Как атаката в московската концертна зала ще се отрази на Путин?
В петък въоръжени мъже нахлуха в концертната зала "Крокус" край Москва, убивайки най-малко 137 души и ранявайки повече от 100. Ден по-късно президентът Владимир Путин се обърна към нацията , обещавайки да „идентифицира и накаже всеки, който стои зад терористите, извършили това зверство“.
Някои наблюдатели може да видят този момент като история, завършваща пълен кръг. Отново Русия е в разгара на кървава война и е изправена пред терористични атаки и отново Путин е начело.
Руският президент дойде на власт през 2000 г. по време на войната в Чечня и след бомбардировките в Москва. Неговото обещание като млад и енергичен лидер беше да донесе стабилност и сигурност на страната. И той го направи.
Путин успя да сложи край на Втората чеченска война с комбинация от брутална военна сила и политически маневри. Той успя да разцепи чеченските сили, като постави начело на републиката техния религиозен лидер Ахмад Кадиров, бащата на настоящия владетел Рамзан Кадиров. Тъй като чеченският бунт беше потушен, терористичната активност също намаля. Последната голяма терористична атака в Русия беше извършена през 2011 г.
Успехът му в руската „война срещу тероризма“ е едно от основните постижения на управлението на Путин и една от основните причини за неговото политическо дълголетие. Той е широко признат за донасянето на сигурност и подобие на ред в Русия след бурното десетилетие, последвало разпадането на СССР.
Днес, 30 години по-късно, заплахата, пред която руснаците се надяваха, че никога няма да се изправят отново, се завръща, причинявайки безпокойство и деморализирайки обществото. Един много по-възрастен Путин дава същото обещание на фона на криза, за която поне някои руснаци го обвиняват. Ще му се повярва ли?
Атаката срещу концертната зала Crocus, за която клонът на ИДИЛ (ISIS) Ислямска държава в провинция Хорасан (ISKP) пое отговорност, идва на фона на бруталната агресия на Русия в Украйна. Не е изненадващо, че няколко часа след трагедията Путин и неговите органи за сигурност вече я свързваха с Украйна.
Техните твърдения произтичат от факта, че четирима от заподозрените, които са се измъкнали от горящото място, като са се смесили с бягащата тълпа, са били задържани на около 140 километра (90 мили) от украинската граница. В обръщението си към нацията Путин твърди, че им е бил предложен „отворен прозорец“ на границата, уж от службите за сигурност на Украйна.
Украйна отрече да е замесена в нападението. Представители на Съединените щати бяха категорични, че това е извършено от ISKP и Украйна няма нищо общо с това. САЩ наистина предупредиха за възможността от атака в Москва, като се позоваха на собствените си разузнавателни данни, които според тях са споделили с руснаците.
Прокремълски коментатори и медии, които прокараха теорията за украинската връзка, посочиха предполагаема украинска намеса в бомбените атаки, при които бяха убити известният провоенен блогър Максим Фомин, по-известен като Владлен Татарски, както и Дария Дугина, дъщеря на крайнодесния идеолог Александър Дугин. Друг атентат разруши част от моста, който свързва Русия с окупирания Крим.
Няколко прокремълски коментатори като групата за наблюдение на войната Rybar също стигнаха дотам, че посочиха с пръст САЩ и твърдяха, че подкрепят ISKP в Афганистан, за да подкопаят талибаните.
Проукраинските коментатори, от друга страна, побързаха да съживят дългогодишна теория, според която Путин може да е организирал бомбен атентат в Москва през 1999 г., за да вземе властта. Те твърдяха, че атаката срещу Крокус е поредната операция под фалшив флаг, организирана от неговия режим.
Заподозрените, арестувани от руските служби за сигурност, изглежда са обикновени таджикски мигранти, като 1,3 милиона таджики, работещи в Русия. Руските независими медии потвърдиха, че снимките на арестуваните съвпадат с тези на многобройните изображения на нападателите в концертната зала.
Един от тях каза, че е бил вербуван от помощник на мюсюлмански проповедник и предложил около 5000 евро (5420 долара) за нападението. Свидетелствата са получени чрез изтезания, които руските служби за сигурност не се стесняват да циркулират онлайн; заподозрените са били убити с ток, на един е отрязано ухото.
Без значение кой ги е вербувал да извършат нападението, целта му е била да деморализира руското население.
Значи руснаците ще обвинят ли Путин, че не е успял да предотврати трагедията? Колективната психология е известна с непредвидимостта. Някои може, но е малко вероятно да излезе нещо от това.
Дори и без тази атака, на руското население беше ясно, че периодът на стабилност, сигурност и икономически растеж, за който Путин беше възхваляван, отдавна приключи. Войната е буквално на прага, тъй като украинските сили извършват нахлувания на руска територия, изпращайки дронове да атакуват петролни рафинерии и унищожавайки руски бойни кораби в Черно море.
Мисленето зад идеята за внасяне на война на руска територия – излъчено от мнозина в украинските кръгове по сигурността от 2014 г. насам – предполага, че нестабилността и липсата на сигурност по някакъв начин ще разклатят режима на Путин и в крайна сметка ще доведат до неговото падане. Но тази идея се оказва ирационална и заблуждаваща отново и отново.
За разлика от Украйна, която има зад гърба си подкрепата на Запада, руснаците нямат алтернативен гарант за сигурност, с когото биха могли да разменят Путин, дори и на свой собствен риск – както го направиха украинците през последното десетилетие. Без значение какво мислят за Путин, те са екзистенциално зависими от него в ситуацията, която повечето от тях виждат, харесват или не, като прокси война, която Западът води срещу Русия, а не като собствената агресия на Русия срещу съседните страни.
Настоящото им споразумение за сигурност е капан без друг избор, освен да седят стиснати и да се надяват, че ще бъде намерено мирно решение на конфликта в Украйна и животът ще се нормализира.
Начинът, по който се развиват нещата на фронтовата линия в Украйна в момента, тази надежда е много по-основана на реалността, отколкото мъглявото по-добро бъдеще, което биха могли да постигнат, като се опитат да свалят Путин, което при настоящите условия най-вероятно ще ускори гражданска война. Има обреченост, мрак и твърда решимост да се изчака, докато векът на проблемите свърши по един или друг начин.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
