„Липсва ми рутината ми“: Разселена майка от Газа си спомня живота преди войната
Бежански лагер Магази, Ивицата Газа – Докато Имтитал, майка на шест деца, разпалва огъня, който има построена да пече хляб за семейството си, мислите й я връщат към обичайната й сутрешна рутина у дома в квартал Тал ал-Хава в западната част на Газа, преди безмилостната израелска бомбардировка да започне над анклава на 7 октомври.
Имтитал и нейното семейство бяха принудени да избягат в лагера Магази в центъра на ивицата Газа, след като израелските сили наредиха на цивилните да евакуират северна Газа и да се преместят на юг в първите дни на войната. Тя и семейството й можеха да видят, че има сериозна опасност израелската бомбардировка да унищожи цели райони в северната и западната част на Газа.
Тя е благодарна, че го направиха. Скоро след като си тръгнаха, къщата им беше сериозно повредена при бомбардировка в техния квартал.
„Къщата ми беше сериозно повредена поради яростна израелска бомбардировка до нея“, казва Имтитал. „Нашият съсед, Салем, който работи за Палестинското общество на Червения полумесец, ми изпрати видеоклипове, показващи степента на разрушението, сполетяло къщата ми. Чувствам се много тъжна и не знам дали е годна за живеене след днес или не.“
За да се справи с притесненията, Имтитал намира утеха в спомените за безопасното си, нормално ежедневие преди началото на войната. Тя се събуждаше призори за молитвите Фаджр. След това събуждаше по-малките си деца, Хамуд, 13, и Нур, 16, за да се подготвят за училище.
„Винаги ми е било приятно да правя техните кутии за закуска и обяд. Бих се уверила, че слагам любимите им храни там“, спомня си тя.
Сутрешната работа все още далеч не е приключила.
Малко време за мен
„Тогава е време съпругът ми и по-големите ми синове да отидат на работа“, казва тя. „Правя им кафе, но дъщеря ми, Асил, обича пресен сок, така че правя и него, докато говорим за плановете ми за деня.“
След като всички бяха нахранени, готови за път и накрая излязоха от вратата, щеше да дойде „времето за мен“ на Имтитал.
„Ходя на фитнес и прекарвам около два часа в упражнения с приятелите си“, казва тя. След това тя се прибираше да пие нещо горещо със съседката си Сара.
След това, казва Имтитал, тя приготвя обяд, прекарва малко време в четене на книги за науките на Корана и влиза за религиозните си уроци чрез академия, към която се присъединява чрез Zoom.
Най-накрая ще е време познатият семеен хаос да започне отново.
„След като децата ми се върнат от училище и работа, прекарвам качествено време с тях, слушам историите им, проследявам училищната работа със сина ми Хамуд и след това го подготвям да отиде в боксовия клуб, който му харесва прекарване на време в.“
Имтитал се обаждаше на сина си Адам, който живее в Съединените щати, всеки ден, за да провери и него. Но от началото на бомбардировките тя не може да общува много с него. Израелската блокада на горивото означава, че електричеството и интернет са силно ограничени – често несъществуващи – в ивицата Газа. Тя едва успява да отдели няколко минути с него по телефона на всеки няколко дни.
„Дори не можах да кажа сбогом“
Веднъж такава нормална, понякога дори светска част от деня й, това са нещата, за които Имтитал казва, че копнее сега.
„Липсва ми да съм вкъщи и тихо да практикувам простата си ежедневна рутина.
„Ежедневните домакински задачи не бяха толкова трудни, колкото днес. Сега пера прането в кофи с много малко вода, когато използвах автоматична пералня. Също така се затруднявам да приготвя храна поради липсата на газ за готвене, така че сега прибягваме до готвене на огън на дърва.”
Имтитал добавя: „Ситуацията в Газа е трагична. Не мога да общувам със сестрите си, нито мога да ги посещавам. Постоянно излизах с тях на разходка. Дори местата за забавление, на които ходехме, бяха бомбардирани.“
Имтитал се тревожи ужасно за семейството и приятелите, от които е била отделена в своята общност.
Израелски самолети бомбардираха къщата на братовчед й, убивайки я. Тя казва: „Дори не можах да се сбогувам с нея! Не мога да напусна къщата за бежанци, в която се намирам. Семейството й дори не можа да организира погребение за нея и ми казаха, че са я взели да я погребат със собствената си кола.“
Тя също така се тревожи много за жертвите, които тази война нанася на семейството й.
„Всичко ни изтощава. Това, което се случва в Газа, е геноцид. Липсва ми духът на малкия ми син. Искам да се погрижа за психичното му здраве поради тежката ситуация в ивицата Газа. Намирам го да седи много сам, затова се опитвам да го накарам да се отпусне и да изслуша всичко, което му е на ум, и се опитвам да го успокоя.“
(Този акаунт е написан от дъщерята на Имтитал, Асел.)
