Лейбъристите не трябва да губят моето поколение гласоподаватели

Писателят е народен представител от Лейбъристката партия и някогашен анализатор на социологически изследвания

През последните две десетилетия Англия организира опит по какъв начин да отслаби обществения контракт, като вгражда несправедливостта сред поколенията в своята политика. Независимо дали съзнателно или не, решение след решение на държавни управления от всички цветове натрупаха все по-голяма тежест върху по-младите възрастни, до момента в който смекчаваха по-старите генерации.

Можете да го видите в нашата данъчна система. За доста висшисти сумата, която губите от всеки извоюван спомагателен паунд, се дефинира повече от възрастта ви, в сравнение с от заплатата ви. Ако сте на двадесет или тридесет години като мен, можете да плащате налог върху прихода и национална застраховка с това, което се усеща като налог за висше обучение от горната страна посредством погашение на студентски заем. Около по-високия предел, този смесен удар може да значи загуба на малко над половината от всеки спомагателен паунд.

По-късно в живота обаче картината се трансформира. Студентските заеми отпадат и откакто достигнете възрастта за държавна пенсия, вие изцяло спирате да плащате национална застраховка на чиновниците, без значение какъв брой висок е приходът ви.

Същият дисбаланс минава през обществените разноски. Изцедихме поддръжката за фамилиите в трудоспособна възраст, до момента в който третирахме тройната брава на пенсиите като съвсем заветен предмет. Разбира се, пенсионерите би трябвало да бъдат предпазени от беднотия. Но когато една група получи сигурност, а друга получи прикрито нарастване на налозите и увеличение на разноските за живот, хората виждат. И те вършат умозаключение за кого е предопределена системата.

Жилищното настаняване е най-яркият образец за политически пристрастия. Англия не съумява година след година да построи задоволително жилища. Английското жилищно изследване оповестява, че през 2024-25 година междинната възраст на купувачите за първи път в Англия е била 34 години по отношение на 32 години преди пандемията. Мнозина работят крепко и икономисват каквото могат, до момента в който наемът им гълтам депозита, който се пробват да натрупат. Това освен поражда възприятие на незадоволеност. Променя изборите по отношение на кариерата, връзките и дали въобще да има деца.

Беше разрешено да се стигне дотук, тъй като беше политически комфортно. По-младите хора гласоподават по-малко, лобират по-малко и са по-склонни да се реалокират, тъй че техният яд е по-лесен за игнориране, в сравнение с проведената опозиция на тези с време, благосъстоятелност и пощенски код, които могат да блокират развиването. Беше по-лесно да притиснеш висшистите, в сравнение с да се изправиш против нимбизма, и по-лесно да обложиш работата, в сравнение с да се бориш с благосъстоянието.

Но в последна сметка политиката въпреки всичко настига. Резултатът от междинните избори предишния месец, когато по-младите гласоподаватели изоставиха лейбъристите за Зелените, беше сигнален изстрел за това какво ще се случи, в случай че не променим курса.

Следизборното изследване на YouGov от 2024 година демонстрира, че единствено 13 % от хората под 50 години са дали своят вот за консерватори, като лейбъристите са събрали 43 % от гласовете. Младите гласоподаватели можеха да видят, че колодата е подредена против тях и желаеха държавно управление, което да възвърне договорката.

Това сътвори опция за лейбъристите. Започнахме да реагираме, не на последно място, като още веднъж поставихме жилищата в центъра на националната политика. Но прекомерно постоянно към момента попадаме в предходния капан на торите и посягаме към лесния вид да желаяме от същото потомство да заплаща повече.

Последният бюджет направи тъкмо това, с избор на прагове за студентски заеми, които изваждат пари от джобовете на младежите. Но не можем да продължим да натоварваме разноските на това потомство и да чакаме те да се появят вместо нас. Те имат други благоприятни условия за избор - те демонстрират толкоз доста в урните. Трябва да работим, с цел да спечелим техните гласове тъкмо толкоз, колкото и тези на техните родители и баби и дядовци.

Англия има всичко, с цел да предложи на младежите едно в действителност вълнуващо бъдеще. Но това заричане няма да бъде осъществено, до момента в който не спрем да ги третираме като балансираща позиция във всяко фискално и политическо пресмятане и не стартираме да възвръщаме договорка, в която напъните се възнаграждават, жилищата са налични и опциите не се дефинират съгласно възрастта. Ако лейбъристите не могат да реализират това, по-младите гласоподаватели ще си тръгнат.