да е забъркана в нападението. Представители на Съединените щати бяха безапелационни, че това е осъществено от ISKP и Украйна няма нищо общо с това. Съединени американски щати в действителност предизвестиха за опцията от офанзива в Москва, като се позоваха на личните си разследващи данни, които съгласно тях са споделили с руснаците.

Прокремълски коментатори и медии, които прокараха теорията за украинската връзка, показаха хипотетична украинска интервенция в бомбените офанзиви, при които бяха убити известният провоенен блогър Максим Фомин, по-известен като Владлен Татарски, както и Дария Дугина, щерка на крайнодесния идеолог Александър Дугин. Друг атентат унищожи част от моста, който свързва Русия с окупирания Крим.

Няколко прокремълски коментатори като групата за наблюдаване на войната Rybar също стигнаха до такава степен, че показаха с пръст Съединени американски щати и твърдяха, че поддържат ISKP в Афганистан, с цел да подкопаят талибаните.

Проукраинските коментатори, въпреки това, побързаха да съживят дългогодишна доктрина, съгласно която Путин може да е провел бомбен атентат в Москва през 1999 година, с цел да вземе властта. Те твърдяха, че офанзивата против Крокус е следващата интервенция под подправен байрак, проведена от неговия режим.

Заподозрените, задържани от съветските служби за сигурност, наподобява са елементарни таджикски мигранти, като 1,3 милиона таджики, работещи в Русия. Руските самостоятелни медии потвърдиха, че фотосите на задържаните съответстват с тези на многочислените изображения на нападателите в концертната зала.

Един от тях сподели, че е бил вербуван от асистент на мюсюлмански просветител и предложил към 5000 евро (5420 долара) за нападението. Свидетелствата са получени посредством изтезания, които съветските служби за сигурност не се стесняват да циркулират онлайн; обвинените са били убити с ток, на един е отрязано ухото.

Без значение кой ги е вербувал да извършат нападението, задачата му е била да деморализира съветското население.

Значи руснаците ще обвинят ли Путин, че не е съумял да предотврати нещастието? Колективната логика на психиката е известна с непредвидимостта. Някои може, само че е малко евентуално да излезе нещо от това.

Дори и без тази офанзива, на съветското население беше ясно, че интервалът на непоклатимост, сигурност и стопански напредък, за който Путин беше възхваляван, от дълго време завърши. Войната е безусловно на прага, защото украинските сили правят нахлувания на съветска територия, изпращайки дронове да нападат петролни рафинерии и унищожавайки съветски бойни кораби в Черно море.

Мисленето зад концепцията за внасяне на война на съветска територия – излъчено от мнозина в украинските кръгове по сигурността от 2014 година насам – допуска, че неустойчивостта и неналичието на сигурност по някакъв метод ще разклатят режима на Путин и в последна сметка ще доведат до неговото рухване. Но тази концепция се оказва ирационална и заблуждаваща още веднъж и още веднъж.

За разлика от Украйна, която има зад тила си поддръжката на Запада, руснаците нямат различен поръчител за сигурност, с който биха могли да разменят Путин, даже и на собствен личен риск – както го направиха украинците през последното десетилетие. Без значение какво мислят за Путин, те са екзистенциално подвластни от него в обстановката, която множеството от тях виждат, харесват или не, като прокси война, която Западът води против Русия, а не като личната експанзия на Русия против прилежащите страни.

Настоящото им съглашение за сигурност е капан без различен избор, с изключение на да седят стиснати и да се надяват, че ще бъде открито спокойно решение на спора в Украйна и животът ще се възстановява.

Начинът, по който се развиват нещата на фронтовата линия в Украйна сега, тази вяра е доста по-основана на действителността, в сравнение с мъглявото по-добро бъдеще, което биха могли да реализират, като се опитат да смъкват Путин, което при актуалните условия най-вероятно ще форсира революция. Има неизбежност, мрак и твърда решителност да се изчака, до момента в който векът на проблемите свърши по един или различен метод.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.