Любов по време на геноцид

Седмици в южната част на Газа по време на скорошно посещаване събирах истории на дами, признати в болница, всяка от тях там, с цел да се възвърне от това, което назовават ​​„ военни рани “. Но това не е война, тъй като единствено едната страна има действителна войска. Само едната страна е страна с цялостна военна техника.

Тези жертви бяха майки, съпруги и бебета, чиито дребни тела бяха пробити, раздрани, счупени и изгорени. Техните по-дълбоки пострадвания не се виждат, до момента в който не опишат за живота си през последните пет месеца.

Първоначално те предават щрихите с необятна четка: бомба удари домовете им, те бяха извадени от руините, имаха тежки пострадвания, членове на фамилията бяха убити и обстановката беше ужасна. Това е степента на това, което в миналото са споделили за невъобразимите ужаси, които са претърпели и не престават да претърпяват.

Но диря детайлности. Какво правехте доскоро? Кое беше първото нещо, което видяхте, първото нещо, което чухте? На какво миришеше? Тъмно ли беше или ярко на открито?

Побутвам ги да вникнат в молекулярната конструкция на всеки факт – чакъла в устата, праха в белите дробове; тежестта на нещо; топлата течност, стичаща се по гърба; усуканият пръст се вижда, само че не се усеща; момента на реализацията; чакането да бъдеш избавен и страхът, че никой няма да дойде; звънене в ушите; странните мисли; нещата, които се движат и нещата, които не могат; упованието на гибелта и желанието тя да бъде бърза; копнежът за живот.

През месеците или седмиците, откогато една от най-мощните армии в света се прицели в живота им, те към момента не са ги посетили, а още по-малко да са разказали детайлностите на този геноцид. Когато се осмеляват да надвишават очертанията на своите истории, очите им потъмняват и от време на време стартират да потръпват. Стряска ги и най-малкият непредвиден тон.

Сълзите се леят и сълзите могат да капнат, само че единствено малко на брой си разрешават да плачат. Малцина пропущат ужасите в съзнанието си през портите. Не е за някаква свръхчовешка мощ. Точно противоположното. Те са вцепенени по някакъв метод, като че ли занапред ще осъзнават огромността на това, което са претърпели и не престават да устоят.

Джамила

Една млада майка, Джамила (не е същинското й име), заплака за първи път, откогато държеше безжизненото тяло на шестгодишния си наследник в тъмното, пръстите й инцидентно потънаха в мозъка му. Тя е една от дребното, които ридаеха, предавайки се на загатна.

Семейството им е било обект на танков огън, а не на ракета. Дрон, евентуално с чувствителни на топлота датчици, съгласно нея, кръжеше пред постройката им и обстрелът ги последва, до момента в който тичаха от едната страна на жилището си в другата, без да могат да излязат.

Тя беше сигурна, че някой зад заслон си играе с тях, преди да нанесе един финален удар, който мина през момчето и нарани татко му. След това светът замлъкна. Танковият огън спря, „ като че ли бяха пристигнали единствено с цел да убият обичания ми наследник “, сподели тя.

Тогава тя не плака. Всъщност тя не издаде нито тон. „ Съпругът ми се тормози и ми сподели да рева, само че аз не го направих. Не знам за какво “, сподели тя.

Две седмици по-късно, след бягство от място на място, израелски боец простреля тригодишната й щерка Нур в ръцете й, счупвайки и двете й дребни крачета, до момента в който те се свиваха от смут в болница, която смятаха, че ще бъде безвредна.

Когато срещнах бебето Нур, тя имаше железни пръти, стърчащи от дребните й пищяли, с дълъг белег, минаващ по дължината на десния й прасец, където беше излязъл патронът. Лекарите я бяха изписали дни преди този момент, само че бяха разрешили на нея и майка й Джамила да останат още няколко дни, до момента в който съумеят да обезпечат някъде палатка.

Съпругът на Джамила, който едвам може да върви от пострадванията си, живее в палатка с група мъже, най-многото, което може да реализира, е да си обезпечи нищожна храна и вода всеки ден. Той ме посети един път, когато бях там, откакто съумя да спести 10 шекела (приблизително $3) за превоз и дребен подарък за щерка си.

Демонстрацията на най-малката физическа фамилиарност сред влюбени е персонален въпрос в Газа, само че няма усамотение в болница, където 40 пациенти и техните гледачи споделят една стая, редици кревати са избутани един до различен с задоволително пространство за разходка сред тях тях.

Джамила беше над луната да прекара един час със брачна половинка си, откакто повече от месец не го виждаше или чуваше (телефонът й беше погубен при бомбардировката). Но тя ми сподели по-късно, че би желала да го прегърне, може би даже да го целуне по бузата. „ Той страда толкоз доста “, сподели тя, носейки болката му със своята лична и тази на цяла нация на дребните си плещи.

