Книгата зад „American Fiction“ излезе преди 23 години. Все още е актуално.

Има сцена в романа на Пърсивал Еверет от 2001 г. „Изтриване“, в която главният герой, чернокож романист на име Телониъс „Монк“ Елисън, отива при книжарница, за да търси собствените си книги, както писателите често правят. Той намира четири от тях – включително „Персите“, „неясна преработка на гръцка трагедия“ – поставени, вбесяващо, в секцията „Афроамерикански изследвания“.

Единственото нещо, което е „привидно афроамериканец“ в книгата, ядосва се той на себе си, „е снимката на якето ми“.

„Изтриване“, основата за новия филм на Корд Джеферсън „Американска фантастика“ е остра сатира на начина, по който литературният свят налага широки расови стереотипи върху небелите автори, както и трогателен портрет на сложен чернокож от сложно семейство.

В пристъп на гняв след отхвърлянето на последния му роман, неразбираема история за Аристофан, Еврипид и „смъртта на метафизиката“, Монк създава превъзходен сатиричен роман, включващ необразован чернокож тийнейджър, който вече има четири деца от четири различни жени. Когато романът — първоначално наречен „Моята пафология“ и се предполага, че е написан от избягал затворник на име Стаг Р. Лий — се превръща в огромен бестселър и културен феномен, Монк отговаря с пълно недоверие.

през 2020 г. става първият чернокож издател на Pantheon в своята 80-годишна история, написа в платформата на социалните медии X, че филмът се чувства „леко твърде близо до дома“. В интервю тя каза, че намира за обезсърчаващо, че на издателската индустрия й е отнело толкова време, за да се заеме с критиките, отправени от „Изтриване“.

„Трябваше филм на книга, която да бъде издадена, за да говори за тези неща до степента, в която желае“, каза Лукас. „Всички трябва да преоценим откритостта на това кой и как може да разказва истории“,

Закия Далила Харис, бивш помощник редактор в Knopf Doubleday. Книгата, която получи аванс от над 1 милион долара и беше адаптирана в поредица на Hulu, е социална сатира с ужаси за амбициозен амбициозен редактор, който е единственият чернокож служител в редакционния отдел на голяма издателска къща.

Ужасена от небрежното отхвърляне на нейните идеи от страна на колегите си и от тесните възгледи на индустрията за това как расата трябва да бъде изобразявана в художествената литература, тя изпитва облекчение, когато друга чернокожа жена е наета – само за да подозира че новата служителка всъщност я саботира.

Друг сатиричен роман, R.F. „Жълтолицето“ на Куанг, публикувано миналата година от Уилям Мороу, представя бяла писателка, която открадва непубликувания ръкопис на починала китайско-американска писателка, пренаписва части от него и го представя за свой собствен под името „Хвойнова песен“, използвайки расово двусмислена фотография.

есе в списание Time, тя описва „ужасяващото удоволствие“, което извлича от сцените в „American Fiction“, които улавят „срещите, които всеки небял писател е преживял“ в издателската индустрия.

Куанг каза в имейл, че вниманието, което „Американската фантастика“ генерира, отразява желанието на творческите класи да се изправят срещу своите собствени пристрастия. Но може да прикрива нещо по-коварно, каза тя.

„Друга гледна точка, която си струва да се разгледа, е фактът, че индустрията може да спечели доста от собствената си самокритика ," тя каза. „По парадоксален начин известно количество говорене прави институционалния расизъм много печеливш. Така че човек винаги трябва да внимава да не бъде дефанзиран, кооптиран и токенизиран.“

В интервю от 2001 г. за The Los Angeles Times той говори за „ужасната ирония“ в реакцията на читателите и критиците на „Изтриване. ”

„Тази книга привлича много внимание точно поради причината, поради която я написах аз“, каза той. „Всеки се интересува от въпроса за расата... вместо от самата книга.“