Крайните преговори за заложници: Защо преговорите с Иран са в задънена улица

Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте Бивш американски посланик, който е преговарял с Иран за освобождение на заложници, изяснява за какво актуалните договаряния за Ормузкия проток са в задънена улица. Иран изисква 24 милиарда $ замразени активи, с цел да отвори още веднъж жизненоважния корабен път, третирайки го като договаряния за заложници. Вашингтон е изправен пред три благоприятни условия: да понесе стопански напън, да заплати цената на Техеран или да потърси боен надзор над пролива.

Брет Макгърк е анализатор по световните въпроси на CNN, който е заемал висши длъжности в региона на националната сигурност при президентите Джордж У. Буш, Барак Обама, Доналд Тръмп и Джо Байдън.

Докато президентът Доналд Тръмп търси метод да отвори още веднъж Ормузкия проток и да ограничи нуклеарните упоритости на Иран, Вашингтон и Техеран наподобява вземат участие в общоприети договаряния.

В реалност те може да вземат участие в две изцяло разнообразни.

Вашингтон е податлив да гледа на договарянията с Иран през призмата на властта. Техеран ги гледа през призмата на притежанието.

Вашингтон има за цел да принуди Иран да се подчини на настояванията посредством стопански напън и наказания. Техеран има за цел да принуди Съединени американски щати да се поддадат, откакто придобият нещо скъпо и откажат да го върнат.

Научих този урок от първа ръка.

Дилемата на договарящия заложник

Два пъти през последното десетилетие участвах в продължителни договаряния с Иран за освобождението на американски заложници, държани в прословутия затвор Евин в Техеран.

Преговорите за заложници срутват преимуществата на властта. Иран схваща това. Ето за какво Техеран след революцията от 1979 година неведнъж е употребявал заложници като разменна монета със Съединени американски щати.

Като посланик, представляващ най-могъщата страна в света, нямаше нищо в ръцете ми, което да преодолее несъответствието на масата. Моите сътрудници притежаваха нещо, което искахме (хора), и те щяха да го държат, до момента в който не бяхме подготвени да платим задоволителна цена.

Силата имаше по-малко значение от притежанието.

Освен интервенция по спасяването на заложници, Вашингтон не можеше да направи нищо с изключение на да заплати контрактуваната цена.

Времето благоприятстваше иранците. Чувстваха малко необходимост. Тяхната тактика беше да изчакат, до момента в който заложниците страдат и натискът върху Вашингтон се усилва да обезпечи свободата им.

По този метод въздействието на Иран се усили с времето - и те го знаеха.

Тръмп: замразени активи

През септември 2023 година Съединени американски щати подписаха договорка с Иран за освобождението на петима американци, непозволено държани в пандиза Евин. Разговорите продължиха месеци. Пробивът пристигна, откакто Съединени американски щати се съгласиха да освободят няколко иранци, държани - след подобаващ развой и присъди - в американски затвори, дружно с прехвърлянето на 6 милиарда $ от Южна Корея към Катар.

6 милиарда $ са били държани в лимитирани сметки, налични за Иран единствено за неразрешени филантропични транзакции. Иран настоя средствата да се реалокират от Сеул в Доха, където ще бъдат по-лесни за достъп. Като част от договорката Съединени американски щати сътвориха механизми за контрол посредством Министерството на финансите, с цел да подсигуряват липса на отклонение и разноски единствено за несанкционирани артикули.

Като част от екипа, който координира това комплицирано съглашение, обясних преимуществата му тогава в изявление с журналиста от Washington Post Джейсън Резаян. Джейсън беше различен някогашен пленник, който успяхме да освободим 10 години по-рано след година продължителни диалози.

Три седмици по-късно, на 7 октомври 2023 година, Хамас мазета 1200 израелци и отвлече 251 заложници. Върховният водач на Иран обществено похвали офанзивите, до момента в който се развиваха. Вашингтон отговори, като още веднъж отхвърли достъп до фондовете на Катар, статукво, което остава и до през днешния ден.

Същата книга-игра

Днес наподобява, че Иран ползва сходна логичност в доста по-голям мащаб. Неговият пленник към този момент не е американски жител. Това е една от най-важните стопански артерии в света.

Ормузкият пролив обработва почти една пета от международната търговия с нефт. Иран дейно го управлява посредством закани и потребление на мощ - ракети и дронове - и определяне на това, което съгласно него е нов управителен от Иран орган за премерване на достъпа във вътрешността и на открито.

За Иран това е владеене. Сега има нещо, което Съединени американски щати (а по този въпрос и останалият свят) желаят. И няма да се откаже от него, в случай че и до момента в който Америка не заплати прекалено висока цена. В очите на Техеран в този момент проливът се трансформира в най-ценния пленник, който в миналото е имал.

Всичко това беше разбрано от изключителното изявление на Фред Плейтген от CNN с Мохсен Резаи, боен консултант на новия висш водач на Иран. Интервюто ме накара да побия тръпки, тъй като си спомних по какъв начин седях против чиновниците по сигурността на Иран в договаряния за заложници.

Източник: cnn.com