Нина

Нина (не е същинското й име) има обезоръжаваща усмивка и експанзивна благотворителност. Тя е нетърпелива да ми опише по какъв начин е избавила брачна половинка си от лапите на израелските бойци.

Тя беше омъжена едвам година, когато израелските бомбардировки покрай къщата им се ускориха. Записите, които се появиха онлайн от някои от тези нощи, са невъобразими. Армия от дракони, тъпчещи и изгарящи всичко към тях, разтърсващи постройките им, чупещи стъкла, тероризиращи млади и стари; гръмотевици и трусове, демони от горната страна и изпод се доближават.

Съпругът на Нина Хамад (също не е същинското му име) взе решение да напусне дружно с няколко членове на фамилията си – неговите родители, чичовци, лели и техните съпрузи и деца – и няколко от техните съседи. Заедно те бяха към 75 души, които се движеха от град на град, без да могат да намерят безвредно място, където да се скрият за повече от няколко дни.

В рамките на една седмица откакто отпътува, Нина научава, че фамилният й дом е бил бомбардиран. В този единствен момент, с натискането на един бутон от някакъв 20-годишен израелец, 80 членове на фамилията й бяха убити – татко, братя и сестри, лели, чичовци, братовчеди, баби и дядовци, племенници и племенници.

Първоначално й беше казано, че майка й е била убита, само че за благополучие се оказа, че е оживяла. Тя беше тежко ранена и преместена в болница, където Нина беше станала неин обичан гледач. Ето по какъв начин се срещнах с тази невероятна млада жена.

Нина, брачният партньор й и останалата част от групата в последна сметка стигнаха до временна спирка в град Газа, откъдето се придвижиха около оградни стени, с цел да стигнат до подслон. Те вървяха един по един, с логиката, че в случай че Израел стреля по тях, няма да умрат всички. Загубата на един беше по-добра от 75 едновременно.

Един човек в действителност беше прострелян от снайперист, откакто съвсем половината от тях съумяха, разделяйки групата за известно време, до момента в който още веднъж не съберат храброст да избягат още веднъж, един по един. Децата бяха разграничени сред родителите. Половин убито семейство е по-добре от всичко. Такива бяха изборите, които трябваше да създадат, за разлика от „ Изборът на Софи “.

Не след дълго убежището им беше обкръжено от танкове. „ Квадрокоптер “ – ново израелско терористично откритие – влетя в стаите, пръскайки стените над главите им с патрони. Всички крещяха и плачеха, „ даже мъжете “, сподели Нина. „ Сърцето ми се разруши да видя мощните мъже от нашето семейство да се свиват по този начин от боязън. “

Накрая влязоха бойци. „ Поне 80 от тях “, сподели тя. Те отделиха мъжете от дамите и децата, като съблякоха първите единствено до боксерките им в разгара на зимата. Жените и децата бяха натъпкани в дребен склад, мъжете бяха разграничени в две класни стаи. В продължение на три нощи и четири дни те слушаха писъците на своите съпрузи, татковци и братя, бити и измъчвани в другите стаи, до момента в който най-после бойците подредиха на дамите на негоден арабски да вземат децата си и да „ отидат на юг “..

Всички дами се подчиниха, като се изключи Нина. „ Вече не ме интересуваше. Бях подготвена да умра, само че нямаше да си потегли без брачна половинка си. Тя изтича в стаите, където бяха държани мъжете, извиквайки името на Хамад. Никой не посмя да отговори. Беше мрачно и бойците я издърпваха. Тя се бореше с тях, до момента в който те се смееха, наподобява развеселена от нейната нервност. „ Луда “, назоваха я.

Тя разпозна алените боксерки на брачна половинка си във втората стая и се втурна към него, като смъкна превръзката на очите му, целуна го, прегърна го, обещавайки да почине с него, в случай че това е належащо. Тя редуваше да ругае бойците и да ги моли да освободят брачна половинка й. В последна сметка те прерязаха пластмасовите връзки и го пуснаха.

Но тя не беше свършила. Докато Хамад се отдалечаваше, тя се върна вътре, с цел да събере облекла за него и за чичовците си, които седяха голи на студа. Те нямаше да бъдат освободени още седмици. Някои от тези мъже щяха да бъдат екзекутирани.

Тя и Хамад се измъкнаха дружно. Когато най-сетне дойдоха на несъмнено място, схванаха, че кракът му е строшен, китките му са разрязани от пластмасовите връзки, а на гърба му е изобразена звездата на Давид.

Сред виковете, които Нина чу през предходните дни, бяха тези на брачна половинка й, когато боец употребява нож, с цел да издълбае еврейския знак в гърба му.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.