Мъка към смелост: палестинец, блокиран в Египет, докато Израел бомбардира Газа
„Здравейте, аз съм Мохамед… от фамилията Кафарна. Аз съм на 24 години и съм завършил право в университета Ал-Азхар в Газа. Живея в град Бейт Ханун, в непосредствена близост до стената на апартейда, издигната от израелската окупация. Загубих 15 души от семейството си. Загубих двама приятели, ние също израснахме един с друг.”
За повечето млади хора да си на 24 години означава навлизане в работната сила, записване в висше училище или преместване в друг град.
Но за Мохамед Кафарна, палестински адвокат, изоставен в Египет, 24 означава да гледа безпомощно как семейството и приятелите му в Газа са избити.
Това е неговата история, разказана на Ал Джазира чрез разговори, съобщения и гласови бележки.
3 октомври – Кайро, Египет
В началото на октомври Мохамед отиде в Египет за операция на очите, която не можа да направи в Газа. Той не пътуваше за удоволствие, а искаше да се възползва максимално от пътуването си, като написа в социалните медии, че не иска да се прибира, преди да види „красивите места в Египет“.
Мохамед носи очила, за да може да вижда. На снимки с неговия приятел от университета Амджад ал-Атамнех – който оттогава е убит при бомбен атентат – бръчките му от смях достигат чак до заоблените им рамки.
Мохамед беше сред стотиците палестинци, които бяха в Египет за лечение на 7 октомври. Досега нито един не е успял да се върне в Газа.
4 октомври – Кайро, Египет
На 4 октомври Мохамед се пошегува, че прави снимки на приятелите си за пътуване, като каза, че приятелите му никога не са го снимали.
„Най-лошото нещо в живота“, каза той закачливо. Подобно на много млади хора, той някога се радваше да споделя свои безгрижни снимки в социалните медии.
Той никога не би могъл да предвиди обрата, който ще поеме животът му.
9 октомври – бежански лагер Джабалия, Газа и Кайро, Египет
На 9 октомври братовчедът на Мохамед Сухейл превежда пари за операцията на Мохамед, когато израелска въздушна атака е насочена към бежанския лагер Джабалия в Газа.
Сухайл беше убит на обмяната на пари.
„Споделяхме всичко от детството. Не можах да понеса новината. Изпаднах в шок за три дни.”
Мохамед изпадна в бездънна пропаст след смъртта на Сухайл, когото описа като брат. Не можеше да стане от леглото.
Откъснат от семейството си в Газа, Мохамед все още не беше опериран и способността му да вижда остана на заден план, тъй като отказа някой друг да сполети същата съдба като Сухейл, за да преведе пари.
12 октомври – Бейт Ханун, Газа и Кайро, Египет
На 12 октомври къщата, принадлежаща на Мариам, сестрата на Мохамед, беше бомбардирана в Бейт Ханун. Съпругът й Али и цялото му разширено семейство бяха убити.
Мариам, която беше изхвърлена на 50 метра (164 фута) от силата на експлозията, и двете й дъщери оцеляха.
Един от приятелите на Мохамед получи съобщение до него от Газа, съобщавайки новината за смъртта на неговия зет. Той увери Мохамед, че сестра му и племенниците му са живи – засега.
„След като домът им беше бомбардиран, те бяха изселени в южната част на ивицата Газа и отново бяха атакувани“, каза Мохамед с кух глас.
Мариам успя да получи няколко жизненоважни операции, но част от грижите, от които се нуждае, ще трябва да почакат „поради липсата на лекарства и лечение в Газа“. Дъщеря й Нихад претърпя сериозни наранявания и изгаряния по лицето, докато лявата ръка на дъщеря й Шам беше счупена.
Болниците в Газа са толкова повредени и без доставки, че не могат да предложат грижи. Няколко са затворени.
Заседнал в Египет, Мохамед беше измъчван от страданието на сестра си и племенниците си. Той не само наблюдаваше болката на семейството си, но трябваше да се изправи пред възможността той да стане единственият, който да ги помни.
Той искаше останалият свят да знае какво е трябвало да правят болниците в Газа, че някои операции са били извършени без анестезия, защото такава просто няма. Затова той отиде онлайн, за да сподели зверствата, извършвани в Газа.
„Не искаме да умрем и да бъдем запомнени като просто числа. Всеки от нас има мечта и бъдеще, които е рисувал във въображението си.”
Мечтата на братовчед му Сухейл беше да събере достатъчно пари, за да построи собствена къща.
23 октомври – Кайро, Египет
„Днес се свързах с майка ми. Не успях да се свържа с нея в продължение на пет дни… тя ми каза, че са пили замърсената вода.“
Майка му плачеше от глад по време на телефонното обаждане и Мохамед се чувстваше напълно безпомощен. Как би могъл да предпази семейството си от глад, докато беше заседнал в Кайро? Той призова в социалните медии някой в Дейр ел Балах да помогне на семейството му.
