„Липсва ми рутината ми“: Разселена майка от Газа си спомня живота преди войната

Бежански лагер Магази, Ивицата Газа – Докато Имтитал, майка на шест деца, разпалва огъня, който има издигната да пече самун за фамилията си, мислите й я връщат към нормалната й утринна рутина вкъщи в квартал Тал ал-Хава в западната част на Газа, преди безмилостната израелска бомбардировка да стартира над анклава на 7 октомври.

Имтитал и нейното семейство бяха принудени да избягат в лагера Магази в центъра на линията Газа, откакто израелските сили подредиха на цивилните да изтеглят северна Газа и да се реалокират на юг в първите дни на войната. Тя и фамилията й можеха да видят, че има сериозна заплаха израелската бомбардировка да унищожи цели региони в северната и западната част на Газа.

Тя е признателна, че го направиха. Скоро откакто си потеглиха, къщата им беше съществено развалена при бомбардировка в техния квартал.

„ Къщата ми беше съществено развалена заради гневна израелска бомбардировка до нея “, споделя Имтитал. „ Нашият комшия, Салем, който работи за Палестинското общество на Червения полумесец, ми изпрати видеоклипове, показващи степента на разрушението, сполетяло къщата ми. Чувствам се доста тъжна и не знам дали е годна за живеене след през днешния ден или не. “

За да се оправи с терзанията, Имтитал намира разтуха в спомените за безвредното си, обикновено всекидневие преди началото на войната. Тя се събуждаше на разсъмване за молитвите Фаджр. След това събуждаше по-малките си деца, Хамуд, 13, и Нур, 16, с цел да се приготвят за учебно заведение.

„ Винаги ми е било прелестно да върша техните кутии за закуска и обяд. Бих се уверила, че поставям обичаните им храни там “, спомня си тя.

Сутрешната работа към момента надалеч не е завършила.

Малко време за мен

„ Тогава е време брачният партньор ми и по-големите ми синове да отидат на работа “, споделя тя. „ Правя им кафе, само че щерка ми, Асил, обича свеж сок, тъй че върша и него, до момента в който приказваме за проектите ми за деня. “

След като всички бяха нахранени, подготвени за път и най-после излязоха от вратата, щеше да пристигна „ времето за мен “ на Имтитал.

„ Ходя на фитнес и извозвам към два часа в извършения с приятелите си “, споделя тя. След това тя се прибираше да пие нещо горещо със съседката си Сара.

След това, споделя Имтитал, тя подготвя обяд, прекарва малко време в четене на книги за науките на Корана и влиза за религиозните си уроци посредством академия, към която се причислява посредством Zoom.

Най-накрая ще е време познатият фамилен безпорядък да стартира още веднъж.

„ След като децата ми се върнат от учебно заведение и работа, извозвам качествено време с тях, чувам историите им, наблюдавам учебната работа със сина ми Хамуд и по-късно го приготвям да отиде в боксовия клуб, който му харесва превозване на време в. “

Имтитал се обаждаше на сина си Адам, който живее в Съединените щати, всеки ден, с цел да ревизира и него. Но от началото на бомбардировките тя не може да поддържа връзка доста с него. Израелската обсада на горивото значи, че електричеството и интернет са мощно лимитирани – постоянно несъществуващи – в линията Газа. Тя едвам съумява да отдели няколко минути с него по телефона на всеки няколко дни.

„ Дори не можах да кажа довиждане “

Веднъж такава естествена, от време на време даже световна част от деня й, това са нещата, за които Имтитал споделя, че копнее в този момент.

„ Липсва ми да съм у дома и безшумно да упражнявам простата си ежедневна рутина.

„ Ежедневните домашен задания не бяха толкоз сложни, колкото през днешния ден. Сега пера прането в кофи с доста малко вода, когато използвах автоматизирана пералня. Също по този начин се озорвам да подготвя храна заради неналичието на газ за готвене, тъй че в този момент прибягваме до готвене на огън на дърва. ”

Имтитал прибавя: „ Ситуацията в Газа е трагична. Не мога да поддържам връзка със сестрите си, нито мога да ги навестявам. Постоянно излизах с тях на разходка. Дори местата за развлечение, на които ходехме, бяха бомбардирани. “

Имтитал се тревожи извънредно за фамилията и приятелите, от които е била отделена в своята общественост.

Израелски самолети бомбардираха къщата на братовчед й, убивайки я. Тя споделя: „ Дори не можах да се сбогувам с нея! Не мога да напусна къщата за бежанци, в която се намирам. Семейството й даже не можа да провежда заравяне за нея и ми споделиха, че са я взели да я погребат със личната си кола. “

Тя също по този начин се тревожи доста за жертвите, които тази война нанася на фамилията й.

„ Всичко ни изтощава. Това, което се случва в Газа, е геноцид. Липсва ми духът на дребния ми наследник. Искам да се погрижа за психологичното му здраве заради тежката обстановка в линията Газа. Намирам го да седи доста самичък, по тази причина се пробвам да го накарам да се отпусне и да изслуша всичко, което му е на разум, и се пробвам да го успокоя. “

(Този акаунт е написан от дъщерята на Имтитал, Асел.)