Коалиционно правителство, американски стил
Дисфункцията в партията на болшинството в Камарата на представителите на Съединени американски щати беше толкоз ясна, колкото и финалното гласоподаване в събота за 60 милиарда $ военна помощ за Украйна: от 218-те републиканци в Камарата, множеството (112 ) гласоподава срещу обезверено нужното финансиране.
Това означаваше, че Майк Джонсън, инцидентният републикански представител, трябваше да разчита на опозиционните демократи, с цел да бъде признат законът за помощите. Така и направи: макар че нямаше индикация, че Джонсън фактически е работил взаимно с водача на демократите в Камарата на представителите Хаким Джефрис, всичките 210 демократи, които участваха във Вашингтон в събота, поддържаха законопроекта.
След близо 18 месеца на законодателната некадърност на Капитолийския рид, коства си да спрем, с цел да отпразнуваме необичаен миг на двупартийна нормалност. Помощта е закъсняла с месеци - и може би към момента е прекомерно късно, с отчети за близо 40 % от потенциала за произвеждане на електрическа енергия в Украйна, погубен от съветски муниции, които биха могли да бъдат спрени от доставени от Америка противоракетни системи.
Независимо от това, за миг центърът се задържа и тези, които се надяваха, че старомодната законодателна търговия с коне в последна сметка ще победи – изключително основният търговец на коне, Джо Байдън – бяха оправдани.
Но е има ли някаква вяра, че успеха в събота е знак, че разсъдъкът най-сетне си възстановява надмощието във Вашингтон? Има някои индикации, че обръщането на Джонсън по пътя към Мар-а-Лаго може да означи спиране на близкото минало.
Най-важното е, че Доналд Тръмп, който гласно се противопоставяше на всяка нова помощ за Украйна в продължение на месеци, не беше в положение - или най-малко не желаеше - да спре Джонсън. Републиканският представител се закле във честност на някогашния президент, само че Джонсън удари в миг на оптималната уязвимост за знаменосеца на партията, затънал в мръсната правосъдна зала в Манхатън дни наред, заплеснат от личните си финанси и правна заплаха.
Джонсън също съумя да успокои демократите в Конгреса, които се оказаха нежелани да подписват покупко-продажби с неговия предходник Кевин Маккарти. Увъртанията на Маккарти по най-големите въпроси на деня - осъждането на Тръмп след протестите от 6 януари, да вземем за пример, единствено с цел да обърне курса, когато стана ясно, че не може да стане ръководител без него - вбеси даже демократите, склонни към двупартийност.
И може би най-важното е, че самият Джонсън е идеолог, само че не и безсрамен партизанин. Известно е, че идеологическите съперници се оправят добре във Вашингтон, стига да има доверие оттатък пътеката. Бостънският либерал Тип О'Нийл, който заемаше поста ръководител на Камарата на представителите през по-голямата част от 80-те години на предишния век, създаде modus vivendi с Роналд Рейгън, неговия гневен идеологически съперник, който разреши на Рейгън да прокара огромна част от консервативната си стратегия през Конгреса по време на президентството си.
Страхувам се обаче, че запазването на двупартийния мир изисква прекалено много както от републиканците, по този начин и от демократите. Демократите ще би трябвало да се съгласят да гласоподават неведнъж и поредно, с цел да запазят Джонсън на поста му – чийто първи тест може да пристигна през идващите няколко дни. Маккарти са подготвени да създадат същото с Джонсън поради вероотстъпничеството му в Украйна. Джефрис, водачът на демократите, уточни, че този път може да пристигна на помощ на Джонсън. Но има вяра ли някой, че републиканският ръководител на камарата може да остане на власт дълго време без болшинство, формирано от членове на неговата лична група? Това е прекалено много, с цел да се желае от Джефрис, изключително в година на избори.
По сходен метод политическият Вашингтон подценява Тръмп на собствен риск. След 6 януари по-голямата част от републиканския естаблишмънт разгласи някогашния президент за мъртъв. И въпреки всичко година по-късно той си възвърна неповторимата власт над партията си, която може и да се е разсеяла за малко, до момента в който се разсейва в съда, само че по никакъв метод не е изчезнала.
Наистина, това е мощ, на която даже съперниците му би трябвало да се възхищават: настоящите президенти рядко могат да управляват законодателите в личната си партия по метода, по който някогашният президент може. Тръмп няма данни да е разрешавал на партията си да подписва покупко-продажби с Байдън и демократите - и няма желание да стартира в този момент.
Така че дано отпразнуваме една рядка победа за рационалните на Капитолийския рид. Но дано също по този начин осъзнаем, че е малко евентуално да се случи още веднъж в скоро време.
