Когато преводът на пиеса е нещо повече от език
Ричард Нелсън изглежда е намерил перфектния дом за своята пиеса „Нашият живот в изкуството“.
Той беше написал спектакъл за турнето на Московския художествен театър през 1923 г. в Съединените щати с неговия режисьор Константин Станиславски и планираше да има руски превод, представен от съвременния лидер на компанията в пространство за представления, което Станиславски е построил на територията на фабриката на семейството си.
Нещо повече, Музикалната академия в Бруклин се интересуваше от пренасянето на продукцията в Ню Йорк, където Нелсън е най-известен като автор на „Панорамата на Райнбек“, колекция от дузина интимни пиеси, които документират и разчленяват части от американския живот и история чрез нищо повече от разговор за вечеря.
Голяма стъпка към премиерата на пиесата в Москва дойде на 23 февруари 2022 г., когато режисьорът Сергей Женовач я прочете с компанията си. Всички изглеждаха ентусиазирани от проекта, но Нелсън се събуди на следващия ден със съобщение, което гласеше: „Случи се нещо ужасно.“
нов дом в Théâtre du Soleil в Париж, където той продължава до 2 март, преведен на френски от директора на тази компания, Ариан Мнушкин.Продукцията постави Нелсън в другия край на работата, която преди това е вършил, превеждайки руска театрална класика на английски с Ричард Певър и Лариса Волохонски, силната двойка зад много преводи на руска литература, които се печатат днес. И така, Нелсън знае, че процесът е повече от преобразуване на един език в друг; както при пиесите на неговия герой и естетически прародител, Антон Чехов, това също изисква запазването на специфична, решаваща чувствителност.
В произведенията както на Чехов, така и на Нелсън, необикновеното се появява само от обикновеното. Разкритията идват не в изказвания, а в мимолетни коментари. И преди всичко в духа на правдоподобието хората водят истински разговори. Героите на Нелсън говорят един с друг, а не с публиката. Той обича да казва на актьорите, че представлението „е връзката, която имате с всички останали“.
„Вуйчо Ваня.“Преводачите се запознаха с Нелсън, когато той им беше изпратил писмо, в което се представяше и изразяваше интерес към сътрудничество. По-късно се срещнаха в Ню Йорк, по време на излизането на тяхната версия на „Война и мир“ преди около 15 години, и тримата решиха да се заемат с превод на руски театър, като се започне с „Един месец на село“ на Тургенев.
„Той е човек с много голяма почтеност“, каза Волохонски за Нелсън, „и има дарба за приятелство.“
Тримата бързо се сближиха и изградиха работни отношения до превода на всички основни пиеси на Чехов. „Ще му предоставим текста“, каза Певър, „и той ще го прегледа и ще каже: „Моите актьори няма да кажат това, какво ще стане, ако го направим по този начин?“ Ето защо искахме да свършим само тази работа с драматург. Не става въпрос само за разказ.“
Така че, когато Нелсън написа „Нашият живот в изкуството“ — намигване към книгата на Станиславски „Моят живот в изкуството“ — през есента на 2020 г. той наема Волохонски да го преведе. Първоначално тя беше планирана за Лев Додин, артистичен директор на Малия драматичен театър в Санкт Петербург, но той и Нелсън имаха различни визии за пиесата дали трябва да бъде подценена или еруптивна и сътрудничеството им приключи в приятелски отношения . След това шоуто беше поето от Сергей Женовач, преди да напусне Московския художествен театър, и до този момент, каза Волохонски, нейната работа по шоуто беше свършена; всичко по-нататък ще бъде усъвършенствано на репетиции. Но те така и не се появиха.
В The New York Times критикът Лора Капел намира реалистичните разговори в пиесата за непринудени до такава степен, че правят историческия контекст недостъпен – но Мнучкин каза, че тя и нейните актьори са „много доволни“ да работят с Нелсън . От своя страна той се чувстваше така, сякаш е постигнат най-трудният превод, на неговата ненатрапчива естетика.„Наистина съм доволен от това къде попадна пиесата “, каза Нелсън. „Във време, когато американският театър е в криза, да имаш този лукс и този късмет, когато всеки ден, в продължение на месеци и месеци, мога просто да се съсредоточа върху правенето на театър без никакъв друг натиск или нещо друго, което се случва, е част от голямо богатство.“