„Просто имам нужда някой да ми помогне“, умоляваше Мохамед. „[Семейството ми] се нуждае от газ, за да може да прави хляб...“
Израелската обсада на Газа принуди палестинците там да дават храна и да пият вредна вода, условия, които влошиха живота в това, което групите за права от години наричат „затвор на открито“.
Безнадеждността заплашваше да завладее Мохамед. Светът беше обърнал гръб на хиляди невинни.
„Израел извършва геноцид и етническо прочистване“, каза Мохамед. „Трябва… да спрем това.“
25 октомври – Южна ивица Газа и Кайро, Египет
На 25 октомври Ахмед Муса Шабат, друг приятел на Мохамед от университета, отиде в пекарна в южната част на Газа с надеждата да купи хляб за семейството си. Те току-що бяха избягали на юг от Бейт Ханун.
Пекарната на победата е нахранила целия регион, според Мохамед и той вярва, че е била насочена, заедно с хората, които купуват хляб. Ахмед и братовчед му са убити.
Имаше атаки дори в южните райони, където израелската армия каза на цивилните да бягат. Тези, които са тръгнали на юг, все още биват избивани.
„Всичко беше един шок след друг за мен“, разкри Мохамед с известна трудност. Броят на смъртните случаи, с които беше бомбардиран през последните седмици, се отрази на психическото му състояние.
В същия ден, когато Ахмед беше убит, Мохамед научи, че братовчед му Мохамед и малкият му син Басем са били убити при бомбардировка. Басем беше обезглавен.
„Главата му все още е под развалините“, каза Мохамед.
29 октомври – Кайро, Египет
Тонът на Мохамед беше уморен.
Часове по-рано той научава новината, че цялото семейство на неговия приятел Ибрахим е убито. Ибрахим оцеля, но все още е в критично състояние в интензивно отделение след почти фатална травма на главата.
30 октомври – Кайро, Египет
Мохамед все още не беше претърпял очна операция, но сега мислите му бяха изцяло върху неговия приятел Ибрахим, за когото все още има надежда.
„Молете се за Ибрахим“, умоляваше Мохамед. „И нека светът знае, че кланетата не са спрели.“
Той иска да използва непредвидената си позиция на палестинец в Египет, за да повиши осведомеността за отчайващата ситуация в Газа.
Той призова света да разкрие нарушенията на човешките права в Газа, в Палестина.
„Кога ще предприемете действия за спиране на кланетата?“ Мохамед предизвика международната общност.
„Вашето мълчание ни убива повече от техните ракети.“
26 ноември – Южна ивица Газа и Кайро, Египет
Мохамед установи контакт с майка си за първи път от 10 дни.
Когато семейството му напусна дома си в началото на октомври, те не знаеха да носят дрехи за тежкия месец, който предстои. Младите му племенници, каза той, треперели под дъжда в лагерите за изселване.
Откакто чу за прекратяването на огъня, Мохамед копнееше да види майка си и сестра си, но майка му го предупреди да не се опитва да пресече границата.
„Ти просто ще си в тежест за нас тук“, каза тя на Мохамед. „Няма добра вода, няма електричество и няма храна.“
„Тя ми каза да стоя навън и да се опитам да си намеря работа, за да мога да им помогна след края на тази агресия, защото сме виждали живота след войната и преди.“
Мохамед разказа, че семейството му е било без електричество повече от година, носело вода на ръка на повече от 10 километра (6,2 мили) или спяло в хладни домове без врати и прозорци.
В Кайро египетските наемодатели са враждебни към него и много разселени палестинци, които се борят да плащат наем, според Мохамед. Той успя да намери жилище, след като претърси социалните медии, но други нямаха този късмет.
Дори тези в Газа да могат да изпращат пари на роднините си в чужбина, избягалите от израелските въздушни нападения нямат доходи. Когато семейството на Мохамед напусна къщата, те донесоха не повече от 150 долара, които „свършиха след седмия ден от войната“.
Мохамед скицира една своя стара мечта – да завърши обучението си по право в университета в Кайро, специализирано в международното хуманитарно право.
„Това е, за което мечтаех от детството си, да представя моята страна и моята кауза на международни форуми и да предам на света правилния разказ за палестинския въпрос.“
Палестинците, каза Мохамед, обичат живота и имат мечти и амбиции. „Те искат да живеят в мир без битки, убийства, изселване.“
Но след това, което преживя отдалеч през последните седмици, Мохамед губи надежда.
„Бях разочарован от моята детска мечта“, каза той.
„Имам чувството, че дипломата ми по право ще бъде скъсана. Защо изучаваме закони и права, ако не можем да ги защитим? Той се умоли безнадеждно.
„Каква е ползата от приемането на закони и споразумения, ако не виждаме тяхната ефективност в Газа?“
„Децата на Газа не заслужават ли сигурност и мир като останалия свят?“
