Как да разгърнем правилата „Купувайте европейско“
Лидерите на Европейски Съюз ще се срещнат в белгийски палат в четвъртък, с цел да се опитат да инжектират по този начин нужния политически подтик в напъните за поощряване на конкурентоспособността и нововъведенията. Наред с по-нататъшната интеграция на вътрешния пазар и регулаторното опростяване, те ще се борят с въпроса дали Европейски Съюз би трябвало да одобри правила „ Купувайте европейско “, с цел да отбрани производството с висока добавена стойност и потенциала за нововъведения в избрани стратегически браншове.
Европейската комисия би трябвало да разгласява своя план на Закон за индустриалния ускорител по-късно този месец, определящ условия за локално наличие за електрически транспортни средства, технологии за възобновими енергийни източници, нисковъглероден цимент и стомана и евентуално други промишлености. Подробностите се трансформират, само че на доктрина тези правила ще се ползват за публични поръчки и артикули, получаващи обществени дотации или финансова поддръжка. Освен това ще има евентуално широкообхватни ограничавания върху директните задгранични вложения в същите браншове, с цел да се избегне заобикалянето, като китайски фабрики, сглобяващи китайски съставни елементи.
По принцип сходни правила имат доста дефекти. Те усилват разноските за първични материали, покачват цените вкъщи и вършат продуктите на Европейски Съюз по-малко конкурентни в чужбина. Те затварят източниците на нововъведения и понижават натиска върху бизнеса да се оформи. Те възнаграждават специфични молби и покупко-продажби сред огромни страни за отбрана на личните си компании. Те отблъскват комерсиалните сътрудници и могат да провокират възмездие.
Има обаче две значими аргументи, заради които ограниченията за „ европейски преференции “ би трябвало да бъдат лимитирана част от инструментариума на политиката на Европейски Съюз. Първо, Европейски Съюз се декарбонизира по-бързо от други стопански системи. Така че, в случай че желае жизнеспособни предприятия, произвеждащи цимент или стомана с ниско наличие на въглерод, може да се наложи да сътвори „ водещ пазар “, употребявайки условия за публични поръчки или дотации, както предложи някогашният президент на Европейската централна банка Марио Драги в отчета си за конкурентоспособността за 2024 година
Вторият е големият индустриален свръхкапацитет на Китай, който заплашва да претрупа цели европейски индустриални браншове и, най-важното, да отстрани потенциала им за по-нататъшни нововъведения и възвърне пазарен дял. Оставянето на европейците подвластни от китайските технологии също основава опасности за сигурността и геополитически опасности. Новите правила за директни задгранични вложения, налагащи трансфер на технологии и шерване на познания в Европейски Съюз, като тези, употребявани от самия Китай за индустриализация, биха смекчили тези опасности. Но те евентуално ще бъдат мощно оспорвани от националните държавни управления, които желаят да запазят контрола върху капиталовата политика.
Някои европейски преференции към този момент могат да бъдат въведени според съществуващите правила за публични поръчки и схеми за субсидиране. Франция, да вземем за пример, е взела поради въздействието върху климата от производството и корабоплаването на дълги дистанции в своята скица за субсидиране на електрически коли, като на процедура изключва колите, импортирани от Китай. Това е разрешено от интернационалните търговски правила. Други страни от Европейски Съюз би било добре да последват образеца. Обединеното кралство има; Германия не е.
Обвързващите общоевропейски правила за преференции биха били по-ефективни, само че би трябвало да се употребяват единствено в краен случай. Те би трябвало да се основават на доказателства и да са ориентирани, за предпочитане върху основни технологии, а не върху цели браншове. Тези принадлежности не би трябвало да санкционират комерсиалните сътрудници на Европейски Съюз със сходно мислене, изключително Обединеното кралство, само че също по този начин Япония или Южна Корея. Именно с помощта на фабриките за акумулатори на последния в Европа, европейските производители на коли към момента въобще са в конкуренцията за EV. Трябва да е създадено с Европа, а не създадено в Европа.
Европейски Съюз в действителност се нуждае от нови способи да подхранва останалата си промишленост. Но това не би трябвало да отвлича вниманието от други цели като дерегулация, по-нататъшна интеграция на вътрешния пазар и промени на националното богатство, които биха съдействали повече за стимулиране на европейския напредък. Нито самодейността би трябвало да се трансформира в общ протекционизъм.
